Само ден преди светът да отбележи 40-ата годишнина от ядрената трагедия в Чернобил, един от стотиците хиляди изпратени в радиоактивния ад ликвидатори разкрива последствията от действията си, съобщават от Ройтерс. 76-годишният Петро Хурин от украинското село Хутори, Черкаска област, е един от малкото останали живи участници в почистването на реактор № 4 след експлозията на 26 април 1986 г.

Светещите машини

Тогавашните съветски власти изпращат хиляди мъже в опит да овладеят последствията от най-тежката ядрена катастрофа в историята. Радиоактивният облак вече замърсява Украйна, Беларус и Русия, а първото предупреждение за радиация идва от Швеция. Държавната агенция ТАСС признава за инцидента едва на 28 април, а лидерът Михаил Горбачов прави обръщение чак в средата на май.

През това време ликвидатори като Хурин вече са на терен.

„Имаше огромни купчини бетон. Стояхме и товарехме близо до тях. Работех с двукубиков багер. Превозните средства светеха. Багерът също, защото беше натрупал толкова много радиация„, спомня си Петро Хурин пред Ройтерс.

Въздухът е бил наситен с опасни частици.

„Прахът беше ужасен. Работеше се половин час с респиратор и накрая изглеждаше кафяв като лук, защото се отделя йод“ допълва мъжът.

Бледата течност

След четири дни тежък труд на 12-часови смени, Хурин започва да изпитва силно главоболие, болки в гърдите, кървене и отчетлив метален вкус в гърлото. Здравословното му състояние рязко се влошава, а лекарите предприемат спешни мерки.

„Заведоха ме в поликлиниката и ми направиха кръвен тест. Убодоха всичките ми пръсти и излезе бледа течност, но нямаше кръв. И тогава лекарите произнесоха присъдата си – трябваше незабавно да бъда изведен от зоната на Чернобил„, разказва украинският ликвидатор.

Следващите седем месеца Хурин прекарва в лечение. Въпреки това, той е диагностициран с множество заболявания, които медиците свързват пряко с облъчването, включително анемия, ангина и панкреатит. Съдбата на неговите колеги е още по-трагична. От общо 40 души, изпратени от неговото предприятие в заразената зона, днес живи са останали само петима.

„Първите, които реагираха на бедствието в Чернобил, тихо умират. Малцина останаха“, заявява Хурин.

Според историческите данни, 31 работници и пожарникари загиват непосредствено след взрива предимно от остра лъчева болест, а хиляди други умират през годините от онкологични и радиационно-свързани заболявания.

Смъртта на внука

Освен последствията от ядрената авария, Хурин и съпругата му Олха се сблъскват и с ужаса на настоящата война в Украйна. Тяхната лична трагедия се задълбочава, когато внукът им Андрий, когото двамата са отгледали, отива на фронта след руската инвазия.

26-годишният Андрий е убит в бойни действия преди три години.

„Постоянно мислим за Андрий. Той имаше всичко в Гърция, но дойде да защитава Украйна„, споделя с мъка възрастният мъж.

Днес 76-годишният ликвидатор води битка за получаване на специална пенсия за инвалидност заради ядрената катастрофа. Средната продължителност на живота на мъжете в Украйна, по данни на Световната здравна организация, е била едва 66 години през 2021 година, което прави оцеляването на Петро Хурин на фона на всички преживяни катаклизми още по-забележително.