„Ако САЩ изтеглят своите войски от Германия, тя би загубила отбранителна способност с 35 000 военнослужещи плюс милиард и 200 милиона приходи годишно в икономиката си.“ Това каза в специално интервю за SafeNews бившият зам.- външен министър Милен Керемедчиев.
По наша молба сподели своите виждания по актуални външно- и вътрешнополитически теми.
SN:Преди дни вицепрезидентът на САЩ Джеймс Дейвид (Джей Ди) Ванс популярно обясни на европейците, че е крайно време да пораснат и им припомни, че равенството и свободата във всички сфери са основните темели на демокрацията. Според вас не направи ли с това Тръмп наистина неоценима услуга на ЕС в опита си да отклони Съюза от обзелото го догматичното сектантство и да го ориентира към новата реалност?
– Речта на Джей Ди Ванс беше изключително силна. Това беше първият изстрел, който прозвуча силно в започващата война на думи между администрацията на Съединените щати и Европейския съюз. Много от европейските лидери не я осъзнаха в началото, защото помислиха, че това са само нападки към някои гримаси на европейската демокрация, но последващите действия на президента Тръмп всъщност бяха показателни, че изказването на Джей Ди Ванс и преди това на министъра на отбраната Пийт Хегсет всъщност са целенасочена политика. Политика, която Съединените щати ще водят оттук нататък, а тя е да защитават политиките, за които бяха гласували американските граждани, когато поставиха Доналд Тръмп в Белия дом. Това е силна държава със силно управление и поставянето на ценностите на държавата над международните е обяснимо. Както и това, че Тръмп има много повече отговорности към собствените си избиратели, отколкото към чуждите такива.
Всъщност това е и вълната, започва да залива и Европа. Видяхме, че тя мина и през изборите в Нидерландия, в Австрия, в Словакия, където премиерът Фицо дойде на власт със слогана: „Нито един куршум повече за Украйна.” Унгария е ясна, очакваме изборите в Германия, където също се очаква да има неприятни изненади за управляващите. Така че това, което направи Джей Ди Ванс, беше да удари звънеца, да насочи прожектора към основните проблеми на Европа. Всъщност най-силната част от неговото изказване беше, че врагът на Европа е в самата нея, че пренебрегването на исканията и страховете на голямата част от гласоподавателите в Стария континент е щраусова поза, тъй като основното притеснение на 60 процента от европейските граждани е по отношение тяхната сигурност. Дали това е сигурността от мигрантските потоци, които заляха и продължават да заливат страните в Европейския съюз и Великобритания, дали това е несигурността от бушуващата война до техните граници, пренебрегването на тези страхове в крайна сметка неминуемо ще доведе до промяна на политическата система в Европа. Всъщност това каза и Джей Ди Ванс, така че всъщност Тръмп е необходимото горчиво хапче, което трябва да бъде изпито от нас, европейците, за да осъзнаем в крайна сметка, че, както каза вицепрезидентът, има нов шериф в света и че той иска да говори със силни себеподобни, а всичко това, което излъчва сега Европейският съюз през своите институции най-малко е сила.
SN: След речта на Ванс на форума в Мюнхен – всъщност тъкмо заради нея, Унгария, Словакия, Румъния и Чехия не бяха поканени от Макрон на спешно свиканата от него първа среща на „съгласните” да продължат да въоръжават Украйна, а с това и войната там. При това на фона на започналите преговори между Русия и САЩ за прекратяването на същата тази война. Това не очертава ли някакви центробежни процеси в Европейския съюз?
– Срещата във Франция, свикана много бързо от президента Макрон, има две основни теми. Първата е, че Европа наистина излъчвайки слабост, което би било пагубно за външнополитическо й място на масата на евентуални преговори за Украйна, а и изобщо като съществена позиция, която може да има на световната сцена. Предвид това, че Германия сега е в тежка икономическа и политическа ситуация, Макрон, като единствения на момента силен лидер в Европейския съюз, реши да вземе в свои ръце инициативата и да проведе тези две срещи. На първата е много важен нейният формат, тъй като в нея участва и Великобритания, която вече не е член на Европейския съюз. В променената обаче ситуация след първите външнополитически стъпки на новата американска администрация Великобритания явно си припомни, че все пак принадлежи към Европа и явно се опитва да установи по-близки отношения със Съюза.
Това е обусловено както от ангажираността на Обединеното кралство в подкрепа на Украйна, както и на факта, че Тръмп през първия си президентски мандат не протегна така нужната ръка за спасяването на британската икономика след Брекзит. Така че Великобритания, бидейки втората ядрена сила в Европа, реши, че трябва да присъства на тази среща, която всъщност се състоеше от не толкова страните, които биха могли да вземат значими общи решения относно войната в Украйна, по-скоро се събраха тези, които биха били най-потърпевшите от евентуалното изтегляне на войските на Съединените щати от европейските страни, членки на НАТО.
Ще дам няколко примера. Ако САЩ изтеглят своите войски от Германия, тя би загубила отбранителна способност с 35 000 военнослужещи плюс милиард и 200 милиона приходи годишно в икономиката си. В допълнение Германия ще трябва да изразходва годишно за отбраната си 10 милиарда евро, за да може да попълни дупката от изтеглените американски военни. За Италия числата са 15 000 военнослужещи по-малко и 6 милиарда евро повече разходи, за Франция това са 5000 военнослужещи по-малко с цялата техника плюс 5 млрд. евро разходи повече за отбрана, за Великобритания това са 15 000 военнослужещи и 9 млрд. повече разходи за отбрана, за Полша са 2 млрд. повече разходи за отбрана. Тоест, тези страни, които присъстваха на първата среща в крайна сметка върху тях ще падне бремето за огромните разходи, които трябва да се направят за повишаване отбранителния капацитет на Европейския съюз.
Що се касае за втората среща, на която присъства и премиерът на България, тук вече се направи опит да се изработи някаква единна европейска позиция за продължаване подкрепата на ЕС за Украйна, а с това и на войната, която да бъде представена пред президента Тръмп на предстоящото посещения в САЩ на Макрон. Показателно е обаче, че отново не бяха поканени противниците на една такава позиция – Словакия и Унгария, не беше поканен и българският президент Румен Радев, който отдавна отстоява позицията, че украинският конфликт трябва да бъде решен единствено по пътя на диалога и дипломацията. Резултатът от тези две срещи бе, че на тях така и не беше формулирана някаква нова позиция на Европейския съюз по отношение войната в Украйна, по-скоро бе потвърдена старата – за налагането на нови санкции спрямо Русия и продължаваща военна подкрепа на Украйна.
Не смятам, че има каквито е да са центробежни тенденции в ЕС, по-скоро, от една страна, повечето европейски лидери, както и Европейската комисия още не могат да осъзнаят настъпилата промяна в позицията на САЩ след инагурацията на Тръмп, а, от друга страна, много ясно проличава стремежът да се покаже, че слуховете за политическата смърт на Европейския съюз са силно преувеличени.
SN: Риад, Саудитска Арабия, почнаха руско-американските преговори. Чужди и наши коментатори обясняват, че там ще се обсъжда само прекратяването на войната в Украйна. Ако обаче беше така, Зеленски трябваше да е на масата. А него го няма. Според вас до какво е възможно да доведе очерталото се затопляне между САЩ и Русия? Възможно ли е Тръмп да храни надежда за съюз между Русия и САЩ, насочен срещу „главния враг” на САЩ (а не без основания в перспектива – и на Русия) Китай?
– Да, на срещата всъщност в Риад най-сетне започна да говори дипломацията. Ако в продължение на три години говореха оръжията, сега най-накрая започнаха да говорят дипломатите – ръководителите на дипломациите на Съединените щати и Русия плюс съветниците по външнополитическите въпроси на двамата президенти. Но с провеждането на тази среща още не можем да говорим за стартирането на мирните преговори за Украйна и затова нейни представители всъщност не бяха на масата.
Всъщност целият преговорен процес би преминал през три фази. Първата фаза е това, което всъщност видяхме – установяване на нормални дипломатически отношения между двете суперсили – Съединените щати и Русия, връщане на посланиците, отваряне на посолствата в техния пълен капацитет и с това установяване на канал за комуникация между двете страни, което беше прекратено през целия мандат на президента Байдън.
Тъй че тук по-скоро имаме затопляне на отношенията на ниво дипломация между двете страни, установяване на диалог, сформират се сега и преговорните екипи и едва след това можем да очакваме стартиране на преговори във фаза две, която да цели спиране на военните действия, защото това е и основната цел на президента Тръмп, той многократно го каза, че убийствата, че загубата на човешки животи трябва да спре веднага.
Втората фаза вече би била договаряне на спиране на огъня между Русия и Украйна и разполагане на части от трети страни, които да са буферна зона между враждуващите армии. А вече самите мирни преговори биха отнели много по-дълго време, защото, както видяхме при войната в Югославия, след прекратяването на бойните действия там мирните преговори продължиха години, много страни не приеха решенията на тези преговори, самата Сърбия и до днес не признава Косово като независима държава, също и други страни – членки на ООН. Видяхме и какво се случи и в Грузия, където Южна Осетия и Абхазия бяха окупирани от Русия, бойните действия бяха спрени, но до ден-днешен статутът на тези две области и неясен. Може да добавим и Молдова в тези примери, така че мирните преговори могат да продължат цели десетилетия, защото няма украински президент, който би подписал споразумение, с което Украйна да загуби 20 процента от своята територия, както няма и сръбски президент, който да признае независимостта на Косово.
Така че е възможно мирните преговори да не бъдат подкрепени и признати от много страни, членки на Обединените нации, така че това всъщност остава на по-заден план. Главната цел на предстоящите сега преговори ще е спирането на бойните действия възможно най-бързо и започването на реалния преговорен процес.
Какво ще става след това е трудно да се предположи. Лайтмотивът на Тръмп, който непрекъснато повтаря, е „сделка”. Каква сделка Тръмп ще предложи на Русия въобще и в частност за Украйна, каква на Китай, каква на Европейския съюз, когото вече заплаши с високи мита на всички стоки, импортирани в САЩ, това засега остава неясно като тенденция. Както и дали другата страна би приела каквато и да е сделка, лансирана от Тръмп. Но едно е ясно – бизнесменът Доналд Тръмп разглежда решаването на всички проблеми като сделка. А знае се, че при всяка сключена сделка и двете страни са доволни, след като са постигнали основните си цели.
SN: С речта си вицепрезидентът на САЩ, а реално – Тръмп, образно казано, срита европейците да почнат да си плащат сметките и да не чакат някой друг да оправи бъркотиите в собствения им двор. Това означава ли, че Европа, респективно Европейския съюз, почва да проявява признаци на събуждане? И има ли европейски лидери, които да превърнат това събуждане в позитивна тенденция?
– Още в първия си мандат президентът Тръмп настояваше европейците да изпълняват договореностите, които са поели с присъединяването си към НАТО и да увеличават своите бюджети за отбрана. Тогава те му се смееха и му се подиграваха, но сега се оказва, че тези искани два процента от БВП на всяка страна за военни цели са недостатъчни за това Европа да има наистина силен отбранителен капацитет. Но реалността е такава, че Европа всъщност вече не е тази, която беше преди двадесет години. Ако тогава Европейският съюз произвеждаше 24 процента от световния брутен вътрешен продукт и заедно със Съединените щати имаха 50 процента от световната икономика, то в момента САЩ продължават да имат своите 26 процента от БВП на света, но Европа падна на 18 процента.
Тоест с 6 процента е спаднал делът на Европа в световен мащаб. И това се очертава като тенденция. Защото стагниращо влияние ще продължат да оказват скъпите енергоизточници, които Европа потребява, както и огромните разходи, които европейците трябва да направят за укрепването на отбранителния си капацитет, както и да поемат вече по-голямата част от разходите за поддръжката на Украйна. Като добавим към всичко това и търговската война, която се очертава между САЩ и ЕС, започваща през април тази година, очертава се Европейският съюз да бъде изправен пред много тежката перспектива за предстоящи огромни харчове, което пък ще доведе всъщност до реализацията на плана на Марио Драги, който предлагаше тегленето на общоевропейски дълг отново, за да може Европа да покрива своите разходи.
SN: Къде сме ние в цялото това преобръщане на световния ред, установен след края на Втората световна война? От една страна, май става забележима тенденцията за количествено и качествено намаляване на американофилията. От друга, дали пастирите на народното стадо у нас ще надушат кой е правилният път, по който удачно да се включим в предстоящите глобални промени, или чисто по тодорживковски ще се снишат, в очакване да премине бурята?
– Нас отново ни няма на сцената, защото част от българските политици заложиха на демократите в САЩ и на Камала Харис в предизборната кампания и в момента все още не могат да се отърват от шока на загубата, а другата час с по-скоро проруските си позиции въодушевено се радват на победата на Тръмп. Всъщност и едните, и другите очакват да видят същността и мащаба на явно предстоящите промени. Но трябва да е ясно следното – Тръмп не дойде на власт и не спечели изборите със слогана „Русия първа”, а с този – „Америка първа”, което означава, че на него изобщо няма да му пука какви биха били последиците от външната американска политика към една или друга страна.
Освен това Тръмп е човек, който не харесва организациите, той би искал да излезе от Обединените нации, пренебрежително се отнася към Европейския съюз, видяхте че госпожа Фон дер Лайен не беше поканена на неговата инагурация. Смята че НАТО трябва да бъде сериозно реорганизирано и като финансиране, и като количествено и качествено увеличаване военния потенциал на европейските страни, членкина НАТО.
Видно е и друго – Тръмп предпочита да се договаря със силни лидери, а не с представители на организации, каквато е Европейският съюз, които не могат да вземат самостоятелно решения. Той иска да си говори със Си Дзинпин, с Путин, в предния мандат – с Ким Чен Ун, с Ердоган, с Джорджа Мелони, която той смята за силен европейски лидер, също с Орбан, с президента на Полша, обобщено Тръмп предпочита да има силни двустранни отношения. Така че в момента България показва по-скоро слабост, неяснота в своята външна политика. Вече това да бъдеш добре с всички отпадна като възможност, във външнополитически план и България трябва да излезе много силно, с много ясни позиции и със силни лидери. Докато Европа не започне да излъчва такива лидери, ще бъде пренебрегвана от Тръмп, изцяло споделяйки наратива на Кисинджър от седемдесетте години, който казваше: „Дайте ми телефона на господин Европейски съюз, за да мога да му се обадя и да се разберем като мъже.” Така че това е веруюто на Тръмп, което той ще следва и колкото по-бързо ние осъзнаем това, толкова по-добре. Макрон вече го осъзнава и затова отива на двустранна среща и макар че ще представлява общите европейски политики, той всъщност иска да седнат на четири очи и да постигне определени споразумения с Тръмп.
SN: В последните дни у нас възникна един остър проблем, който буквално взриви и общественото мнение, институциите. Същността му е в това дали България, като член на НАТО, след евентуалното примирие между Русия и Украйна би изпратила свой военен контингент в рамките на предложените от Великобритания и Франция мироопазващ контингент…
– Според мен в България се създаде истерия, която не беше необходима. Тя започна още от ниво президент, след това я поеха и политическите сили, но реално нещата се преобърнаха и се заговори, че на България се предлага да изпрати военни, които да участват в бойните действия, с което България да влезе реално във войната срещу Русия. В резултат на тази истерия Народното събрание прие специална декларация, която ще си позволя да нарека смешна и непрофесионално направена.
Защото там е записано, че България няма да изпраща в чужбина свои въоръжени сили за участие в бойни действия – нещо, което в съвременната си история никога не сме правили. В тази декларация обаче е записано и друго – че това би било възможно, ако трябва да изпълняваме свои ангажименти като част от НАТО, ООН и други международни организации.
Тази истерия бе породена буквално от нищото. Искането към страните от НАТО, което беше отправено от Съединените щати, всъщност беше един въпросник и той беше не да се изпратят военни, а как всяка страна, членка на НАТО в Европа, вижда своя принос за урегулиране на конфликта. И, второ, говорим не за участие в реални бойни действия, а за спиране на бойните действия и изпращане на мироопазващ контингент – тип „Сини каски”, които да наблюдават да няма нарушения на примирието. Такива мисии България е имала в Афганистан, в Ирак, в Косово, продължава да има в Босна и Херцеговина. Така че въобще не става дума за участие на български военни в реални бойни действия.
Но този вариант явно отпада, тъй като Русия реагира веднага и каза, че няма да приеме мироопазващ контингент от страни, членуващи в НАТО. И нямаше как да се съгласи, тъй като една от причините за тази война беше намерението на Украйна да стане член на НАТО, а мироопазващ контингент на пакта в Украйна реално е същото. Колкото до нашето общество, то е доста чувствително на тази тема, което някои политически сили използваха, за да нагнетят излишно напрежение и да печелят политически дивиденти.
