Ако някой твърди, че учебниците в малка страна като България са безплатни за учениците от 1 до 12 клас, нещо е объркал сметките. Да, по закон е така, но на практика излиза съвсем друго – държавата плаща милиони, като сумата скача ежегодно, а родителите на свой ред се ръсят със стотачки за скъпи помагала, тетрадки и най-различни канцеларски стоки.

Големият печеливш се оказват няколко издателства, начело с Просвета, което е сред най-старите в страната, а от 2000 г. е акционерно дружество. Неговата шефка е Йоана Томова, която в Търговския регистър е Йовка и е снаха на покойния писател Александър Томов. Преди да почине, той разказа как лично е ходил при Иван Костов, за да лобира за снаха му да приватизира издателството срещу повече от символична сума. Сделката е извършена с пряко договаряне, без обществена поръчка – в онези години България не е член на ЕС.

Големите печалби и монополът на издателствата

Безплатните учебници в България се раздават от 2004 г., но само на децата от предучилищна възраст до седми клас. У нас има около 20 издателства, които печатат учебна литература. От тях трайно се настаняват „Просвета“, „Булвест 2000“, „Анубис“ и в по-малка степен „Летера“.

Цените скачат драматично, след като през 2023 г. парламентът реши всички ученици от 1 до 12 клас да получават безплатни хартиени и електронни учебници и помагала. Според експерти семействата щели да спестят по 200-300 лева, но реалността показва, че цените на учебниците се увеличават заради монополното положение на издателствата.

Например, в 8-и клас учебник по литература на „Просвета“ е скочил от 15 на 25,33 лева, по математика – от 17 на 26,53, а „Музиката“ от 10 на 78,67 лева. В 9-и клас учебникът по български език се увеличава от 12-13 на 22,53 лева, а тематичните листове по география от 5,90 на 22,67 лева.

Електронни учебници и дигитализацията остават недостъпни

Електронните учебници, уж безплатни, също носят приходи за издателствата – Просвета отчита за 2023 г. 2,5 млн. лв. приход, печалба 1,4 млн. лв., което прави над 60% норма на печалбата. Родителите обаче твърдят, че продължават да плащат за тях.

Най-скъпи са учебниците по чужди езици – например руският за 9 клас скочи от 35 на 52 лева, тетрадката – от 5,90 на 25,33 лева. Английските книги също поскъпват: учебник от 12 на 33,33, тетрадка от 4,90 на 20 лева.

Изборът на учебници в училищата се влияе от директори, учители и регионални инспекторати, а министерството на образованието само „съветва“ – така пазарът остава ориентиран към правилното издателство.

На фона на огромните суми, които се въртят в този бизнес, странно е, че държавата не се заема сама с печатането на учебниците, а електронните варианти остават недостъпни. Родителите продължават да плащат по 200-300 лева за тетрадки и помагала, много от които остават неизползвани.

Източник: Уикенд