Десетилетните пламъци в прочутия газов кратер Дарваза – по-известен като „Портите на ада“ – в последно време показват признаци на отслабване. Това обаче не е новина, която задължително трябва да се тълкува еднозначно, въпреки надеждите на власти и еколози огънят най-накрая да бъде потушен.
Какво представлява кратерът Дарваза
Официално известен като газовия кратер Дарваза, този обект се намира в пустинята Каракум в Туркменистан и се е превърнал в една от най-разпознаваемите геоложки атракции в света. Причината е проста – той гори непрекъснато от десетилетия.
Историята му започва през 70-те години на XX век. Най-популярната версия за неговото възникване гласи, че през 1971 година съветски геолози случайно пробиват огромно подземно находище на природен газ, докато търсят нефт.
За да предотвратят отделянето на опасни и токсични газове в атмосферата, учените вземат решение да запалят изтичащия газ, очаквайки той да изгори за няколко дни. Вместо това се случва неочакваното – земята пропада и се образува гигантска яма с диаметър около 70,1 метра и дълбочина приблизително 20,1 метра.
„Портите на ада“ и десетилетията огън
Това, което е трябвало да бъде краткотрайна техническа мярка, се превръща в дългогодишен природен феномен. Повече от 50 години по-късно кратерът продължава да гори, тъй като подземният природен метан постоянно се просмуква към повърхността и поддържа пламъците.
Днес Дарваза е известна туристическа дестинация, макар и труднодостъпна – посещението на Туркменистан изисква специална покана. Въпреки това мястото често привлича интереса на пътешественици и дори е използвано в рекламни кампании на държавно ниво.
Намаляване на пламъците
През последните години наблюдатели започват да съобщават, че интензитетът на огъня постепенно намалява. През 2025 г. Туркменистан официално заявява на международна конференция, че пламъците са отслабнали значително.
„Намаляването [на огъня] е почти трикратно“, заявява на форума Ирина Луриева, директор в държавната енергийна компания „Туркменгаз“.
Според нея тези промени са потвърдени и от сателитни наблюдения, предоставени от британската компания Capterio, която се занимава с анализ и консултации за ограничаване на изгарянето на съпътстващ газ в енергийния сектор.
Причини за промяната – различни гледни точки
Правителството на Туркменистан смята, че отслабването на пламъците е резултат от пробиването на два нови кладенеца през 2024 г., които извличат газа директно от подземния източник и така намаляват горивото, достигащо до кратера.
От Capterio обаче имат по-различна интерпретация. Според информация, цитирана от New York Times, експертите на компанията твърдят, че пламъците са започнали да отслабват още преди новите сондажи и че естествени геоложки процеси също вероятно играят роля в това затихване.
Ще бъде ли „затварянето“ на кратера добра новина?
Въпросът дали изчезването на огъня би било положително развитие остава отворен. Според New York Times пълното изгасване на кратера в близко бъдеще е малко вероятно.
Причината е, че Дарваза продължава да отделя значителни количества метан – един от най-силните парникови газове.
Между 2022 и 2025 г. емисиите са средно около 1300 килограма метан на час, според данни на организацията Carbon Mapper. През октомври 2025 г. те дори достигат около 1960 килограма на час.
Макар това да е по-малко от някои големи индустриални източници, количеството остава съществен фактор за глобалното затопляне.
Метан срещу въглероден диоксид
Когато газът в кратера гори, метанът се превръща във въглероден диоксид (CO₂), който е по-слаб парников газ в краткосрочен план.
Ако обаче огънят изгасне напълно, метанът ще започне да се отделя директно в атмосферата. Той е приблизително 30 пъти по-силен от CO₂ по отношение на задържането на топлина.
Въпреки че въглеродният диоксид остава основен фактор за климатичните промени в дългосрочен план, метанът съставлява около 11% от глобалните емисии и е вторият най-значим парников газ.
Заключение
Въпреки че пламъците на „Портите на ада“ днес са значително по-слаби, засега няма доказателства, че те ще изчезнат напълно в близко бъдеще. Иронично, това може дори да се окаже по-добрият вариант за климата, поне в краткосрочен план.
Източник: iflscience
