Любопитна история за съпругата на Исус. Наскоро открит фрагмент от коптското евангелие повдигна неочакван въпрос за учените: имал ли е Исус жена? Експертите спорят за автентичността на намерения фрагмент от 8 години. Статията говори за това кой и защо би се възползвал от текст, който променя нашето разбиране за историята на християнството.
В продължение на шест дни през септември 2012 г. около 300 специалисти взеха участие в X Международен конгрес по коптски изследвания, който се проведе в университета Сапиенца в Рим. Сред лекторите беше Карън Л. Кинг. Автор на пет книги, Кинг е високо уважаван авторитет в областта на ранното християнство и работата й се фокусира върху група християни, наречени гностици. Нейната монография от 2003 г. Какво е гностицизмът? В момента Кинг преподава в Harvard Divinity School, където тя стана първата жена, назначена за професор в катедрата по теология на Холис, най-старата катедра в страната. Тя отдавна е смятана за един от най-добрите изследователи на религията в света.
Кинг започна своята лекция по време на последната сесия, на втория ден от конгреса, в 19 часа, когато повечето от участниците вече бяха седнали да вечерят, поне в съзнанието си. Преди Кинг бяха изнесени лекции от учени като „Новият клон: Юда в гностическите изследвания“ и „Скръбта на мъдростта във валентинианската космогония“, така че изглеждаше, че нейното послание ще бъде също толкова стабилно и скучно.
Заглавието на речта на Кинг, „Фрагмент от ново коптско евангелие“, подсказва, че тя ще описва някакъв нов, наскоро открит фрагмент от вече известен християнски текст, който не е нищо повече от скромно допълнение към солидната колекция от по-стари християнски текстове.
Текстове, които доста редовно се появяват на сцената.
Кинг обаче представи нещо напълно необикновено: фрагмент от неизвестно досега евангелие.
Кинг смята, че фрагментът датира от 4-ти век сл. н. е. (по-късно изследване показва, че най-вероятно е около 8-ми век) и че може да бъде превод на гръцки текст, първоначално написан през 2-ри век сл. н. е. Фрагментът беше много малък, с размерите на кредитна карта и съдържаше осем частични реда текст, които гласят:
- Не [за] мен. Майка ми ми даде живот
- Учениците казаха на Исус
- Отказвам се. Мария това н (е) струва
- Исус им каза: „Моя жена“
- Тя може да бъде моя ученичка“
- Нека злите хора се надуят
- Що се отнася до мен, аз съм с нея
- Образ
Много аспекти на самия текст и папирус се оказаха необичайни. На пръв поглед това беше незабелязано, но впоследствие се оказа, че всичко това е от голямо значение. И имаше един изключително важен момент, който привлече вниманието ми: четвъртият ред, където Исус съобщава, че има жена. Беше бомба. Преди нито един християнски текст не съдържаше пряко споменаване на това твърдение от устата на Исус.
Въпреки че диалогът, записан на парче папирус, е оцелял само частично, почти всеки може да разбере същността му.
В първия ред Исус признава важността на майката. Във втория учениците му сякаш спорят за заслугите на Мария. Това най-вероятно е вярно, защото четвъртият ред съдържа думите „моята жена“. Това не е препратка към Дева Мария, а към Мария Магдалена, често оклеветяваната ходатайка на движението на Исус. Исус казва в петия ред, че тази Мария може да бъде негов ученик, а в шестия и седмия той строго осъжда тези, които са против това, наричайки такива хора „нечестиви“, за разлика от себе си, защото той е „с нея“.
Докато Кинг говореше за своето тълкуване на текста и неговото значение за историята на християнската мисъл, членовете на публиката я помолиха да покаже моментна снимка на пасажа. Компютърът на Кинг не работеше, затова раздаваха из залата iPad със снимка. След като видели фрагмента, някои учени почти веднага започнали открито да обсъждат въпроса за неговата автентичност. На следващия ден на страниците на блога специалистът по коптски ръкописи Кристиан Аскеланд, който работи в Уеслианския университет в Индиана, обобщи общите си впечатления от фрагмента. Участниците в конференцията, които видяха снимката „разцепена“, пише той, „и почти две трети… бяха много скептични относно документа, съмнявайки се в неговата автентичност, а една трета… всъщност се убедиха, че този фрагмент фалшив.
Всъщност в научния свят на древната история и древните текстове всичко е възможно – защото много малко се знае със сигурност в тази област.
Въпреки планините от доказателства, сочещи, че „Евангелието на съпругата на Исус“ е фалшификат, все още остава малка, но реална възможност то да е истинско. Така възниква въпросът: Колко исторически възстановки са готови учените да заложат на подобни крехки оправдания? Или друг въпрос: дори ако този фрагмент се окаже без съмнение истински, може ли едно малко парче папирус да бъде толкова важно, че радикално да промени разбирането ни за миналото? Проблемът с реконструирането на далечното минало е, че когато има толкова малко надеждни доказателства, откриването дори на най-малкото доказателство рискува да преувеличи последствията. В такава ситуация злоупотребата е напълно възможна. И колкото по-сензационно пишат медиите за тези открития, толкова повече подобни злоупотреби можем да очакваме.
Източник – The Atlantic/Превод:SafeNews
