Лидия Шулева е бивш вицепремиер и бивш министър на труда и социалната политика и министър на икономиката. С нея SafeNews разговаря за заложените цели в новия бюджет, несигурността около коледните пенсионни добавки и доколко и при какви условия е постижима целта за приемане на България в еврозоната.
Първият ми въпрос към вас е за коледните добавки. Трябва ли да има коледни добавки за пенсионерите или е по-добре да се вдигнат трайно пенсиите, както казва Николай Денков?
Коледните добавки са особено важни за пенсионерите с най-ниски пенсии. Според мен, ако в бюджета няма възможност да бъде дадена коледна добавка за всички пенсионери, то ще бъде добре поне да бъде дадена такава на тези с най-ниски пенсии. Коледната добавка обикновено е в относително малък размер. Тя има значение за малките пенсии, но не толкова голямо значение за големите. А по отношение на вдигането на пенсиите трайно, това е свързано в голяма степен както с пенсионната реформа, така и с начините на осъвременяване на пенсиите. В момента ние имаме едно действащо швейцарско правило и прието законодателство, с което се повишава тежестта на прослужените години с времето. Сега, ако не ме лъже паметта, коефициента е 1,35, но той трябва да стигне до 1,50. С това повишение на този коефициент, пенсиите ще се вдигнат значително за хора с голям трудов стаж. А иначе обикновено това актуализиране на пенсиите, което се случва в средата на всяка година, е обвързано със средния осигурителен доход и инфлацията. И по този начин, особено след последното осъвременяване, което беше направено през последните години, може да се постигне едно по-балансирано актуализиране на пенсиите. Но за много голяма стъпка като сериозно и трайно увеличение на пенсиите трудно можем да говорим. Защото дефицита в НОИ вече надвишава 50%. Това означава, че над 50% от пенсиите вече се плащат от данъци, а не от осигуровки.
Трябва ли да има единна ставка ДДС 20%? Покрай Ковид, за ресторантите тя стана 9 за хляба 0?
По отношение на хляба, при тази инфлация и при не съвсем установените по-ниски цени на електричеството и газа, може би ставката трябва да остане нулева. Не смятам обаче, че за брашното и още по-малко за ресторантите ставките трябва да останат намалени. С изключение на ставките за хляба, книгите и детските храни, смятам, че всички останали ставки трябва да бъдат възстановени на нивото отпреди пандемията.
Какво мислите за увеличението на заплатите в обществения сектор – администрацията? Правилно ли е да има такова без там да има реформа?
В държавната администрация има доста големи неравенства в последните години. Има структури в държавната администрация, в които увеличението на заплатите е значително. В други структури обаче то е абсолютно незначително. В момента според мен не може да се говори, както всяка година, че трябва да има 10% увеличение на заплатите в държавния сектор, трябва и да се прегледат тези структури, които изостанаха сериозно в заплащането. Защото сега с увеличението на минималната работна заплата, ще се окаже, че специалисти с висше образование и такива със средно специално ще вземат близки до заплатите на хора без квалификация и образование. Да не забравяме, че минималната заплата е предвидено през следващата година да се увеличи с 20%, едно доста сериозно увеличение.
И да, има нужда от някои реформи. Например в някои системи има недостатъчно специалисти и това затруднява обслужването на гражданите и на бизнеса. Такива са например районните инспекции по околната среда и водите, където има голям недостиг на кадри. А в други служби, главно в сферата на обслужването на граждани и фирми, трябва да се помисли от една страна за повишаване на заплащането, а от друга за привличането на повече хора на работа.
Според вас какъв трябва да бъде бюджетът за догодина – рестриктивен или с повече социални разходи?
Най-малкото трябва да се вместим в 3-процентния дефицит. Това означава, че трябва да работи по добре познатата формула за програмен бюджет. Т. е. да обвързва разходите за следващата година със съответни програми и политики. Само тогава ще имаме един относително справедлив бюджет за България за 2024 година. Този 3-процентен дефицит е от много ключово значение за това да изпълним критериите за приемането ни в еврозоната.
В тази връзка кои смятате, че са другите основни критерии за приемането ни в еврозоната освен 3-процентния дефицит?
Това са инфлацията и външният дълг. По отношение на външния дълг, ние сме на едно от първите места в Европа по най-малък процент на външния дълг спрямо БВП. По отношение на инфлацията, в България много голямо отражение дава вноса, и то преди всичко на хранителни стоки. Имайки предвид по-голямата тежест на малката потребителска кошница в инфлацията, това води като цяло до по-голяма инфлация в сравнение с другите страни в ЕС. Това са фактори, които ще бъдат взети предвид при определяне на критериите за членство на България, така, както стана и с Хърватия. Ако при външния дълг нямаме проблем, ако се изпълни и заложеното в бюджета 3-процентно ниво на дефицит и се задържи този спад на инфлацията, който напоследък наблюдаваме, може би конвергентния доклад в началото на следващата година ще даде възможност България да се присъедини към еврозоната от 2025 година.
