Русата кукла Барби, потънала в розови дрехи, е една от културните икони на 20-и век, а по всичко личи – и на 21-ви. Подобно на други емблематични образи тя отдавна се е откъснала от оригинала. Барби, битуваща в съзнанието на съвременния потребител, няма много общо с първообраза на създателката на играчката Рут Хендлър и компанията „Мател“.
Барби се ражда през далечната 1959 година. Но не е руса. Цветното кино става масово едва в средата на 50-те години. Някои режисьори – като Алфред Хичкок например – наистина предпочитат блондинки, но светлият цвят на косата не носи предимства на екрана. Рут Хендлър няма никакви причини да залага на жълтия цвят и затова пуска на пазара две еднакви кукли – блондинка и брюнетка, по бански на зеброви шарки. Косата на Барби представлява къдрав кок. Това са ефектни, но и находчиви решения от гледна точка на разходите за материали. Парадоксално русата бухнала коса на Барби става изключително популярен вариант на играчката, след като Анди Уорхол рисува „Портрет на Били Бой“ през 1986 г. – картина, вдъхновена от 23-годишния дизайнер на бижута Били Бой. Били колекционирал кукли Барби, затова казал на Уорхол, че ако толкова иска да му нарисува портрет, да нарисува Барби. Образът, който обществото днес намира за банален и дори глуповат, всъщност е създаден от един от големите художници на поп арта.
Името на куклата е умалителна, гальовна форма на „Барбара“. Така се казва дъщерята на Рут Хендлър, която обичала да сменя дрехите на куклите си, вместо да ги храни и приспива. Барби е символ на момичето, което може да мечтае да бъде всичко по време, когато жените нямат право на почти нищо, написа сп. „Тайм“ през юни т.г. по повод излизането на едноименния филм. Барби е жена, която сменя не само тоалетите, но и социалните си роли – космонавт, хирург, пожарникар, моден дизайнер. Днес феминизмът може би няма слабост към дългокраката кукла с женствена фигура, но навремето творението на Хендлър е истински апотеоз на бунта срещу патриархалния модел, пише БТА.
Играчката става обект на критики почти веднага след масовите продажби и агресивната телевизионна реклама. Причината е естетическият диктат, който налага дизайнът на куклата. Това е нереалистично тяло и фактът, че „Мател“ закръгля формата на Барби, не го прави по-реалистично, пише „Хъфингтън поуст“ през 2016 г. Една истинска жена не може да изглежда така, краката й биха били прекалено непропорционални на останалата част от тялото, коментира и Би Би Си. През 2009 г. британската медия публикува снимка на Брижит Бардо – актрисата, доближаваща се най-много до популярния образ на куклата, с анализ, че дори младата Бардо не може да съперничи на издължения пластмасов силует.
Въпреки многото критики и недоволството на родители и психолози, държащи куклата „отговорна“ за хранителните разстройства сред младите момичета, играчката продължава да бъде популярна. В началото на новия век производителите се опитват да разчупят модела, превърнал куклата в явление. На пазара постепенно започват да се предлагат Барби в инвалидна количка, Барби със синдром на Даун, бременна Барби, малко по-пълна Барби…
Творението на Рут Хендлър е истински хамелеон и разбиването на клишетата за красота всъщност му помага, вместо да му пречи. „Има толкова много различни теми, които можете да засегнете заради Барби“, пише сп.“Тайм“. „От корпоративния маркетинг до обществото, мнението ни за пол, раса и форма на тялото. Има причина куклата да носи в себе си такава невероятна издръжливост“.
