Феноменът „сериен убиец“ в България не е просто сюжет от криминални филми, а напълно реален елемент от националната криминална история. В продължение на десетилетия, особено в периода на социализма, темата е била силно табуизирана.

Официалната линия на тогавашната власт твърди, че подобни изродени престъпления са характерни единствено за „загниващия капитализъм“. Въпреки това, под слоя на цензурата, МВР и прокуратурата се сблъскват с извършители, мотивирани от сексуални импулси, садистични наклонности или хладнокръвна користна цел. Днес, чрез криминологични анализи и разсекретени архиви, може да се възстанови по-пълен и мрачен пъзел на най-опасните фигури в българската съдебна история.

Най-прочутите „хищници“ в родната криминална история

Профилите на българските серийни убийци показват стряскаща повторяемост: на пръв поглед те са незабележими, често дори „обикновени“ хора, които водят паралелен, скрит живот. В следващите редове са описани едни от най-известните случаи, оставили трайна следа в криминалните хроники у нас:

Неразкрити досиета: има ли съвременни случаи?

Официалната позиция е, че в момента в България няма потвърден активен сериен убиец. Въпреки това в архивите на полицията се съхраняват множество т.нар. „студени досиета“ (cold cases) – поредици от сходни убийства или изчезвания в определени райони от края на 90-те и началото на XXI век, които остават неразгадани.

Липсата на категорични доказателства оставя отворена хипотезата дали зад някои от тях не стои един и същ извършител – който може да е прекратил дейността си, да изтърпява наказание за друго престъпление или вече да не е жив.

Сократ Киршвенг (Убиецът с теслата)

Смятан за един от първите официално регистрирани серийни убийци в съвременната българска история. През 30-те и 40-те години на XX век той примамва свои познати и непознати, след което ги убива с изключителна жестокост, най-често с цел грабеж.

Жоро Павето и неговите имитатори

През 1968 г. София е обхваната от страх заради нападател, действащ в района на „Коньовица“, който напада жени и ги пребива с паве. Случаят предизвиква масова паника и ражда серия от подражатели през 70-те години, известни като „Жоро Павето Втори“ (Георги Йорданов), които впоследствие са заловени и осъдени на смърт.

Христо Георгиев (Садистът)

Бивш служител на милицията, който в края на 70-те и началото на 80-те години извършва серия от изнасилвания и убийства на млади жени в София. Той използва служебното си минало, за да печели доверие, което му позволява да приближава жертвите си без подозрение.

Недялко Димитров – Момата

Един от най-известните и жестоки извършители в новата българска криминална история, признат за виновен за поне 5 доказани убийства, извършени с хладнокръвие и користна цел. Той излежаваше доживотна присъда без право на замяна до смъртта си в затвора.

Станислав Ангелов – Сиси

Пернишки извършител, признат за убийството на четирима души, включително свои познати и съученици, в периода 2008–2009 г. Мотивите са свързани с финансови спорове и дейности, близки до лихварство.

Психологическият профил на българския сериен убиец

Криминалистите и психолозите от Института по психология на МВР в годините извеждат няколко повтарящи се характеристики, които отличават българските серийни убийци от класическите западни профили (като Тед Бънди или Джефри Дамър).

Методология на разследване: как МВР разплита случаите?

Преди навлизането на съвременните ДНК технологии, разследванията се основават предимно на оперативна работа, агентурна мрежа и криминален анализ.

• Липса на „бляскав профил“: повечето извършители не са харизматични или интелектуално издигнати личности, а по-скоро социално маргинализирани хора с нисък статус и силни комплекси.
• Битов характер на мотивите: често убийствата се преплитат с грабеж, лични конфликти или сексуални импулси, което затруднява първоначалното им определяне като серия.
• Катализатор на агресията: в много случаи се откриват фактори като тежко детство, насилие в семейството или дълбока социална изолация.
• Анализ на почерка (Modus Operandi): свързване на престъпленията чрез повтарящи се елементи – оръжие, начин на връзване, тип атака.
• Географско профилиране: анализ на местата на престъпленията, който показва, че извършителят действа в своята „комфортна зона“ – позната среда.
• Грешката на насилника: много извършители са заловени след промяна в поведението или импулсивно и непланирано действие, което нарушава техния модел.

Случаят „Момата“: хроника на един от най-жестоките случаи

Ако в световен мащаб имената като Андрей Чикатило или Джон Уейн Гейси предизвикват ужас, в България фигурата на Недялко Димитров – „Момата“ се свързва с безкомпромисна жестокост и хладнокръвие.

Хронология

Димитров извършва първото си доказано убийство в началото на XXI век. Той е задържан окончателно през 2008 г. след разследване на тежко престъпление, включващо екзекуция на семейство в Димитровград.

Модус операнди

Действа като наемен убиец или екзекутор срещу заплащане. Стреля от близко разстояние, методично и без емоции, като почти никога не оставя свидетели. По време на разследванията признава за над 5 убийства в различни региони на страната, като по неофициални данни броят им може да е по-голям.

Финалът

Определен като напълно завършен социопат без разкаяние, той получава най-тежкото наказание според българското законодателство – доживотен затвор без право на замяна. Умира в затвора през 2017 г., като част от случаите остават неразкрити докрай.

Българската реалност срещу стандартите на ФБР

Когато Федералното бюро за разследване (FBI) въвежда понятието „сериен убиец“ през 70-те години, то се базира на специфични поведенчески и психологически критерии, които не винаги се припокриват с българската действителност.

Характерни черти според този модел са сексуален садизъм, фантазии за пълен контрол и избор на жертви по конкретен типаж (например млади жени), както и дълги периоди на прекъсване между престъпленията.

За разлика от американските случаи, където често се наблюдава сложен „двоен живот“ и висока степен на организация, българският профил е по-скоро резултат от социална нестабилност, отколкото от демонстративна интелектуална стратегия. Липсва стремеж към публичност, медийна слава или писмена комуникация с властите.

Юридическият парадокс: защо терминът липсва в закона?

В българското наказателно право терминът „сериен убиец“ не съществува като юридическа категория. Законът работи с конкретни състави на престъпления, а не с психологически определения.

Най-често такива случаи се квалифицират по чл. 116 от Наказателния кодекс, включително:

• убийство при условията на опасен рецидив
• предумишлено убийство на две или повече лица

Този подход означава, че независимо от повторяемостта, съдът разглежда деянията като отделни юридически актове. Това понякога води до забавено обединяване на свързани случаи, особено когато различни регионални структури на МВР работят по тях независимо една от друга.