Над 200 граждани се включиха в публичното представяне на проекта за Подробен устройствен план (ПУП) на Борисовата градина, проведено на 28 май на лятната сцена в парка. Представители на Столичната община и проектантския екип представиха основните идеи на документа, който цели да определи дългосрочните правила за развитието, опазването и възстановяването на едно от най-емблематичните зелени пространства в столицата.

Подготовката продължила 12 години

В представянето участваха заместник-кметът по „Градско планиране и развитие“ арх. Любо Георгиев и ръководителят на проектантския екип чл.-кор. проф. д.а.н. арх. Атанас Ковачев. По думите им подготовката на проекта е продължила близо 12 години и е преминала през множество обществени обсъждания с участието на над 3000 граждани и експерти.

Според заместник-кмета приемането на ПУП е ключова стъпка за прекратяване на фрагментирания подход към развитието на парка.

„ПУП е инструмент, който окончателно ще прекрати решенията „на парче“ и ще въведе единни, прозрачни правила за всички.“

Той подчерта, че чрез плана ще се създадат условия за защита на зелените площи, ограничаване на новото строителство и възстановяване на историческия облик на парка.

„Само така можем да защитим природата и зелените площи, да ограничим новото строителство и да възстановим историческия облик, природните, културни и исторически обекти в парка. Приемането на плана е задължителната основа, за да започне общината процеси за отчуждаване на знакови обекти и проекти за паркоустройство“, заяви Георгиев.

Арх. Атанас Ковачев постави акцент върху сложната структура на собствеността в Борисовата градина

Според него един от основните проблеми пред развитието на територията е собствеността на Борисовата градина.

„Най-големият проблем на Борисовата градина е, че в нея има всички възможни видове собственост. Затова ПУП трябва да се приеме, тъй като без него не можем да преминем към отчуждаване на терени, които са променили собствеността си през годините на дълго продължилия преход.“

По думите му след проведените обсъждания проектът е станал значително по-консервативен и се стреми към възстановяване на историческия облик на парка към 1936 година.

Проектът предвижда да не се допуска намаляване на парковите площи и промяна на предназначението на обектите, както и да бъде запазен статутът на Борисовата градина като общоградска зона за отдих и паметник на градинско-парковото изкуство.

Планът забранява ново строителство, с изключение на възстановяването на исторически обекти по архивни данни и изграждането на ограничена инфраструктура, сред която четири обществени тоалетни, две сервизни сгради и два подземни паркинга на терени с вече нарушена среда.

Предвиждат се още мерки за ограничаване на автомобилния достъп, запазване на историческата алейна мрежа и използване на естествени материали при бъдещи ремонти.

Сред акцентите е и възстановяването на растителността и знакови пространства като „Японския кът“, „Английския кът“, „Алпинеума“ и Розариума въз основа на архивни данни.

По време на дискусията граждани и експерти поставиха въпроси, свързани с частната собственост, ограниченията пред частната инициатива, организацията на паркирането, спортната инфраструктура и шума от открити събития.

От Столичната община уточниха, че всички въпроси и предложения ще бъдат обобщени и разгледани при финализирането на проекта.

Гражданите могат да подават препоръки, становища и възражения до 10 юни 2026 г., а на 17 юни предстои финално обществено обсъждане, след което проектът ще премине през експертна оценка и процедура за разглеждане в Столичния общински съвет.

Източник: СО