Един от най-обичаните актьори в България – Павел Попандов – получи заслужено признание за своята дългогодишна кариера с награда за цялостен принос в българското кино. Отличие, което идва не просто като формалност, а като напомняне колко дълбока следа е оставил той в културната памет на няколко поколения.

Попандов е сред лицата, без които златните години на родното кино просто не биха изглеждали същите

Ролите му в класики като Оркестър без име и Васко да Гама от село Рупча се помнят и до днес – не само като сцени, а като усещане за време, хумор и живот. Това са онези филми, които хората цитират дори когато не си дават сметка, че го правят.

През 90-те години актьорът става част от нещо съвсем различно, но също толкова емблематично – Клуб НЛО. Предаването се превръща в културен феномен в едни от най-трудните години за страната. Време на хаос, преход и несигурност, когато смехът се оказва не просто развлечение, а начин за оцеляване.

„Клуб НЛО доби популярност, защото ние бяхме разпознаваеми актьори. Покрай смесицата на скечове и песни, се получаваше много хубава програма“, спомня си Попандов.

Но зад сцената реалността е била далеч по-сурова. Актьорът разказва за тежкия удар в началото на Прехода, когато цели трупи остават без работа.

„Работех в киноцентър. Цялата трупа беше съкратена на 19 март 1991 г. Започнахме да си плащаме осигуровките сами, слава богу правехме „НЛО“ тогава“, споделя той.

В разговора си Попандов не подмина и политиката

Тема, която неизбежно се преплита с обществения живот. Той изрази увереност в успеха на Румен Радев, като подчерта, че вярва в неговите качества.

„Не съм се съмнявал в успеха на Румен Радев. Знам, че този човек знае какво и какво може. Сигурен съм, че ще има провокатори, без това не може. Много ми се иска да кажем след 4 години „видохме““, заяви актьорът.

Попандов разказа и за една по-човешка, почти символична среща – с незрящия депутат Иван Янев и неговото куче Роувър. Историята му направила силно впечатление и той я свързал с класическия образ от Дядо Йоцо гледа – метафора за виждането отвъд физическото зрение и за силата на духа.

В крайна сметка, наградата за Павел Попандов не е просто отличие за минало. Тя е напомняне, че има артисти, които не просто играят роли – те стават част от самата история на времето си.

И, колкото и да се променя светът около нас, такива имена остават. За добро.

Източник: Нова