Бюджетната политика създава условия за допълнително ускоряване на инфлацията и не води до устойчив икономически растеж, предупреди Любомир Дацов, член на Фискалния съвет.

„Абсолютно нормално е по това време на годината да има отрицателна месечна инфлация, тоест дефлация. На годишна база обаче инфлацията остава висока — близо три пъти над нормалните нива. Май и юни са силно сезонни месеци, в които на пазара излизат плодове и зеленчуци от местно производство, което води до спад на цените. Когато предлагането е по-голямо, цените падат“, каза той.

Дацов заяви, че държавният бюджет и начинът на планиране на публичните разходи създават сериозни рискове за икономиката.

По думите му заложените разходи не водят до устойчив растеж, а допълнително засилват инфлационния натиск.

„Очаквам допълнително напомпване на инфлацията с поне още един процентен пункт“, посочи той, като определи настоящата фискална политика като „бюджет на инфлацията“.

Дацов предупреди, че прекомерното и бързо разходване на публични средства, включително по европейски програми и капиталови инвестиции, влива значителна ликвидност в икономиката, без тя да може да бъде ефективно усвоена. По негови изчисления в кратък период на пазара могат да бъдат насочени допълнително около 3–4 млрд. лева, което създава риск от прегряване.

Според него проблемът не е само в размера на разходите, а и в тяхната ефективност.

„Вкарани в икономиката, те не водят до устойчив дългосрочен растеж, а в голямата си част се превръщат в инфлация“, посочи той.

Дацов критикува липсата на реално програмно бюджетиране в България, въпреки че то е заложено в закона. По думите му това затруднява контрола върху публичните финанси.

„Как ще правиш одит на нещо, което не съществува в достатъчно ясен вид“, попита той.

Той призова за по-строга фискална дисциплина и предложи символично, но ясно съкращаване на разходите с около 10%, което според него би имало дисциплиниращ ефект и би показало политическа воля за реформа.

По отношение на държавния дълг Дацов предупреди, че нарастващата задлъжнялост ще увеличи лихвените плащания и ще ограничи бъдещите възможности на бюджета, като подчерта, че „всичко има цена“.

В заключение той прогнозира възможен икономически спад около 2028 г., ако не бъдат предприети структурни реформи и не се повиши потенциалът на икономиката. Според него настоящият бюджет решава краткосрочни нужди, но не адресира дългосрочните структурни проблеми.

Източник: bTV