Десетки шофьори от Узбекистан вече са назначени в столичния градски транспорт. Със заплатата си в България те успяват да помагат и на семействата си в Азия.

Темата за внос на шофьори излезе на дневен ред при блокадата на столицата заради мащабния протест в градския транспорт. Тогава експерти предупредиха, че колкото и да се вдигнат заплатите, въпросът с липсата на кадри остава. 

Нуридин Тордеевич от няколко месеца кара електробус по линия 288.

Българският му засега се ограничава само с няколко думи – главно свързани с продажбата за билети, но споделя, че все повече започва да разбира езика ни.

Той идва от Ташкент, столицата на Узбекистан. В страната живеят над 37 млн. души и за голяма част от тях софийската заплата е истински лукс.

По думите му средната заплата в Узбекистан е 700/800 долара. А тук получава около 1500 долара за 8-часов работен ден. Мъжът разказва, че е работил и в Русия за около 1200 долара, а вкъщи има жена и три деца.

Заедно с Нуридин в България са пристигнали още 20 души. В депото българските им колеги ги харесват.

„Отначало адаптацията беше трудничка, разбираемо, но за момента са отлични изпълнители на задачите, които им поставяме“, смята началникът на тролейбусно депо „Искър” инж. Тихомир Вълов.

При пристигането им е необходимо да се сменят шофьорските им книжки, защото Узбекистан не е част от Европейския съюз.

„За тях това е Дубай. В началото им беше интересно, не бяха виждали мол, предоставих им тази възможност, те са очаровани. Желанието им е да си останат да си работят тук, включително да си докарат и семействата“, посочи инж. Вълов.

По спирките идеята че зад волана стои чужденец се приема със смесени чувства. Някои пътници предпочитат да ги возят българи, защото „са по-добри шофьори и познават знаците и състоянието на пътищата. Други обаче са „за“ чужденците – „защото няма да има стачки и няма и да оставаме и без транспорт“.

Източник: Нова телевизия