Председателят на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов пусна пост във Фейсбук с размисли за морето, Варна, живота и работата. В края на „кратката елегия“ той написа думите, че „животът е престъпно кратък“. Ето за какво все пак става дума.
SafeNews публикува целия текст без редакторска намеса.
Роден съм във Варна. Баща ми беше моряк 20 години, макар и по неволя. И аз исках да стана, ама в Морското училище приемаха с изпит по математика и това ме накара да го гледам само отвън. 
После, като кандидатствах с история, отидох да уча във Великотърновския университет, въпреки че ме приеха и в София – не само защото историческата школа там тогава беше по-добра, но и защото Търново е два пъти по-близо до Варна от София. 
Сега, когато работата ме задържа повече в София и останалата част от страната, разбирам, че съм бил дълго време далеч от вкъщи, когато щом отворя вратата на колата, усетя морския въздух.
За нас, които живееем край морето, той е неуловим, защото е част от нас. Но когато си от друго място, веднага го усещаш.
Написах вкъщи и се усетих, че за мен вкъщи е там, където е морето. Нашето, Черното море. И особено добруджанското му крайбрежие.
Родителите ми са от добричките и балчишките села и като малък, когато си бях при баба и дядо, ходех на плаж с приятелите си от село с колелетата.
На отиване беше лесно, но на връщане, напечени от слънцето, въртяхме педалите нагоре по баира по-бавно и от костенурки:) И гарантирано се прибирахме изгорели като гущери:)
Между другото, като казах нашето море, да ви кажа, че на една средновековна карта то е наречено точно така – Наше море.
Нашите предци, средновековните българи, явно са го обичали също като нас, и простичко, но и със самочувствие са го нарекли така, както римляните са наричали Средиземно море. А и са имали доста по-голям излаз (съответно и основание да го наричат така) в сравнение с нас – от устието на Днепър почти до Цариград:)
Няма да свърша тази мини елегия за Черно море, ако просто не спра.
Животът и работата продължават, но понякога, от време на време, е задължително просто да спрем и да се загледаме в морето.
Защото животът е престъпно кратък, работата никога не свършва, а морето е безбрежно и винаги има време и пространство за нас…
За още актуални новини: Последвайте ни в Google News
