Вятърът развява водата и пръските мокрят сивото сако и кафявите ботуши на президента. Едната му ръка е на румпела, а с другата стиска знаме. Той гледа през Дунава, наслаждавайки се на гледката на своята страна. Това е Либерландия.

„Вече сте в Свободната република Либерландия“, каза той, когато наближихме пясъчен бряг, ограден с тополи и брезови дървета.

Усмивката му избледня, когато се приближи бяла лодка

По-рано 40-годишният Вит Йедличка предупреждава екипа на The Times, че хърватската полиция може да го арестува за опит да влезе на територията на „държавно посещение“, за да поздрави своите граждани.

Това ли беше краят на тяхното пътуване?

„Документи, моля“, казва мъж в синя униформа, докато полицейската лодка се приближава.

Йедличка, пламенен либертарианец, вярва, че всички държави са „въображаеми концепции“. Либерландия прави това ясно.

Сгушена върху малка, необитаема част от гъмжаща от комари заливна равнина, за която никоя друга държава не претендира, тя е основана от Йедличка и приятели като експериментална нация. Изградена е на принципи, подобни на тези, които са в основата на криптовалутите.

Единствената структура в Либерландия засега е изоставена рибарска колиба. Но тя вече е събрала атрибути на държавност: посолства, знаме, паспорт, печати, химн и пари – либерландският долар, криптовалута.

Има и граждани, въпреки че само шепа лагеруват там непрекъснато от миналата година

Те са издръжливи пионери, които устояха на снежни бури, наводнения и тормоз от хърватската полиция

Либерландия също така има министри и висок, мек президент с дръзка визия за „първата в света съдебна система, базирана на блокчейн“. В нея полицията е възложена на граждани и е организирана чрез приложение.

За момента обаче това убежище за диви свине, което се намира между Сърбия и Хърватия, е труднодостъпно

Пътуването на The Times с президента, който е чешки бизнесмен, спечелил пари с инвестиции в криптовалута, започва три дни по-рано в Прага.

„Моля, извинете либерландския ми акцент“, казва Джедличка с усмивка.

Всички предположения, че Либерланд всъщност може да е престъпна измама за скриване на необложени доходи или може би сложна шега, бяха отхвърлени.

„Ние не сме данъчен рай, но всъщност сме данъчен рай. Хората могат да внасят толкова данъци, колкото искат“, каза той. „Традиционните национални държави, които събират 60 процента данък и измъчват хората в замяна, са най-лошият вид измама.“

Визията за страната датира от детството му

„Спомням си, че бях във влак на 13 години и гледах към полетата и си мислех „просто ми дайте едно от тези“, споделя Йедличка.

По-късно, седнал зад бюрото си в „първото посолство на Либерландия“, до министерството на външните работи на Чешката република, той предлага да се лети до неговата страна. Йедличка вика своя „официален“ пилот. Той е бизнесмен, който има собствен самолет, Cirrus SR22-G6 Turbo.

„Аз съм Air Force One“, казва пилотът-бизнесмен.

Но вятърът се усилва и летенето става невъзможно.

Междувременно президентският шофьор не беше на разположение. Невъзмутимо Йедличка казва, че ще кара. Но когато потеглят на следващата вечер, става ясно, че пътуването няма да попречи на управлението на Либерланд.

Докато кара своя тромав Chrysler Aspen 4×4 в лудо препускане през три държави, президентът стискаше здраво телефона си през цялото време

Това е нервният център на неговата държава.

Докато държеше едната си ръка на волана, той проведе конферентен разговор със строители, които се опитваха да издигнат първата къща в нацията на Джеферсън Скуеър. Сърцето на Либерландия. Друг разговор пък бе с американски правен експерт, работещ за изграждане на легитимност на страната в Обединените нации .

Докато шофираше през Бохемия, той изпрати WhatsApp и имейли до поддръжници по целия свят. Той също така успява да се обади и на майка си. След това телефонира и на своя министър на правосъдието относно навика на Загреб да забранява на различни хора да стъпват на територията й. Сред тях е и Йедличка, на когото беше казано да не стъпва в Хърватия пет години заради „екстремистки дейности“.

Излишно е да се споменава, че Загреб не признава Либерландия

Докато преминава през унгарската граница пък Йедличка провежда дълъг разговор с IT магьосник в Делхи, който изгражда приложение за Либерландия.

Техният фокус беше създаването на „пазар“ за различни работни места, за които хората биха могли да наддават онлайн. Полицията също може да бъде изградена по този начин, ентусиазиран е президентът, ускорявайки с 160 км/ч

„Да кажем, че се занимавам с някакъв инцидент, инфаркт или нападение от дива свиня или агресия от страна на хърватската полиция и имам нужда от помощ, бихте могли да накарате хора да наддават. Това ще бъде като открит търг за всякакъв вид дейност в Либерландия“, каза той на техника.

След това добави, че иска да бъде пуснат и да работи за деветата годишнина на Либерландия – 13 април

Попитан за Жимин Чиан, китайска международна бегълка, която очевидно е мечтала да стане „кралицата“ на Либерландия, преди полицията да конфискува нейните предполагаеми незаконни инвестиции в биткойни на стойност £3,4 милиарда, той отговаря:

„Никога не съм чувал за нея“, каза той. „Освен това ние нямаме кралско семейство и не сме убежище за престъпници.“

Молбите за гражданство се проверяват стриктно, настоя той.

„Ние сме възможно най-чистата нация. Имаме най-малкия брой престъпници на глава от населението в света.

Либерландия може и да няма кралски особи, но постът на първа дама е вакантен, откакто титулярката, приятелката на Йедличка и майка на двамата му сина, го напусна.

„Много е трудно“, въздъхна той, докато ускорява към Южна Унгария. „Опитах се да бъда добър баща и партньор, но може би съм бил твърде зает с държавните дела.“

След като се настани в хотел близо до сръбската граница в 2.30 сутринта, президентът става в 7 сутринта, за да направи „пълна тренировка“. Три часа по-късно стига до сръбския бряг на Дунав, където чака президентския джет.

Това е последната и най-опасна част от пътуването.

Либерландия е само на три мили нагоре по течението. Но хърватската полиция понякога арестува президента за опит да навлезе на нейната територия. Това не е нещо, което той иска да му се случи отново.

Планът му беше да се качи нагоре по реката с джет-ски, който можеше да изпревари всички хърватски полицейски лодки. Йедличка се качи на борда с черно-жълтия флаг на страната си и изрева, за да тества току-що ремонтирания двигател. След минута обаче той избълбука и умря. Така че трябваше да изплозва лодка.

„Това е най-малкият и най-бавният кораб в нашата флота“, казва президентът.

Как Йедличка идентифицира този участък от речния бряг като узрял за колонизация, е приказка, която вдъхновява всеки, който някога се е взирал в карта и е фантазирал да създаде държава от нулата

Търсенето беше подпомогнато значително от страница в Уикипедия, която изброява непотърсени територии.

„Имахме няколко срещи в пицария, разглеждайки този списък за пазаруване с непотърсени земи“, спомня си той.

Фокусът им се насочи към ничия земя с форма на сърце от 700 хектара, която никой не искаше.

Територията е възникнала в резултат на инженерни дейности през 19-ти век. По това време Дунав е границата между две австро-унгарски области. Но виещата се река затруднява корабоплаването.Това остави четири големи части от Хърватия сираци от сръбската страна и малък джоб от Сърбия в Хърватия – днешната Либерландия, известна на местните като Горня Сига.

Когато Хърватия и Сърбия бяха съседни държави в рамките на Югославия, дислокираните територии бяха без значение

Това се промени от 90-те години на миналия век. Сърбия беше доволна да приеме собствеността върху разширената си територия, но Хърватия обаче не беше на това мнение. Територията, която Загреб придоби от Сърбия, е десет пъти по-малка от тази, която загуби.

Ако приеме собствеността върху Горня Сига, това би означавало да приеме претенциите на Сърбия по границата и да се откаже от претенциите си върху частите от сръбския речен бряг.

„Беше перфектното място“, казва Йедличка. „На другите места, в Антарктика и Африка, имаше твърде много трудности.“

През 2015 г. Йедличка, почитател на бащите-основатели на Америка, избра 13 април, рождения ден на Томас Джеферсън, като подходяща дата за залагане на претенциите му. Той отиде на Дунава с приятелката си – бъдещата първа дама – и още двама приятели.

Заедно забиха знаме в либерландска земя

Йедличка не е търсил политически пост, настоява той, но веднага е бил избран от приятелите си за президент. Сърбия отхвърля всичко това като „несериозен акт“. Хърватия го нарече „шега“, но започна да контролира границата, понякога агресивно. Тя поддържа „морска блокада“, прогонва „заселниците“ и конфискува палатки и спални чували.

Строителните дейности по сграда на площад „Джеферсън“ бяха прекъснати от хърватите, въпреки че напоследък повече посетители бяха допуснати, отколкото изгонени. Включително 200, които дойдоха в петък, защото бяха чули, че президентът се опитва да стигне до страната си.

Много държави се раждат с кръвопролития, но президентът на Либерландия каза, че иска мир с Хърватия, което според него е от полза

„Има този елемент, при който трябва да превземете територията, но това не означава, че трябва да започнете война. Нашата идея е да го направим без нито една жертва и някакъв конфликт. Това е операция в стил Ганди“, каза той.

Новобранци не липсват. Освен 1200 регистрирани граждани, които са платили до $10 000 за сините си паспорти, още 735 000 души от цял свят са кандидатствали, но все още не са платили.

„Това е почти колкото населението на Прага“, казва Йедличка.

Хората, които се преместят в Либерландия и останат поне една седмица, отговарят на условията за безплатно гражданство и могат да спечелят „заслуги“, втора местна валута, ако помогнат в строителството.

Там чуждестранната валута не струва нищо

Междувременно Либерланд набира слава в международен план

Сомалиленд, друга все още официално непризната територия, я призна, както и Етиопия. Аржентина и Ел Салвадор, чиито президенти са колеги либертарианци и биткойн ентусиасти, също.

„В Ел Салвадор имахме четири дами с картечници като официален ескорт. Прекараха ни през ужасния трафик, беше доста забавно“, каза Йедличка, припомняйки си официално посещение в централноамериканската държава преди две години.

Филипините му връчиха награда на церемония, на която бе издигнато знамето на Либерландия. В Истанбул „имаше 250 души, подредени в опашка, отдаващи чест“. Либерландия, казва той, също е подписала „меморандум за разбирателство“ с Хаити.

„Виждате как идеята за Либерландия се превръща в символ.“

Ще бъде ли убедена Хърватия да се пусне по течението?

След десет минути полицията ни пусна със строго предупреждение:

„Не слизайте на брега или ще бъдете арестувани и лодката ви конфискувана.“

Президентът трябваше да се задоволи с развяването на знамето си пред малцината либерландци, които се бяха събрали на плажа, за да го посрещнат.

„Ще се върна“, извика той, преди да си тръгнем. „Ние също те обичаме“, дойде отговорът.

Източник: The Times/Превод: SafeNews