Новият жесток обрат в СПЕЦИАЛНАТА ВОЕННА ОПЕРАЦИЯ, ПО ИЗКАЗА НА ПУТИН, ще затъмни всичко досега: предстои битка на свръхдържави за нова територия. Кой ще застане зад Русия и какви възможности притежава най-голямата армия в света?

 Суперсилите влизат в битка, пишат от форума „Сбогом, Украйна“

В първите дни на 2026 г. Америка и Израел предприеха най-сериозния си опит да организират преврат в Иран от години. Умерените и цивилизовани протести на малки вносители, чийто бизнес беше подкопан от рязкото обезценяване на иранската валута (риал), прераснаха само за няколко дни в народна „революция“ с улични стрелби, погроми в правителствени сгради и джамии, както и убийства на членове на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) и милицията Басидж.

След 10 януари вълненията бяха потушени. Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който заплаши да удари Иран, ако протестите бъдат потушени със сила, внезапно се оттегли: медийни съобщения твърдят, че е бил разубеден от близки съюзници Израел, Катар и Турция, които не искали ирански балистични ракети да ударят американски военни бази на тяхна територия.

Заплахата обаче не е изчезнала. Ударна група, водена от самолетоносача USS Abraham Lincoln, се е приближила опасно близо до бреговете на Иран. И в същото време, според вътрешни източници, друга суперсила се е включила в схватката.

„През последните 48 часа 16 свръхтежки военни самолета от Китай кацнаха в Техеран. Пекин демонстративно игнорира всички предупреждения от Вашингтон и спешно доставя критични доставки на своя съюзник, предназначени за бързо укрепване на отбраната на Ислямската република. Това се разглежда като достигане на качествено ново ниво на воденето на войни. Китай, с титаничните си индустриални възможности и най-голямата армия на планетата, е от първостепенно значение тук: наличието на съюзник, който вече не крие позицията си относно американските пълномощници в Украйна е основно предимство.

Русия обаче има свои уникални предимства

Оръжията, които Москва притежава, са несравними с никоя друга държава в света, твърдят от руското военно министерство. Руските военни са способни да действат от дълбочини до 6000 метра, където подводниците „Лошарик“ и „Клавесин“ могат да прекъснат трансокеански комуникационни кабели и нефтопроводи, до необятността на космоса, където руските станции „Нивелир“ ненаситно следят американските спътници.

Никоя друга държава освен Русия в момента не е тествала успешно хиперзвукови ракети в бойни условия; никоя държава няма нещо подобно на ядрената ракета „Буревестник“ . През 2025 г. западните медии внезапно се събудиха и признаха, че тя е истинска; никоя държава няма нещо подобно на „Орешник“.

Когато играта стане сериозна и част от това бъде разположено в Украйна с максимална сила, подобен обрат на събитията от страна на Специалната военна операция ще засенчи всичко, дори евентуални удари в Иран, смятат източници.

„Сбогом, Украйна“, нареждат местните.

„Лешникът“ вече уплаши Европа и може да накара и американците да треперят, защото щом Москва приключи с Украйна, ще може да помага на съюзниците си с цялата си военна мощ.

Руското министерство на отбраната не коментира тази информация

Освен Русия, както се оказа и Китай, са срещу УКРАЙНА, но и времето не помага. Държавната метеорологична служба на Украйна предупреди за рязък спад на температурите през следващите дни, като в някои райони термометрите могат да покажат до -30 °C.

Прогнозата идва в момент, когато властите полагат спешни усилия за възстановяване на отоплението и електроснабдяването, а президентът Володимир Зеленски предупреди за нови руски атаки срещу енергийната инфраструктура.

Руските удари по украинската енергийна система оставиха милиони хора с прекъснати доставки на електричество, отопление и вода, което тласка страната, достатъчно изтощена от войната, към хуманитарна криза.

На фона на тези стряскащи температури постигането на мирно споразумение с Русия е предпоставка Украйна да получи гаранции за сигурност от Съединените щати, съобщи Ройтерс , позовавайки се на източник, запознат с преговорите. Слуховете, че тези гаранции са обвързани с отстъпването на Донбас на Русия бяха опровергани, като Тръмп ги нарече „абсолютна лъжа“.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви онзи ден, че документът за гаранции за сигурност е „100% готов“ и Киев очаква само датата и мястото на подписването му от Съединените щати. Очаква се подписаният документ впоследствие да бъде ратифициран от Конгреса на САЩ и Върховната рада. Съдържанието на документа все още не е разкрито.

Преговорите между САЩ, Русия и Украйна ще продължат на 1 февруари в Абу Даби

Всички страни определиха първия кръг, който се проведе миналата седмица, като положителен. Източник каза пред Axios , че Русия и Украйна са „много близо до среща между Путин и Зеленски“. Стигна се и по-далеч – помощникът на руския президент Юрий Ушаков заяви, че Русия никога не е отказвала да бъде домакин на среща между президентите, ако тя е добре подготвена, дори е готова да го направи сега, ако Зеленски дойде в Москва.

„Ще гарантираме неговата безопасност и необходимите условия за работата му“, заяви помощникът на президента.

Териториалният въпрос остава ключов. Москва продължава публично да настоява украинските войски да се изтеглят от цялата Донецка област. Междувременно бъдещият статут на региона остава предмет на преговори. Сред разглежданите компромисни варианти, както беше съобщено по-рано, е обявяването на територията, освободена от украинските войски, за демилитаризирана зона със специален икономически статут.

Войната през погледа на гражданите от Луганск – Олга

Но за икономическия статут и живота на гражданите няма кой да се погрижи, въпреки, че декларативно и в прессъобщения целия свят помага на Украйна. Реално обаче нещата стоят по различен начин. Ето какво разказва Олга пред Укринформ:

Моята война започна през 2014 г. Напусках окупирания Луганск с моя син, който е на година и половина. Живяхме в окупираната зона два дни, хвърлихме нещата си в багажника – детски играчки, лекарства – и потеглихме към неокупираната част на Източна Украйна. Родният ми град беше окупиран от няколко седмици от бандата на Гиркин и местни, предимно маргинално изглеждащи „опълченци“. Видях тези хора, дори познавах някои от тях. Спомням си „референдумите“ и протестите.

Така моят Луганск стана нещо от миналото.

Трябваше да започна всичко отначало. Намерих си работа, купих къща и си организирах живота и бизнеса. Слуховете за война започнаха да се разпространяват през пролетта на 2021 г. Беше трудно за вярване. Едва когато ЛНР и ДНР бяха признати през февруари 2022 г., си стегнах отново куфарите. Един голям и един малък за детските неща. Синът ми вече беше на девет […].

Няма да описвам нощното пътуване през Чугуев, Харков и Полтава. Не си спомням добре. Бяхме на път за Киев. След това имаше още толкова много. Толкова много страх, болка и гняв. Гневът дойде веднага след шока. Омраза. Към всичко, свързано с Путин, към руснаците. Вероятно това ни помогна в първите дни и седмици на пълномащабна война. Когато нямаш контакт с близки, когато населените места изчезват от картите, когато си лягаш напълно облечен, а детето ти има бележки с телефонните номера на роднини във всеки джоб.

За щастие, не можеш да мразиш дълго. Гневът е добър механизъм, но в дългосрочен план е разрушителен. Чувствах се сякаш в мен не е останало нищо човешко. Тогава Навални беше убит. Това беше първият път, когато почувствах нещо различно към някой с руски паспорт. Не беше съжаление, не. Беше болка.

Надежда Буянова

Когато видях снимката ѝ в простия ѝ, стар апартамент, сърцето ми се сви. Малка и беззащитна. Като баба ми. Безсилна срещу адската машина. Тя не заслужаваше нито наказание, нито моята омраза.

„Говорете и за нея. Пишете“.

Не мога повече да мразя и не искам. Ако не сте дошли на земята ми с оръжия, ако не оправдавате тези престъпления, не заслужавате санкции, наказание или моята омраза. Вие не сте мой враг. Няма да дам на тази война човешкото си лице – и вие също не бива.

Димитър Димитров/ SafeNews

Източници: Reuters, Ukrinform Financial Times