Липсата на достатъчна информираност и подценяването на риска от мълнии продължават да влияят върху пазара на гръмоотводи у нас, като често решенията за поставяне на защита се вземат под натиск в семейството. Това коментира експертът по мълниезащита инж. Христомир Иванов.
По думите му мъжете по-често подхождат рационално и оценяват риска като минимален, докато жените са по-склонни да настояват за превантивни мерки.
„Забелязваме, че в последно време много от решенията за мълниезащита се вземат именно по тяхно настояване“, посочва Иванов.
Въпреки това значителна част от жилищните сгради у нас остават без адекватна защита. По данни на специалисти около четири от пет стари жилищни блока нямат ефективна мълниезащитна система.
„Най-тежко е положението при многофамилните сгради, строени преди влизането в сила на наредбата от 2010 г. В много случаи съществуващите системи са демонтирани или унищожени при ремонти на покриви“, обяснява експертът.
По думите му това се отнася както за панелни, така и за тухлени сгради. След 2010 г. проблемът е значително ограничен, тъй като мълниезащитата е задължително условие за въвеждане в експлоатация.
При липса на защита щетите от мълния могат да бъдат сериозни.
„Пряк удар може да предизвика пожари, разрушения и дори човешки жертви. При удар в земята електрическият заряд може да проникне в електроинсталацията и да повреди уредите“, пояснява Иванов.
За защита на техниката се използват арестери, които се монтират в електрическите табла.
Съвременните мълниезащитни системи са значително по-ефективни. През последните години все по-често се използват активни мълниеприемници с изпреварващо действие, които създават защитна зона около сградата с радиус до 40–50 метра.
Според експерта основният проблем остава подценяването на риска и нежеланието за инвестиция.
„За голям блок системата може да струва около 2000 евро, което е минимален разход на обект, но често липсва съгласие между собствениците“, посочва той.
За къща цената е около 1500 евро.
Иванов отбелязва, че липсата на ефективен контрол също е проблем, тъй като след въвеждането на сградите в експлоатация не се извършват регулярни проверки за състоянието на мълниезащитата.
Според експертите мълниевата активност у нас се е увеличила значително през последните десетилетия, което се свързва с климатичните промени. Най-голям риск при гръмотевични бури има в открити пространства като паркове и водни площи.
При буря специалистите съветват хората да се укриват в масивни сгради, да избягват открити пространства, дървета и водни басейни, както и да не използват метални предмети. Препоръчва се също избягване на престой на открито и своевременно прибиране на закрито при първи признаци на буря.
Източник: Телеграф
