Според Милен Керемедчиев споразумението с „Боташ“ е било подготвено и подписано в периода, когато Румен Радев е бил президент, като по думите му държавният глава е имал съществено участие в процеса по неговото сключване.

„Добрата новина е, че наистина той се замразява. Тоест България няма да плаща всеки ден тези огромни суми, без да потребява газ от Турция. От друга страна обаче това е признание, че договорът е бил неизгоден за България, така че предоговарянето му е много важна крачка“, заяви Керемедчиев.

Той подчерта, че самото решение за временно спиране на действието на договора показва необходимостта от промени в условията му. По думите му най-важната задача през следващите месеци ще бъде постигането на споразумение, което да защитава по-добре българския интерес.

Ролята на Турция в бъдещите преговори

Керемедчиев посочи, че ключов фактор за започването на новите разговори е готовността на Турция за компромиси.

„Вижда се отстъпчивата страна на Турция. Още изпращането на външния министър в България, който каза, че е натоварен от президента Ердоган да се договори с България относно „Боташ“, показва желанието на Турция за отстъпчивост. Без тази отстъпчивост на Турция нямаше да има тази възможност за предоговаряне“, посочи той.

По думите му Анкара възприема България като важен партньор в няколко стратегически направления – отбрана, контрол на миграцията и сигурност в южния фланг на НАТО.

„Турция вижда в България много важен партньор. Според мен това правителство дава перспективата за не толкова кратък период на свое съществуване, което показва на Турция, че може да се договори с правителство, което може в период от време напред да изпълнява своите ангажименти“, каза Керемедчиев.

Интересите на Турция в българската инфраструктура

Бившият заместник външен министър коментира и възможността за различни форми на икономическо сътрудничество между двете държави, включително потенциални проекти като магистрала „Черно море“.

Според него турският бизнес проявява все по-голям интерес към България, особено в областите на строителството, транспорта, железопътните връзки и енергетиката.

„Турските компании имат огромен интерес към България и той се увеличава. Турция има определени интереси в сферата на пътното строителство, железопътните връзки и енергетиката. Има много теми, в които Турция има интерес да има много близки отношения с България.“

Керемедчиев смята, че страната ни се намира в добра преговорна позиция спрямо Турция.

„Смятам, че от гледна точка на търговските отношения с Турция България е в изгодна позиция. Не виждам някакво сериозно напрежение в двустранните отношения от гледна точка на бизнес и търговия.“

Политическите реакции и критиките към договора

Керемедчиев коментира и възможните политически атаки около споразумението с „Боташ“, като посочи, че темата вероятно ще бъде използвана от опозиционните партии.

„Разбира се, че това ще бъде използвано от опозицията. Има основания за такъв тип критика, защото ако договорът беше изгоден за България, нямаше нужда той да бъде замразяван. Имаме 15 месеца да направим договора по-малко в ущърб на България.“

Според него именно периодът на замразяване на договора трябва да бъде използван за намиране на по-балансирани условия, които да ограничат финансовата тежест за страната.

Той подчерта, че самият факт, че се налага предоговаряне, показва необходимостта от промяна на досегашните параметри.

Очакванията за срещата на върха на НАТО

По темата за предстоящата среща на върха на НАТО в Анкара Керемедчиев заяви, че очаква Доналд Тръмп отново да постави акцент върху необходимостта европейските държави да увеличат своя принос към общата отбрана.

„Тръмп едва ли ще изневери на своя изказ. Той ще повтори, че Съединените щати биха искали много по-сериозно участие на европейските страни членки на НАТО. Да, ние ще видим повече европейско НАТО, отколкото американско.“

По думите му тенденцията е към по-голяма европейска отговорност в сферата на сигурността, като държавите от континента ще трябва да увеличат разходите си за отбрана и развитието на собствени способности.

Различията между Източна и Западна Европа във въоръжаването

Керемедчиев обърна внимание и на различния подход между държавите в Източна и Западна Европа при модернизацията на техните армии.

Според него източноевропейските страни в НАТО активно заменят старото съветско военно оборудване с основно американска техника, докато западноевропейските държави се стремят към развитие на собствена отбранителна индустрия.

„Източните страни членки на НАТО сменят своето съветско оборудване с предимно американско. Пример за това са България с договорите за „Страйкър“ и F-16, Румъния и Полша. Докато западноевропейските държави предпочитат да развиват свое въоръжение и свои възможности за отбрана.“

По отношение на американското военно присъствие в Европа той посочи, че по-скоро може да се очаква преразпределение на силите, отколкото масово изтегляне.

„По-скоро може да видим дислоциране на американски части от запад на изток, отколкото изтегляне на огромен брой американски военнослужещи от Европа.“

Войната в Украйна и перспективите за примирие

Коментирайки развитието на войната в Украйна и предстоящия разговор между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски, Керемедчиев заяви, че въпреки заявения оптимизъм от страна на американския президент, ситуацията остава сложна.

„Преди отпътуването на Доналд Тръмп за Анкара е имало дълъг телефонен разговор между президента Тръмп и президента Путин, в който Тръмп е изразил своя оптимизъм, че може да се намери възможност за достигане до договореност за примирие.“

Според него конфликтът постепенно променя характера си, като все по-често последствията се усещат от цивилното население.

„По-скоро войната се прехвърля от бойното поле върху терор срещу цивилното население и в двете страни, което по никакъв начин не помага за мирния процес.“

Керемедчиев посочи още, че отношенията между САЩ и Украйна по отношение на военната помощ също се променят.

„Разговорите между Украйна и Съединените щати вече са по-скоро в сферата не толкова на това ‘дайте ни въоръжение’, а ‘дайте ни технологии’. Разговорите вече няколко пъти са провеждани за това Украйна сама да произвежда ракети и отбранителни системи по американски лиценз.“

България и европейските санкции срещу Русия

Керемедчиев коментира и позицията на България относно 21-ия пакет европейски санкции срещу Русия, като заяви, че според него страната няма да блокира приемането му.

„Аз не смятам, че България ще наложи вето върху 21-вия пакет санкции. Както и самият премиер каза, ние изразяваме резерви.“

По думите му българските възражения са свързани основно с включването на конкретни личности в санкционния списък.

„Не смятам, че изваждането на патриарх Кирил и на Вагит Алекперов по някакъв начин ще намали възможността на Европа да оказва натиск върху Русия. Смятам, че пакетът санкции ще бъде достатъчно силен.“

Посещението на „Възраждане“ в Иран

В края на разговора Керемедчиев коментира и посещението на представители на „Възраждане“ на погребението на Али Хаменей в Иран, като определи решението като несъответстващо на официалната позиция на България.

„Категорично е в разрез с официалната позиция на България. Не мога да си представя български патриоти да са на погребението на страна, която финансира атентата в Бургас, където бяха убити не само израелски граждани, но и български гражданин. За мен това е странно решение.“

Според него подобни действия могат да предизвикат въпроси относно съответствието им с външнополитическата линия на страната.