Корупционната драма с Тимур Иванов е нещо, което се вижда на повърхността. Под нея се крие началото на дълбочинни процеси в управляващия елит на Русия. Така пише в свой анализ политологът и анализатор Боян Чуков.

SafeNews публикува текста без редакторска намеса:

Сутринта на 23 април 2024 г. бе задържан на своето работно място най-богатият и реално най-влиятелният служител на руското министерство на отбраната (МО) Тимур Вадимович Иванов. Той бе явен и шумен символ на корупцията в публичното пространство. Цяла Русия се поразяваше от мащабите на разкоша, в които се къпе семейството на Тимур Иванов. Неговата съпруга Светлана Захарова, с която той се разведе фиктивно, обожава да се разхожда по улиците на Сeн Тропе във Франция и да носи дрехи с впечатляващо деколте. Компанията The Italian Sea Group Spa Socio Unico, специализирана в организирането на развлечения за богаташи, нарича семейство Иванови „особено важни клиенти“. Въобще Светлана и Тимур водеха светски живот подобен на поп и филмови звезди!

Във военното ведомство Тимур Иванов заемаше длъжността заместник-министър на отбраната.

Във вечерните новини на същия ден в централната новинарска емисия „Время“ на телевизионния канал ОРТ бе прочетено извънредно съобщение на Следствения комитет (СК) на Руската федерация: „По подозрение за извършени престъпления, предвидени в ч.6 ал. 290 от Наказателния кодекс на РФ (получаване на подкуп) e задържан заместник-министърът на отбраната Иванов Тимур Вадимович. Провеждат се необходимите следствени действия“. ТАСС също съобщи за случая със зам.-министъра на отбраната. Тимур Иванов е задържан от служители на ФСБ (Федерална служба за сигурност – контраразузнаване) и е бил отведен в СК. От медиите става ясно, че той е обвинен в получаването на подкуп в особено голям размер. Максималното наказание по цитирания по-горе член от НК на РФ предполага до петнадесет години лишаване от свобода.

Задържането на Тимур Иванов предизвика огромна лавина от коментари в руското публично пространство.

Руският интернет се взриви от всякакъв вид хипотези и прогнози за бъдещето включително и на министъра на отбраната Сергей Кожугетович Шойгу. Още повече, че в СК за разпит е привикан и неговият първи заместник-генерал Руслан Хаджисмелович Цаликов. Следствените действия срещу Тимур Иванов най-вероятно са свързани с неговото пряко участие в реализирането на капиталното строителство и изпълнението на строителните договори на МО.

Заедно с Тимур Иванов са арестувани и двама негови съучастници в корупционните схеми.

Първият, Александър Фомин, е съучредител на компанията „Олимпситистрой“, който е известен като близък приятел на зам.-министъра. Вторият е бизнесмена Сергей Бородин. Александър Фомин е имал доверителни отношения с Тимур Иванов. Той е бил ръководител на организирана група, която е оказвала услуги от имуществен характер на военния зам.-министър. Бизнесменът Сергей Бородин е ръководил строежи на МО. Преди това е съсобственик на микрофинансова организация. Вероятно след време ще излязат в публичното пространство и редица други имена, свързани с корупционната афера. Компетентните органи провеждат обиски едва ли не в цялата страна. Сътрудници на ФСБ работят по обекти в Краснодарска и Ставрополска област.

След като в СК са възникнали въпроси към първия заместник на Сергей Шойгу, то вероятно в следователите ще се появи желание да поговорят и със самия министър на отбраната.

Той вече отстрани Тимур Иванов от своя пост. Но май драмата ще има продължение, което ще усложни професионалната биография на още много служители от руското военно министерство. Без значение каква позиция заемат в йерархията на ведомството. Без изключения. За наличието на системна корупция в руското МО е известно много отдавна. Преди години корупционният водевил на бившия министър на отбраната на РФ Анатолий Сердюков и неговата „колежка“ Евгения Васильева бе широко коментиран в медиите. Но в сравнение с Тимур Иванов цитираната двойка са пълни аматьори. Разхищенията около Тимур са чудовищни. Говори се за над един трилион рубли. Нагледен пример е имотното състояние на сегашния първи зам.-министър на отбраната Руслан Цаликов. Неговото семейство притежава имущество на стойност 4,3 млрд. рубли (над 85 млн. лева). Самият Руслан Цаликов притежава имение в село Раздори на Рубльовка оценено на 3,5 млрд рубли (приблизително 70 млн лева).

Корупционната драма с Тимур Иванов е нещо, което се вижда на повърхността. Под нея се крие началото на дълбочинни процеси в управляващия елит на Русия.

Разсъжденията по темата могат да се насочат в две основни направления. Първото е държавна измяна. Звучи стряскащо, но в днешния свят е много трудно да се сложи рязка граница между корумпиран чиновник и предател на националните интереси. Корупционерът е отлична цел за всяка една чужда специална служба. Елементи на държавна измяна очевидно присъстват при Тимур Иванов. Военното контраразузнаване към ФСБ не се занимава със строежите във военното ведомство. За тази работа си има други структури. И това са контролното управление на МО, което работи съвместно със Сметната палата. А те до преди броени дни мълчаха. Началото на разработката на Тимур Иванов от руските специални служби датира от години. Защо чак сега зам.-министърът е реализиран от ФСБ?

В този случай става въпрос за някаква обща лоялност, която е построена на полутонове, неуловими за обикновените хора.

Касае се за особена система за сигурност „чужд-свой“, която е определена и фиксирана от отбора на Владимир Путин.

Типичен пример е казусът с шефа на ВЧК „Вагнер“ Евгени Пригожин. Последният се представяше и се позиционираше като турбо патриот. С тази легенда той извърши такива действия, които едва на срутиха целия фронт на ВС на РФ срещу ВСУ (Въоръжени сили на Украйна). Бунтът на Евгени Пригожин много добре се синхронизира с украинския контранаступ миналата година. С определена увереност може да се твърди, че враговете на Русия манипулираха шефа на ЧВК „Вагнер“ посредством неговото най-близко обкръжение. По-ясно казано, управляваха го рефлексивно и „на тъмно“.

Да си припомним един друг подобен случай! Част от близкото обкръжение на Дмитрий Медведев след оставката му като премиер също „изгоря“.

Последваха редица наказателни дела. Елиминирани бяха Аркадий Дворкович, вицепремиер, и Александър Ткачев, министър в кабинета на Дмитрий Медведев. Днес последният е зам.-председател на Съвета за сигурност на РФ. По този начин невидимата „пароструйка“ почисти агентите за влияние, които се разкриха в обкръжението на бившия премиер Дмитрий Медведев. Днес наблюдаваме явен признак на започналия аналогичен процес на очистване на руската армия и фокусираното внимание на държавното ръководство към висшето военно ръководство в отбранителното ведомство. Очевидно, че най-вероятно в обкръжението на министър Сергей Шойгу са попаднали западни агенти за влияние. Така както преди те проникваха в обкръжението на много руски държавни ръководители.

Борбата с корупцията в Русия винаги е била приоритет на управляващите.

Селективната търпимост към нея се е ползвала като фин реглаж на междуособиците сред руските властови центрове. Днес обаче има приоритет битката срещу корупцията, от която страдат обикновените руснаци. Най-остра нетърпимост има към социалната корупция. Наблюдава се съществена еволюция в осмислянето на феномена и неговото изкореняване. Що се касае до висшите руски управляващи елити, то путинските управленци на базата на своя горчив опит се убедиха, че незабавното тотално прочистване на корупционерите в дадена държавна институция води до срутване и блокиране на цял сектор в държавна машина. Руският корупционер отива в затвора, ако е нелоялен към собстванета си държава. Но ако той краде, някак си лоялно към своята страна, то рискува да го разобличат и да го пратят в заслужена пенсия. Кражбите и корупцията разяждат като сярна киселина преди всичко държавната тъкан и единството на народа.

С Тимур Иванов историята е много специфична. Финансовите потоци, които той е разпределял, са конфиденциални и непублични.

Няма как подробно и детайлно да бъдат разобличени неговите кражби. До каква дълбочина е стигнал Тимур Иванов в „ощипването“ на бюджета на МО ще си остане абсолютна тайна. Май е стигнал до стряскащи дълбочини, като се имат предвид неговите и на някой генерали от МО доходи. Да не говорим, че най-често семействата на руските държавни корупционери са съставени единствено от преуспяващи бизнесмени. Съпруги, деца, родители, тъстове и тъщи както и други близки роднини. Те масово се оказват граждани на САЩ, Великобритания, Франция, Израел е други западни страни.

Задържането на Тимур Иванов прилича на акция за елиминиране на агентите за влияние в руското МО.

Някои анализатори са категорични, че задържането на Тимур Иванов е директен удар срещу Сергей Шойгу. Но министърът на отбраната се изяви през годините като мениджър с определени качества при ръководенето на такава сложна институция каквато е военното министерство на РФ. На този етап е малко вероятно Владимир Путин да смени своя военен министър. Репутационните щети ще бъдат огромни. Но така или иначе министър Сергей Шойгу загуби „част от своето политическо влияние“. И седи все по-неустойчиво на своя стол в МО.

Драмата с Тимур Иванов има и една по-малко явна проекция. Първият зам.-началник на ГРУ (руското военно разузнаване) Владимир Алексеев е близък приятел с известния генерал Сергей Суровикин.

Последният бе отстранен от министър Сергей Шойгу и началника на ГЩ на въоръжените сили Валерий Герасимов и изпратен в далечна командировка на друг континент. Освен това Владимир Алексеев бе публично унизен, когато легендарният командир на ЧВК „Вагнер“ Ратибор заедно с три хиляди бойци влезе в спецназа „Ахмат“. Генералът от ГРУ имаше планове останалите служители от ЧВК „Вагнер“ да бъдат прехвърлени в контролираната от него ЧВК „Редут“. Не се получи. На всички е известно, че Тимур Иванов открито конфликтуваше с Евгени Пригожин. Шефът на ЧВК „Вагнер“ приживе публично го наричаше „мошеник“. Самият Тимур Иванов активно се занимаваше със съдбата на материалните активи на починалия шеф на ЧВК „Вагнер“. Злите езици говореха, че Тимур Иванов е поискал от Пригожин-младши да му бъде предаден контролът над нефтените находища в Сирия и елмазните находища в Централноафриканската република, които се контролират от вагнеровци. В резултат на тези ходове на Тимур Иванов последва остър конфликт между него и частната военна компания. По-ясно казано, между него и ръководството на ГРУ.

В създалата се ситуация няма как да не се изостри политическата битка около стола на военния министър.

След 7 май ще стане ясно дали Сергей Шойгу ще запази своя министерски пост. Тогава ще бъде обявено новото правителство на Руската федерация, което се реди в момента от Владимир Путин. Руският президент даде много важен сигнал за необходимостта от ефективно разходване на финансовия ресурс на отбранителното ведомство. След рязкото военно активизиране на Запада срещу Русия Кремъл няма друг полезен ход освен да започне да „завива гайките“. Съдбата на Руската федерация се решава на бойното поле. Няма как едни да продължат да крадат от държавните пари, а други да загиват в сраженията срещу ВСУ.

За Путин Шойгу е полезен съюзник, но и удобна изкупителна жертва за провалите във войната в Украйна, се казва в анализ на The Times, който SafeNews публикува.

Военната некомпетентност доведе до голям брой руски жертви на бойното поле. 

Анализаторите казват, че стилът на лидерство на Путин е да балансира клановете в правителството и въоръжените сили, така че никой да не стане твърде силен. Министерството на отбраната, затрупано с държавни средства, е основна територия за конкуриращи се групи.

Дали Шойгу ще бъде свален остава неясно. Източник от министерството на отбраната каза на уебсайта на Forbes, че Иванов е „човек на Шойгу“, който е „допуснал грешки“ и „са се натрупали въпроси относно поведението му“. Арестът на Иванов е свързан с евентуално напускане на Шойгу от поста му и „чистка“ на близки до министъра, добави източникът.

Източник – Saprotivata.bg