Доц. доктор Лилия Бочева е директор на департамент „Метеорология“ в Националния институт по хидрология и метеорология (НИМХ) в България. В момента тя и нейните колеги пишат книга за климатичните промени в България през последните години и очакваните в бъдеще климатични явления у нас. Пред SafeNews доцент Бочева очерта опасностите за бъдещето от все по-ускоряващите се климатични изменения и последващите от тях екстремни явления в България и по света.
Доц. Бочева, каква опасност виждате в неизпълнението на Парижкото споразумение за климата за поддържане на глобалната температура под 1,5 – 2,0 градуса по Целзий и какви ще са последиците от това?
Неизпълнението на Парижкото споразумение за запазване на температурите под границите, които споменахте, би довело до по-чести, по-големи горещи вълни, по-екстремни явления в много части на света, които се наблюдават и сега. И съответно това би довело до доста сериозни последствия за редица държави. Факт през последните години е бързото топене на ледниците и полярните шапки. По-бързото топене води до нарастване на нивото на океаните. То представлява заплаха за различни райони, които са ниски и биха били залети. Притока на сладка вода ще промени и динамиката на процесите в океаните и обмяната на веществата в атмосферата на нашата земя.
В последните години ние забелязваме усилия на всички държави да се ограничи човешкото въздействие върху покачването на температурните промени. Последното десетилетие 2011 – 2021 г. е най-топлото измерено досега от началото на измерванията в тази област в средата на 19 век.
Кои държави ще бъдат най-засегнати според вас в близките години от екстремни явления вследствие на измененията?
Нещата са комплексни, защото последиците ще са и социално-икономически. Застрашени са най-вече държави от развиващия се свят. Те са по-бедни икономически и не могат да отреагират на промените, които се случват. По-големите суши например биха довели до драстично намаление на земеделското производство в дадени райони. Нарастването на температурите води и до поява на различни заболявания. Както и до поява на вредители в райони, където преди ги е нямало. Най-уязвими са страните в районите близо до световния океан в по-ниските територии.
Как се отразяват тези изменения на климата в България?
България не е изключение. През последните години от средата на 80-те ние забелязваме една стабилна тенденция на покачване на средните годишни температури. Годините след 2000-та са най-топлите измерени. У нас измервания на температурата се правят от 1891 г. За България най-топлата година е 2019, а в света – 2016 г. Тенденциите за нарастване на средната годишна температура са стабилни през последните три десетилетия. Това се усеща в по-кратките зими и по-бързото нарастване на температурите през зимата. Отразява се и в нарастването на продължителността на горещите периоди през лятото и зачестяването на топлинните вълни. Например в някои райони на страната често е забелязван низ от последователни температури над 32 градуса от средата на 80-те години. Така че всички ние вече живеем в условия на променящ се климат.
Какви промени в климатичните условия в България се очакват в бъдеще? Ще станем ли свидетели отново на екстремни явления в нашата страна като големи наводнения вследствие на проливни дъждове, каквито виждаме напоследък, или пък силни градушки и температурни аномалии?
За съжаление ще продължат да се увеличават честотата и интензивността им. Такива явления като последното наводнение вече не са неочаквани. Особено в такива райони като последното наводнение в Царево те са сравнително често явление. Добре е все пак органите, които са отговорни за действията при екстремни климатични явления да спазват инструкциите, направени на базата на научни изследвания, на предвижданията, направени от учените. Регионалните модели за страната, изготвени от НИМХ, са заимствани от глобални модели и за изготвянето им се работи в консорциум с най-големите научни общности в Европа. Те показват, че тенденциите за нарастване на температурите продължават и се очаква към края на века тези температури да станат още по-високи. А във втората половина на 21 век очакванията по отношения на валежите са те да намалеят в големи части от територията на страната ни, което означава, че ще сме свидетели по-често на продължителни засушавания с последствия от тях.
Казахте нарастване на температурите. За какви температури говорим?
Говорим за нарастване на средни температури от 3 до 5 градуса.
Виждаме как екстремни климатични бедствия вземат все повече жертви, включително и в нашата страна, унищожават икономики в цели райони и области. Могат ли да се предприемат мерки, за да се предотвратят последващи катаклизми или евентуални климатични аномалии?
Ние не можем да повлияем на времето, но можем да повлияем на предотвратяването на такива големи последици. Става дума за нашата роля в замърсяването на атмосферата и увеличаването на емисиите от парникови газове, които способстват за това увеличение на температурите. Става дума също и за презастрояването на градовете. Те се превръщат в едни топлинни острови – средната температура в центъра на тези градове в сравнение с покрайнините е вече от порядъка на 4-5 градуса.
Трябва също да престанем да унищожаваме природата. Запазването на горските масиви е от изключително важно значение. Защото иначе един обилен валеж по обеззалесен скат води до активизиране на свлачища и помитане на всичко наоколо. Трябва да се обърне внимание на напояването – на възстановяване на системите за напояване, които имахме преди години. Трябва да се обърне внимание и на поддръжката на язовирите. За България те са важен източник на питейна вода. Един екстремен силен дъжд може да доведе до пропукване на язовирна стена и вследствие на това до още по-голямо бедствие. А съобразяването с предупрежденията за такива явления би могло да спаси човешки животи.
