КУРИОЗ: Създават вестник „Турция“ в защита интересите на България. За забравен и доста куриозен и любопитен факт от българската история подсети днес Съюзът на българските журналисти (СБЖ).

На сайта си СБЖ съобщи, че са се навършили 160 години от излизането на първия брой на вестник “Турция“. С подзаглавие „Вестник за българските интереси“ той е печатан в Цариград от 1864 до 1873 г , в печатницата на френскоезичния вестник “Куриер д´Ориан“.

Редактор и издател на вестника за „наука, политика, книжевност, земледелие и търговия“ е Никола Генович (1835 – 1912). Участие в списването вземат и Петко Р. Славейков, Иван Богоров.

В един от броевете му пише, че „ Учението трябва да върви заедно с развитието и усъвършенствуването на индустрията, без което няма за нас поминък“.

То обещава да “избягва онази ветърничава разпаленост и онзи калпав патриотизъм, които се забележават в някои вестникари“.

В броя от 15 юни 1873 г седмичният възрожденски вестник публикува живописно описание на освещаването на железния път от Цариград до Белово. Великият везир, министрите и чиновниците заедно с вестникарите тръгнали “между едно голямо множество зрители.“

След 5 часа спрели в Чорлу за „едно кратко угощение под два копринени чадъра. Музиката свирела „разни свирни“, момчета в бели дрехи пеели песни. По пътя за Одрин тренът вдигнал скорост 40 км/ч. На вечерята барон Хирш вдигнал две наздравици за „ честитото бъдеще на „местното народонаселения след този силен елемент на цивилизация“. След кафето великият везир Мехмед Ружди паша нощувал при валията, а останалите пътници- във вагони , „нарочно преобърнати в стаи за спане“.

На другия ден влакът тръгнал за Пловдив и пристигнал там в 11 ч вечерта. По пътя „индженерите не спирали да хвалят този български народ, толкос трудолюбив, толкос почтен, толкос търпелив“. Пловдив бил прекрасно осветлен, хвърляли се и много фишеци.“

Вижда се, че търговията е много добре развита“, пише авторът. Желязната кола по пладне пристигнала в Белово- „място твърде прекрасно, с чист и силен въздух“. След закуската инженерите поискали от великия везир да се умножат работниците.

По обратния път пашата приел с благосклонност много прошения. На четвъртия ден пасажерите пристигнали на цариградската станция със скорост 42 км/ч. “ Сичкий железен път е 562 км.” , завършва пътеписът.

По време на Възраждането български вестници се печатат в четири града в Османската империя: Цариград, Смирна, Одрин и Солун. „Думата „свобода“ не се допускаше. Никакво загатване за народни въжделения и народни идеали не се позволяваше,“ пише през 1920 г Иван Вазов в спомените си „Нашият печат в турско време“.

Източник: Съюз на българските журналисти