България се изправя пред сериозен недостиг на медицински кадри в ключови звена, като към момента в страната работят едва 129 лекари със специалност „Спешна медицина“, сочат данни, цитирани от БНТ.

Недостиг на кадри в системата на спешната помощ

По информация на Министерството на здравеопазването над 370 позиции в центровете за спешна медицинска помощ в страната остават незаети. Причините са комплексни – включват тежки условия на труд, висока степен на отговорност и сравнително неатрактивно заплащане, което отблъсква младите специалисти.

В момента в системата са разкрити приблизително 1 390 щатни места, но около 378 от тях са вакантни. Най-сериозен недостиг се отчита в спешните структури в София, Варна и Плевен. Проблемът не засяга единствено екипите в линейките, а и спешните отделения в болниците, където се наблюдава значително текучество на персонала.

Липса на специалисти със специалност „Спешна медицина“

Едва малка част от работещите в спешната помощ лекари реално имат придобита специализация по „Спешна медицина“. Един от малкото специалисти е д-р Венцислава Маркова, която работи в интензивното отделение на многопрофилната болница в Перник и същевременно подпомага спешните екипи. Тя има зад гърба си шест години опит в линейка, но напуска системата заради ниското заплащане и трудните условия.

Д-р Маркова коментира:

„Хората смятат, че спешните медици, които пътуват с линейката са едни обикновени таксита и ги ползват само за носачи и превоз. Просто обезсмисля тази работа.“

Според нея липсата на достатъчно квалифицирани кадри в критични ситуации може да има фатални последици за пациентите.

Тя допълва:

„Проблем е, защото общо взето има случаи, когато се изискват точно тези умения, които се дават по време на обучението за спешен медик. Да се реанимира пациентът, да се възстанови неговата сърдечна дейност, да бъде интубиран.“

Натоварване и отговорност в спешните звена

От Министерството на здравеопазването посочват, че действащата нормативна база позволява в линейките и спешните отделения да работят и медици без задължителна специалност по „Спешна медицина“. Властите се надяват, че новите кадри – като парамедици и лекарски асистенти – ще могат частично да компенсират недостига.

Красимир Джинсов обяснява:

„Би трябвало във всяко спешно отделение да има и анестезиолог реаниматор или специалист по Спешна медицина, които са приети от МЗ. Няма толкова много специалисти тъй като е много интензивна специалност.“

Защо младите лекари избягват специалността

Много от младите лекари не избират професионално развитие в тази област. Един от тях е Симеон Иванов, завършил наскоро и вече работещ в спешното отделение на Националната кардиологична болница, който откровено заявява, че няма намерение да специализира в тази сфера.

Той казва:

„Отговорността, която ние носим е доста голяма. Включително и наказателна. И това може би е доста голяма причина, поради която специалността не е привлекателна.“

Държавна политика и опити за стимулиране

От страна на държавата се посочва, че има приоритетно финансиране на местата за специализанти по „Спешна медицина“. Въпреки това се признава, че именно в нископлатените и високорискови специалности се наблюдава най-сериозният недостиг на кадри.