Конституционният съд ще се занимае с казуса около прекратената процедура за избор на главен прокурор, в която единствен кандидат беше и.ф. шеф на държавното обвинение Борислав Сарафов. Определението по конституционното дело, инициирано от самия Сарафов през Върховния административен съд, е прието с 9 на 3 гласа.

През януари влязоха в сила законови промени, с които беше регламентирано, че Висш съдебен съвет с изтекъл мандат (какъвто е случаят) не може да избира главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. Освен това в закона беше разписано, че недовършените процедури се прекратяват. Така Сарафов не се яви, за да бъде изслушан в конкурса, защото промените вече бяха приети, а дни по по-късно те влязоха в сила и процедурата беше прекратена.

Той обаче оспори прекратяването пред Върховния административен съд, който пък сезира Конституционния съд с аргумента, че законовата разпоредба, прекратяваща процедурата, нарушава основния закон, защото е намеса от страна на Народното събрание в кръга от конституционно уредените правомощия на Висшия съдебен съвет. Това е и становището на Висшия съдебен съвет.

Делото се падна при докладчик Орлин Колев. Много юристи настояха той да се откаже от делото, защото вече не веднъж се е изказвал, че въпросните законови промени нарушават Конституцията. Това, разбира се, не се случи. Сега КС допуска делото до разглеждане.

На особено мнение са съдиите Янаки Стоилов, Соня Янкулова и Атанас Семов, според които искането на ВАС е недопустимо. Те смятат, че не е налице едно от изискванията за допустимост, когато конституционното дело се инициира от съд – правен въпрос, чийто отговор е от значение при постановяване на съдебното решение. В случай със Сарафов има законов текст, който регламентира прекратяването на процедурата и това е волята на Народното събрание. Произнасянето на КС няма да послужи за решаване на поставения пред него правен спор, а решава самия спор, без да остави каквато и да е възможност за преценка от ВАС.

„По този начин образуваното пред сезиращия съд съдебно производство по своята същност се явява fictio litis (фиктивен спор) – образувано без действителен правен спор с единствената цел да бъде сезиран Конституционният съд и така да бъде оспорен настъпилият по силата на самия закон правен ефект (прекратяване на процедурата за избор на главен прокурор)“, пишат тримата в особеното си мнение.

ВАС на практика е само пощенска кутия на Сарафов за индивидуална конституционна жалба, каквато българската Конституция поне засега не допуска, става ясно още от становището им.

SafeNews припомня, че като заинтересовани институции по делото са конституирани Народното събрание, президентът, Министерският съвет, министърът на правосъдието, ВКС и ВАС, като имат 30-дневен срок да представят писмени становища. КС отправя покани за становища в този срок и до Съюза на юристите, Съюза на съдиите, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на българските административни съдии, Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите.

Източник: lex.bg