Крилатите фрази на Тодор Живков, с които го помни цяла България, са живи и 113 години след рождението му. Живков е роден на днешния 7 септември през 1911 г.

Тодор Живков е виден политик от Българската комунистическа партия, който в Народна република България между 1954 и 1989 година заема най-високите ръководни постове – първи секретар и генерален секретар на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет на НРБ и председател на Държавния съвет на НРБ. Това е равносилно на днешните председател на Народното събрание, президент на Република България и министър-председател.

През есента на 1989 година рязко се смени държавното устройство и по площадите се пееше песента „45 години стигат!“

Някои наричаха този 45-годишен период „социалистическа революция“, други – „държавен преврат“, а трети – „окупиране на страната от Съветската армия“.

Някои, които са го познавали отблизо твърдят, че той е бил ловък политик, лавиращ между „капките“ на съветския контрол на принципа „Снишаване, снишаване, докато отмине бурята“. Други го определят като полуграмотен „селски тарикат“, имал късмета да се появи на политическата сцена в подходящия момент.

Тодор Живков е срещу създаването на отделна „македонска“ нация и език, произлизащи от българския етнос в днешна Република Северна Македония.

Живков критикува дотогавашната политика и категорично заявява, че никаква „македонска“ народност, никаква „македонска“ нация и държава не са съществували нито през Средновековието, нито през Възраждането. Говори за това как във Вардарска Македония в създадената през август 1944 г. Народна Република Македония се форсира създаването македонско национално съзнание.

Заявява, че отделен книжовен славянски македонски език преди 1945 г. не е имало. Че така нареченият език, създаден в Скопие, е диалект, едно от българските западни наречия.

Живков казва още, че признава обективното съществуване на Македонската република, но без да приема антибългарската основа на формираното там македонско национално съзнание. Признава се, че през 1946 г. партията е извършила насилие върху волята на населението от Пиринска Македония и че повече то не бива да бъде третирано като „македонско“. На пленума Живков заявява:

„Нашата партия признава създадената обективно след Втората световна война във Вардарска Македония Народна република Македония в рамките на ФНРЮ. Също така признаваме, че в НР Македония се формира македонско национално съзнание… то се формира на противобългарска основа. А ние сме решително против това и смятаме, че ако този въпрос не се урегулира… ще бъде един постоянен източник за дрязги, за смущения и пречки в нашето развитие… И през средните векове, и в новата история, и в най-новата история Македония е съществувала само като териториално и политическо понятие, а не като етническо понятие, не като обособена народност… Населението от Пиринския край е част от българската нация. Никаква македонска националност там няма и не може да има. Там не стана обособяване на македонско национално съзнание, както във Вардарска Македония, въпреки че ние много съдействахме на това… и най-малко може да става дума някога то да се присъедини към тая нация. Така че всичко, което ние вършихме досега – налагане на език, налагане на друга националност, налагане да се пишат македонци и т.н. – това беше насилие върху волята на това население… Следва в бъдеще да се противопоставяме на всякакви аспирации, откъдето и да идват те, това население да се таксува като македонска националност…

Сред народа обаче още се помнят и смешните му реакции и крилати фрази. Предлагаме ви някои от тях:

„Социализъмът е едно недоносче. Ето това е самата истина“.

„Времето е ваше, но всичко друго е наше.“ – В коментар на лозунга „Времето е наше“.

„Ако плащаш с фъстъци – получаваш маймуни.“ – Цитат от книга на Тодор Живков.

„Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари.“

„Това е политиката – да се слееш с народа“. — В предаването „Всяка неделя“

„Аз работех като преводач – превеждах овците от един хълм към друг.“

„Че как да не успее Русия с нейните природни богатства, те имат повече залежи от Менделеевата таблица…“

„Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.“

„Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса.“

„До 9 септември 1944 г., тази паметна дата, българският народ се намираше на ръба на една бездънна пропаст! След девети той направи съдбоносната крачка напред!“

„Добър журналист е тоя, който пише не това, което се говори, а това, което трябва.“

„Тази година завод за полупроводници, догодина – за цели.“ – На откриването на завод за полупроводници в Ботевград.

„Според последното преброяване мечките ги водеха някъде към 1300 души.“

Спомняме си и онзи забавен момент, когато Живков поздрави студентите с „Честит 8-ми март, скъпи студенти!“

Какъвто и да е бил най-известният Тодор в социалистическа България, днес той е история, а за нас остават само уроците от нея. Дано сме ги научили.

SafeNews откри уникално видео с Тодор Живков в неформална атмосфера. То е част от интервю за предаването „Каналето“, което се излъчваше през 90-те години по БНТ.