Колекция, достойна за музей, на стойност 1 млрд. долара – това притежава олигархът Роман Абрамович заедно със съпругата си, става ясно от разследване на The Guardian.
На пръв поглед фасадата от червени тухли близо до линия от железопътни арки прилича на обикновен склад в Южен Лондон. Но вгледаш ли се в нея виждаш парапети с шипове, стоманена врата и внушителни метални порти.
В един студен февруарски ден на 2014 г. ценен товар напусна тази малка крепост: грандиозно и нетрадиционно голо тяло от художника Лусиан Фройд. Benefits Supervisor Sleeping е признат за модерен шедьовър.
Платното бе купено на търг в Ню Йорк през 2008 г. от олигарха Роман Абрамович за 33,6 млн. долара. От склада то излизаше за да бъде изложен в имението му в двореца Кенсингтън Гардънс.
Повечето любители на изкуството могат само да мечтаят да притежават такава картина
Но за Абрамович произведението беше само фрагмент от съкровище от картини и скулптури, които милиардерът можеше да поръча за лично забавление. Прозведенията му се помещават в домовето му в Англия и Южна Франция. Намират се дори на борда на яхтата му, Eclipse, за 700 милиона долара .
Разследване на The Guardian ракзрива, че Абрамович и бившата му съпруга Даша Жукова са придобили една от най-значимите частни колекции на модерно изкуство. Колекцията съдържа повече от 300 предмета, чиято стойност е оценена от собствените оценители на олигарха на почти 1 милиард долара.
„Това е колекция, достойна за музей. Можете да го напълните с тези произведения. Това е невероятна колекция“, казва Андрю Рентън, професор по куриране в Голдсмитс, Лондонски университет. „Това не е вулгарната колекция на новобогаташи. Показва много добър вкус. Ако имате достатъчно пари, можете да си купите част от историята.“
Подробностите излязоха наяве благодарение на Oligarch Files – изтичане на информация от базирания в Кипър доставчик на офшорни финансови услуги MeritServus. Те бяха анализирани в сътрудничество с OCCRP и други международни медийни партньори.
Светът на дискретното изкуство отдавна познава Абрамович и Жукова като големи прахосници
Но досега обществената осведоменост за това, което са събрали, беше ограничена. Няма обществена галерия, като музея, създаден от американския магнат Жан Пол Гети, където да се показват техните творби.
Колекцията включва произведения на най-големите руски, европейски и американски майстори. Творби на Моне и Мондриан, Матис и Пикасо, руски модернисти като Наталия Гончарова и Вера Рокалин, извадка от сюрреалистични платна на Магрит и смела селекция от абстрактни творби.
Поразителните съвременни притежания включват всепризнати картини на Фройд, Франсис Бейкън, Паула Рего, Франк Ауербах и Дейвид Хокни.
В дните преди Русия да нахлуе в Украйна интересът на Абрамович към тръста, който в крайна сметка притежаваше произведенията, намалява. Това остава Жукова като мажоритарен бенефициент, благодарение на акт, подписан от попечителите.
Актът не изисква знанието или съгласието на Жукова и се разбира, че произтича от условията на раздялата й с Абрамович през 2016 г. Той влезе в сила през февруари 2022 г., само дни след като Великобритания предупреди приятелски настроените към Кремъл олигарси, че техните активи могат да бъдат конфискувани.
Години наред, докато руските олигарси се отнасяха към Лондон като към своя детска площадка, много от произведенията бяха настанени близо до бреговете на Темза във Воксхол. Само на няколко улици от централата на британската шпионска агенция MI6.
Днес войната е в 20-я си месе. Абрамович е под санкции в Обединеното кралство и ЕС. А едно бижу от културното наследство на съвременния свят остава в неизвестност
От авангарда до олигарха
През есента на 1930 г. авангардният художник Казимир Малевич е арестуван и заплашен с екзекуция. Роден в Киев, когато той все още е част от Руската империя, Малевич е пионер на абстрактното изкуство. Той е и лидер на супрематисткото движение.
Под бруталното управление на Йосиф Сталин той става жертва на продължителна и яростна кампания срещу модернисткото изкуство. То е заклеймено от Комунистическата партия като буржоазно.
След смъртта му, съдбата на творбите му е бурна. В продължение на почти век те първо са скрити от нацистите за съхранение. След това са транспортирани по целия свят, до Холандия и САЩ. Наследниците на художника водеха битки за връщането на платната му.
Едно произведение, Супрематична композиция, около 1919-20 г., беше предложено на търг през 2000 г. То излиза на пазара след като Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк беше принуден да го върне тъй като упувачътникога не е бил деклариран.
Но до 2013 г. тази емблема на руското изкуство и политическа история беше в ръцете на Абрамович
По-скорошните пътувания на произведението се разкриват от фактури за транспортиране до и от складовете на британски специалист по съхранение на произведения на изкуството, наречен Martinspeed. След това той е преименуван на Crozier Fine Arts.
„Crozier е дългогодишна компания с глобални операции. Наша политика и практика е да спазваме законите в страните, в които правим бизнес“, каза говорител.
Подобно на платното на Фройд, Малевич кръстосва Темза до и от дома на олигарха. През 2014 г. е изпратен надолу по брега на реката в Tate Modern за ретроспекция.
Етикетът до платното, подредба от черни и червени правоъгълници, които за Малевич символизираха изграждането на нова реалност, се казваше просто „частна колекция“, обичайна практика, когато заемодателите искат да останат анонимни.
Untitled Rome на американския абстрактен художник Сай Туомбли беше сред другите произведения, изтеглени от хранилището. Сред тях бяха и произведения на Ауербах и шотландския художник на иронични пасторали Питър Дойг.
Абрамович можеше да се наслаждава на колекцията си не само в Лондон. Творбите бяха и на яхтата му. Намираха се в Château de la Croë – имението му от 20-те години на миналия век на полуостров Кап д’Антиб на Лазурния бряг. Някога то е било убежище за бившия крал Едуард VIII и Уолис Симпсън .
Още десетки изящни произведения, някои на стойност милиони, бяха внесени и изнесени в международен план, по въздух и с камиони, през Женева, Москва, Ню Йорк и Лиеж
Управлението на проекта, необходимо за надзора на такава добре пътуваща колекция, беше скъпо. Но бледнееше в сравнение с разходите за придобиването му.
Документи, прегледани от Guardian, показват, че към 2018 г. Абрамович е натрупал 367 произведения, оценени на 963 милиона долара.
Зашеметяващите разходи донесоха награди отвъд самите картини. Колекцията можеше само да помогне за издигането на Абрамович и Жукова до върха на международната художествена сцена.
Аристокрация в света на изкуството
През юни 2008 г., годината на техния брак, двойката беше домакин на официалното откриване на новото им начинание. Това беше Музея за съвременно изкуство „Гараж“ в руската столица. Новата галерия, първоначално разположена в неизползвано съветско автобусно депо, беше проект, финансиран от Абрамович.
Художникът Джеф Кунс беше сред почетните гости. Ейми Уайнхаус пък изнасяше частен концерт.
Жукова представи инсталация на мексиканския художник Рафаел Лозано-Хемър – интерактивно дърво, съставено от хиляди светлини, пулсиращи в ритъма на нейното сърце. Абрамович го гледаше гордо, а по-късно двойката танцува.
Дъщеря на московски търговец на петрол, родителите на Жукова се разделят, когато тя е дете. След това тя се мести и израства в Америка. Лекотата, с която се ориентира в елитните социални кръгове, и нейните познания за изкуството, съчетани с богатството на Абрамович, бяха помогнали за укрепването на нейната позиция сред великите и добрите в света на изкуството.
Днес, наред с управлението на центъра „Гараж“, тя е попечител на Музея на изкуствата на окръг Лос Анджелис и Музея на изкуствата Метрополитън
За разлика от бившия си съпруг, с когото се раздели през 2016 г., Жукова не подлежи на санкции в нито една юрисдикция. Тя също така осъди „военните действия“ на Русия в Украйна.
Двете й деца с Абрамович са родени в Америка. Тя отглежда семейството си там. А с бившия си съпруг поддържа отношения чрез колекцията.
Файловете, които се съхраняват до март 2022 г., показват, че компания, наречена Seline-Invest, първоначално регистрирана на Британските Вирджински острови и преместена през 2017 г. в Джърси, е притежавала произведенията. Тя ги придобива през 2017 и 2018 г. от Harmony Trust, чийто единствен бенефициент беше Абрамович, чрез серия от 11 транзакции.
Seline-Invest от своя страна беше контролирана от базиран в Кипър тръст, Ermis Trust Settlement, първоначално създаден през 2010 г. Естествено – единствено в полза на Абрамович.
През януари 2021 г., според документите, попечителите и защитниците на тръста – смесица от служители на Абрамович и директори на MeritServus – са направили Жукова „допълнителен“ бенефициент. Децата им пък ще станат бенефициенти след смъртта му.
Към този момент бившата двойка притежаваше по 50% бенефициен интерес.
Но на 4 февруари 2022 г., три седмици преди нахлуването в Украйна, попечителите и покровителите са направили промяна. Според експертите тя може да е била предизвикана от надвисналата заплаха от санкции.
Чрез „акт за изменение“ Жукова придобива „неотменимо право на 51%“ от разпределенията на тръста“, гласят документите.
Абрамович беше понижен до миноритарен бенефициент с 49%.
Последващ акт от края на февруари забрани на Абрамович да увеличи интереса си.
По-малко от месец по-късно, на 10 март, Абрамович беше засегнат от санкции от Обединеното кралство. Това доведе до замразяването на активите му, включително футболния клуб Челси. Скоро след това ЕС го постави под още санкции. Той все пак обжалва решението, като адвокатите му твърдят, че е бил набелязан заради известността си, а не защото отговаря на критериите. От своя страна САЩ не са санкционирали Абрамович.
Съгласно правилата на ЕС, Обединеното кралство и САЩ всеки актив, притежаван над 50% от лице под санкции, може да бъде замразен.
„Правилото за 50% работи малко по-различно в различните юрисдикции“, казва Том Кийтинг, директор на Центъра за финансови престъпления и изследвания на сигурността към Royal United Services Institute. „Но при всяка версия на правилата би било привлекателно да се намали интересът на доверителен бенефициент, който е вероятно да бъде санкциониран. Много от това се случваше в навечерието на войната, с надеждата да се запазят активите извън обсега на санкциониращите органи.“
Друг експерт казва, че това е често срещана практика:
„Това винаги се е случвало, когато се налагат санкции. Но мащабът никога не е бил толкова голяв. Сега се превърна във въпрос на националната сигурност за европейците.“
Абрамович отказа коментар.
Няма предположения, че Жукова някога е предприела каквито и да било стъпки, предназначени да подкопаят санкциите. Изкуството беше собственост на тръста, а не нейно. Тя не можеше да взема решения от негово име.
Жукова публично осъди нахлуването, заявявайки веднага след избухването на военните действия:
„Като човек, роден в Русия, аз недвусмислено осъждам тези военни действия и съм солидарен с украинския народ, както и с милионите руснаци, които се чувстват „по същия начин“, каза тя.
Колекция, която изглежда като милиард долара
Когато Спасителят на света на Леонардо да Винчи беше продаден на търг през 2017 г. за 450 милиона долара, неговият купувач, принц Бадер бин Абдула бин Мохамед бин Фархан ал Сауд, постави нов световен рекорд.
В центъра на забележителната сделка беше известният експерт по изкуство Санфорд Хелър. Той беше съветвал продавача, друг руски мултимилиардер на име Дмитрий Риболовлев.
С офиси в Ню Йорк и Париж, Хелър е един от големите посредници в света на изкуството. Той урежда заеми за изложби и насочва най-богатите колекционери към произведения, които ще изгорят техните ценители.
През 2011 г. документите показват, че фирмата на Хелър е била наета от базираната в Кипър Harmony Trust на Абрамович. Годишното й възнаграждение е 500 000 долара на година. Тогава започва връзка, която ще продължи шест години.
Договор между тръста и Heller Group, открит във файловете, гласи, че фирмата ще предостави „препоръки за покупка и продажба на изкуство“.
Дори преди Хелър да се включи, Абрамович – с Жукова до него – беше готов да похарчи много, пръскайки повече от 100 милиона долара за един уикенд през 2008 г
Ден след придобиването на Benefits Supervisor Sleeping, те купуват Триптиха на Бейкън, грабнат от Sotheby’s за 86 милиона долара, рекорд за следвоенна творба.
И с експертизата на Хелър на повикване, разходите продължиха. Най-малко 10 части от колекцията са били купени или оценени на повече от 25 милиона долара.
Войната е тема, която се връща отново и отново в произведенията, които са събрали
Триптихът на Бейкън, за който художникът каза, че е вдъхновен от романа на Джоузеф Конрад за колониалното насилие, Сърцето на мрака, е една от най-мрачните му алегории на съвременното състояние, в която птица кълве човешки вътрешности между две очертаващи се, фашистки лица.
Сред тях е и ярката стояща фигура на Джакомети, представяща човечеството след Холокоста, заедно с меланхоличните размисли на Анселм Кийфър за конфликта през 20-ти век.
Сега, когато войната се завърна в Европа, над статуса на колекцията виси въпросителна
Къде се намира сега, не се съобщава публично. Няма скорошни записи във файловете за важни произведения, заемани на галерии. Компанията, която управляваше документи за тръста и осигуряваше някои от директорите му, MeritServus, е под санкции. Уебсайтът й е свален.
Последният публичен заем изглежда е бил между юли и Октомври 2021 г., когато две творби на Рего бяха показани на нейната ретроспектива в Tate Britain.
През октомври 2022 г., когато Британската национална галерия откри първата голяма изложба на Лусиан Фройд от 10 години насам, произведения от колекцията Абрамович-Жукова видимо отсъстваха. Колекцията не подлежи на заповед за замразяване на активи, което означава, че на теория произведенията могат да се купуват, продават и заемат. Въпреки това санкциите на Абрамович означават, че споразумение за заем с Ermis Trust не може да продължи, разбира Guardian.
„Жалко е, че доверието, което държи тези произведения, изглежда не може да ги заеме“, каза авторът и експерт по пазара на изкуство Джорджина Адам. „Тези санкции бяха наложени с добра причина. Сега последицата от инвестицията на г-н Абрамович в изкуството е, че публиката е лишена от възможността да се наслади на някои от най-великите модерни и съвременни произведения.“
