Украйна постига значителни успехи в морските операции, като поразява с дроновете си най-различни търговски кораби, свързани с Русия. Тази украинска кампания, станала възможна благодарение на технологичния напредък, осигурил изключителна точност на безпилотните летателни апарати на големи разстояния, бележи повратна точка. Тя нанася сериозни щети на Русия – щети, които страната сега се опитва да предотврати чрез засилване на защитата на своите търговски плавателни съдове. Но тези нови атаки бележат и началото на етап на геополитическа криза, при който търговските плавателни съдове са изложени на риск от нападения с дронове. Това от своя страна създава опасност от надпревара във въоръжаването в морския сектор.

Поредица от атаки

В началото на юли започна забележителна поредица от събития: украински дронове почти ежедневно  поразяваха свързани с Русия търговски кораби в Черно и Азовско море. Преди това те бяха удряли отделни плавателни съдове от т.нар. „сенчест флот“ в Средиземно море или руски петролни съоръжения и терминали, но тази кампания беше различна – всеки ден биваха поразявани по няколко кораба.

Кулминацията беше впечатляващият брой от 172 кораба, поразени в Черно и Азовско море само за 12 дни. Всъщност Украйна съобщи за атаки срещу 15 руски кораба от „сенчестия флот“ – включително седем танкера и пет товарни кораба – само в рамките на една нощ.

Атаките продължиха, като Украйна взе на прицел всякакви свързани с Русия плавателни съдове – предимно танкери, но и други видове кораби. В действителност не всички цели бяха част от „сенчестия флот“, тъй като този нелегален флот оперира главно в Балтийско море, през което преминават кораби, превозващи руски петрол на цени над наложения таван, за да достигнат до крайните си дестинации.

В Черно и Азовско море, далеч от западните крайбрежни държави, въвели ценовия таван, руските товари не се нуждаят от подобни заобиколни схеми. Въпреки това тези плавателни съдове все пак обслужват военните усилия на Москва, като превозват стоки до Крим и други окупирани от Русия части на Украйна.

И объркаха плановете на Москва

Кампанията на украинските въоръжени сили срещу свързания с Русия морски транспорт – наречена MoLoCHKa (украински акроним, който се превежда като „Москва ще падне заради Крим“) – се оказа болезнено отрезвяваща за Москва.  Наложи се Кремъл да пренасочи подразделения за управление на дронове от други задачи, за да осигури защита на търговското корабоплаване.

Според командващия Силите за безпилотни системи на Украйна Роберт Бровди, Москва е трябвало да разгърне до 200 екипа от оператори на дронове за охрана на корабите. Освен това тя е започнала да оборудва петролни танкери със системи за защита срещу дронове.

Рискове за другите кораби

Но и някои кораби, които нямат нищо общо с Русия или Украйна, се оказват въвлечени в този сблъсък с използване на дронове.

Безспорно е, че атаките на Украйна с дронове са изключително прецизни, което означава, че рискът дрон, предназначен за един плавателен съд, да удари друг, е минимален. Въпреки това танкерите и другите кораби днес оперират в среда, в която могат неволно да се превърнат в мишени за дронове – не само поради евентуална грешка от страна на Украйна, но и заради риска Русия да реши да използва дронове срещу търговски плавателни съдове, за да навреди на Украйна и нейните западни съюзници.

Москва вече доказа, че не се колебае да атакува търговски кораби, дори когато това води до човешки жертви. През юли десет моряци загинаха при руски ракетен удар по товарен кораб край пристанището на Одеса. Още в първите дни на пълномащабното нахлуване Русия изстреля ракети по няколко търговски кораба в Черно море.

Освен това Русия наваксва изоставането си в технологиите и производството на дронове. Макар все още да не е на същото ниво като Украйна, тя вече е в състояние да атакува широк кръг от цели, сред които със сигурност попадат и граждански плавателни съдове.

Всъщност това вече се случва. По-рано този месец руски дронове поразиха два товарни кораба в Черно море – единият собственост на германска, а другият – на ливанска компания. Седмица по-късно руският президент Владимир Путин заплаши да конфискува кораби, собственост на европейски компании, в отговор на плановете на тези държави да продадат товари, иззети от руски плавателни съдове, опериращи в „сенчестия флот“. Атакуването им с дронове обаче би било много по-лесно.

Предвид всичко това не е изненадващо, че някои корабособственици вече инсталират системи за защита срещу дронове на своите кораби.

Но историята не свършва дотук. Ако гражданските кораби се превърнат в обичайни мишени по време на войни или конфликти, собствениците им ще трябва да инвестират в защитни технологии, а тези разходи в крайна сметка ще бъдат прехвърлени върху потребителите. На следващ етап, ако държави като Русия искат да продължат да атакуват граждански кораби, те ще внедрят технологии, способни да преодолеят подобни защити.

Идеята е ясна: щом веднъж се пренебрегне неприкосновеността на търговското корабоплаване, започва надпревара към дъното.

Ето защо е толкова важно държавите, ангажирани с върховенството на закона, непрекъснато да напомнят на останалите, а и на самите себе си, че повечето търговски кораби никога не са легитимни цели. Именно около този принцип се обедини светът, когато през 1982 г. почти всички държави приеха Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS). Ако тази конвенция загуби силата си, световният океан отново ще изпадне в състояние на безредие, дори на анархия.

И още нещо: досега през август не е имало украински атаки с дронове срещу свързани с Русия петролни танкери. Уви, това не се дължи на спиране на войната с дронове. Причината е, че администрацията на САЩ е помолила Украйна да преустанови нападенията – не от загриженост за реда в корабоплаването, а в опит да стабилизира ситуацията.

Изглежда, че Конвенцията на ООН по морско право не е била спомената при намесата на САЩ спрямо Киев – вероятно защото Америка не е страна по договора. Но без тази конвенция не може да има сигурно световно корабоплаване.

Politico/превод: SafeNews