Платформата на ING за икономически и финансови анализи Think публикува анализ, който сериозно разклаща доверието в България и скорошното приемане на еврото. Дали това е кошмар или реалност – SafeNews публикува доклада без съкращения.

SafeNews публикува целия текст без редакторска намеса:

Икономическите перспективи на България показват смесени сигнали, с умерен ръст на БВП, движен от потреблението, но също така и предизвикателства, свързани с индустриалната активност, търговския дефицит и инфлационния натиск. Политическата стабилност остава от решаващо значение за приемането на еврото през 2026 г.

Ръст на БВП: подобрява се, но по погрешни причини

Годишният растеж на БВП в България набра лека скорост през 2024 г., достигайки 2,7% (2023 г.: 1,9%). Частното и държавното потребление бяха важните големи положителни фактори за този по-силен растеж. Силните темпове на растеж на заплатите в частния и обществения сектор дадоха попътен вятър.

Междувременно инвестициите изпаднаха в свиване след две години на видимо разширяване. Вносът възстанови част от загубите, понесени през 2023 г., изпреварвайки по-приглушената динамика на износа и натежавайки върху растежа. Нещо повече, неизпълнените ангажименти от Механизма за възстановяване и устойчивост, най-вече по отношение на енергетиката и борбата с корупцията, накараха Европейската комисия да отмени второто искане за плащане от 653 милиона евро.

Междувременно за многогодишната финансова рамка 2021-2017 г. данните, публикувани от Министерството на финансите, показват, че България е похарчила 1 млрд. евро до края на януари 2025 г. от общо 12,9 млрд. евро, отпуснати за това упражнение.

От страна на предлагането на икономиката данните за БВП показват положително развитие в секторите на строителството, услугите и публичната администрация, както и частично възстановяване на индустриалната активност.

В перспектива продължаваме да виждаме стабилен растеж от 2,6% през 2025 г. Скорошните увеличения на заплатите и експанзионистичната фискална политика трябва да продължат да облагодетелстват частното и публичното потребление. Освен това присъединяването към Шенген и по-широките регионални проекти като Вертикалния газов коридор, ръководените от НАТО надстройки на инфраструктурата и Инициативата на трите морета също трябва да донесат някои ранни ползи за дейността и производителността.

Въпреки това политическата несигурност може да натежи върху инвестициите. След формирането на правителство през януари българският Конституционен съд се произнесе в полза на повторно преброяване на предишните изборни резултати, което може да доведе до промени в структурата на парламента предвид първоначалните близки резултати. Това е ключов фактор, който трябва да наблюдавате в бъдеще.

Индустрията: все още не е във форма

Индустриалната активност продължава да е на отрицателна територия, отразявайки продължаващата слабост на ключови търговски партньори като Германия и Румъния. Данните до януари показват, че промишленото производство отново е спаднало и сега е с 1,3% под нивата си отпреди пандемията – спад в сравнение с втората половина на миналата година.

В момента само производствената дейност е над нивата си отпреди пандемията, докато добивът и кариерите, както и производството на енергия са значително под, с двуцифрени спадове.

През последните три месеца някои подсектори са показали годишен ръст, включително производството на друго транспортно оборудване, метални изделия, основни фармацевтични продукти, химикали и тютюневи изделия.

Моторните превозни средства, облеклото, кожите и производството на енергия обаче са се представили по-зле през същия период. Освен ако не бъдат приложени наскоро планираните фискални стимули от Германия и Европа като цяло, перспективите пред ориентираната към износ индустрия на България остават ограничени. Независимо от това, присъединяването към Шенген и развитието на регионалната инфраструктура трябва да дадат известен положителен импулс.

Търговия и платежен баланс

Търговският дефицит се влоши с 28% през 2024 г. Трябва да се отбележи, че влошаването на търговския излишък с Румъния беше повече от компенсирано от значително увеличение на излишъка в търговията с Германия. Освен това търговските баланси със съседните Турция и Гърция се влошиха през годината. По отношение на продуктите, търговските баланси за храни и живи животни, суровини и горива се влошиха, но те бяха частично компенсирани от по-силните резултати в производството.

През 2025 г. се очаква текущата сметка да се възползва от още една година на стабилен приток на туризъм. Все още изпитващата затруднения европейска икономика може да накара повече западни туристи да търсят по-конкурентни алтернативи за почивка, което потенциално ще увеличи износа на услуги. Това би могло да помогне за компенсиране на част от очаквания натиск от дефицита на стоки.

Що се отнася до други категории на платежния баланс, сега с ново правителство е по-вероятно капиталовата сметка и вторичният доход да се възползват от финансирането от ЕС, стига продължителните политически сътресения да не се върнат. Като цяло, трябва да мине известно време, докато политическият риск се класира по-ниско в топлинните карти на чуждестранните инвеститори, поддържайки краткосрочните рискове за ПЧИ надолу. През 2024 г. ПЧИ спаднаха до 11498 млн. евро в сравнение с 3284 млн. евро през 2023 г., главно поради спадове в реинвестираните печалби.

Като цяло регионални проекти като Вертикалния коридор, Инициативата на трите морета и някои водени от НАТО инвестиции биха могли да се окажат от полза за бъдещите ПЧИ и да компенсират, поне частично, отрицателното въздействие на забавените реформи. Стабилното управление през 2025 г. може да доведе до по-устойчиво увеличение на ПЧИ през 2026 г.

Инфлация: очаква се възходящ натиск

Инфлацията започна силно годината с 2,0% увеличение на месечна база. Значителни скокове на цените се наблюдават в различни сектори, особено в жилищата, комуналните услуги, храната, ресторантите и хотелите. Основният двигател зад тези увеличения бяха промените в данъчното облагане, особено по отношение на ДДС. Освен това високият ръст на заплатите и предстоящата стимулираща фискална политика вероятно ще окажат допълнителен възходящ натиск върху търсенето. Неотдавнашното покачване на нивото на безработица обаче, ако се задържи, може донякъде да смекчи тези ефекти. Освен това, тъй като все още е малко вероятно растежът на износа да се възстанови значително, някои области на вътрешното търсене, включително труд, трябва да останат управляеми по отношение на тяхното инфлационно въздействие. Ключов фактор за наблюдение е либерализацията на пазара на електроенергия. Като цяло очакваме CPI инфлацията да приключи тази година на 4,6%, а следващата година на 3,0%.

Фискална перспектива: критериите от Маастрихт определят горната граница

Бюджетът на България за 2025 г. предвижда дефицит от 3,0% от БВП. През 2024 г., в сравнение с капиталовите разходи, компенсацията на служителите е 3,4 пъти по-голяма, докато социалните разходи са 5,1 пъти по-големи. Това представлява значително влошаване в ущърб на публичните инвестиции в сравнение с 2023 г., когато същите съотношения бяха 1,9 и 3,3, и е в съответствие с нарастващия дебат относно устойчивостта на настоящите тенденции в заплатите в обществения сектор.

В крайна сметка, докато не се оформи някаква форма на надеждна политическа стабилност, фискалната несигурност вероятно ще преобладава. Докато България има капацитета да заема повече, рискът от неизпълнение на друг критерий от Маастрихт може да предизвика някои минимални корекционни реакции от властите през втората половина на годината. Не може да се изключи увеличаване на данъчната тежест.

Като цяло нашият основен случай е, че бюджетният дефицит ще достигне 3,0% от БВП през 2025 г.

Това ще бъде ли достатъчно за приемане на еврото?

По отношение на приемането на еврото, ние поддържаме дългогодишния си основен сценарий страната да се присъедини към еврозоната през януари 2026 г. Трябва обаче да признаем, че някои несигурности започват да се появяват и около тази прогноза. Краткосрочното покачване на инфлацията може да се превърне в по-важен проблем, потенциално измествайки решението от техническо към по-политическо.

Освен това потенциални промени в структурата на парламента биха могли да създадат допълнителна несигурност, особено ако повторното преброяване на гласовете доведе до навлизане на нови партии. Имайки предвид тези фактори, прогнозата за приемането на еврото през януари 2026 г. не е безпокойна. В крайна сметка смятаме, че най-важният критерий за приемане на еврото на България е неписаният критерий за политическа стабилност. Ако това се постигне, е по-вероятно другите елементи да си дойдат на мястото.

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews.

Източник: https://think.ing.com / Превод: SafeNews