Някога Юпитер, най-старата планета в Слънчевата система,  е бил истински гигант с маса, 2-2,5 пъти по-голяма от сегашната му. Сега той постепенно губи обем, свивайки се с около 2 см годишно. Тази „загуба на тегло“ се дължи на ефекта на Келвин-Хелмхолц: планетата се охлажда, вътрешното налягане спада – и тя се свива.

Ето каква тайна крие една от най-мистериозните планети в цялата Слънчева система:

Гигант от миналото

Юпитер е най-старата планета в Слънчевата система. Тя се е появила преди около 4,5 милиарда години, като по възраст надминава дори Земята – нашата планета е с около 50 милиона години по-млада.

По онова време младият Юпитер е можел да „погълне“ всички останали планети: обемът му е бил 2000 пъти по-голям от земния, а магнитното му поле е било 400 пъти по-мощно от това на нашата планета сега. Това е и голямата тайна, която крие – способен е да бъде „убиец на планети“, ако големината му се запази или по някаква причина започне да се възвръща!

Изследователите наблюдават движението на спътниците на Юпитер – Амалтея и Тева, и използват траекториите им, за да възстановят приблизителния древен обем на планетата. Данните са в основата на теорията за колосално свиване, започнало преди милиарди години.

Крайната цел на изследването е да се проучи откъде сме дошли. Отговорът на този въпрос е от съществено значение за разбирането на механизма на образуване на планетите. Резултатите ни не само за Юпитер, но и за цялата среща при формирането на Слънчевата система като цяло ще ни доближат до отговора.

Защо това е важно?

Юпитер има огромна гравитация и оказва силно влияние върху формирането на цялата звездна система.

Той е като архитект, който е определил как да бъдат подредени планетите. Разбирайки неговата еволюция, ние се приближаваме към разбирането за собствения си произход.

Източник – Pravda.ru/Превод:SafeNews