Предложенията за нови регулации в търговията с хранителни стоки могат да доведат до съществени промени в начина на работа на големите търговски вериги, включително ограничения върху промоциите и по-строг контрол върху ценовата политика. Това коментира Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, като предупреди за възможни ефекти върху конкуренцията и цените за потребителите.
По думите му в обсъжданите законови текстове се наблюдава разширяване на дефинициите за „нелоялни търговски практики“, като списъкът вече включва над 30 различни хипотези. Според Ганев част от тях са формулирани твърде широко и могат да обхванат нормални търговски отношения между доставчици и търговци, включително промоции, собствени марки и маркетингови споразумения.
Той подчерта, че в текущия вариант на предложенията се предвиждат по-високи административни санкции при доказани нарушения, като при съмнение за нелоялна практика доказателствената тежест пада върху търговеца. Освен това глобите могат да достигнат до 10% от оборота – ниво, сравнимо само с най-тежките нарушения на конкуренцията, като картели.
Според икономиста това създава риск от „охлаждане“ на промоционалната активност на пазара, тъй като търговците могат да се въздържат от агресивни намаления на цените, за да избегнат санкции.
По негово мнение подобен ефект би засегнал и популярните в България промоции с намаления от 30% до 50%.
Ганев коментира и идеята за регулиране на „съвместно господстващо положение“, като посочи, че в определени случаи регулаторът би могъл да налага предварителни мерки, включително определяне на крайни цени на дребно за ограничен период. Това според него би създало значителна несигурност за бизнеса и би ограничило гъвкавостта на пазара.
„Възможно е търговците да започнат да избягват рискови отношения с доставчици и да ограничат промоциите и собствените марки“, посочи той.
Ганев направи сравнение с практиките в Германия и други европейски държави, като отбеляза, че макар и там да съществуват регулации срещу нелоялни практики, доказването им и санкциите са структурирани по различен начин, с по-силна роля на регулатора и по-ограничена административна тежест върху бизнеса.
Той подчерта, че основният въпрос в дебата е балансът между защита на производителите и гарантиране на ниски цени за потребителите, като според него част от предложенията са насочени повече към преразпределение на стойността във веригата, отколкото към реално поевтиняване на стоките.
По думите му е възможно пазарът да се адаптира чрез намаляване на промоционалната активност и по-предпазливо ценово поведение, което в крайна сметка може да доведе до ограничаване на най-ниските ценови предложения за потребителите.
SafeNews припомня, че Австрия предприема една от най-сериозните данъчни интервенции през последните години, като от 1 юли намалява почти наполовина ДДС върху основни хранителни продукти в опит да ограничи инфлационния натиск върху домакинствата.
Ударна мярка срещу инфлацията! Австрия сваля ДДС върху основни хранителни продукти (ВИДЕО)
Източник: NOVA
