Липса на яснота за публичните финанси

„Аз с повече от 25 години съм работил във финансовата сфера – и в България, и в чужбина. Занимавал съм се с управление на активи, инвестиции, глобални пазари, така че мисля, че имам добър поглед върху нещата.“

По отношение на евентуално участие в изпълнителната власт той отрече министерски пост:

„Нека да не предпоставяме едни или други неща. Има време, съвсем скоро ще стане ясно, но по-скоро аз усещам своя коефициент на полезно действие в законодателния орган.“

Проданов беше категоричен, че към момента липсва пълна прозрачност за състоянието на държавните финанси:

„Истината е, че ние не знаем, още нямаме пълна яснота какво се случва във финансите на държавата.“

Той настоя за изслушване на финансовия министър, за да се изяснят ключови въпроси.

„Фрагментарната картина, която имаме към момента, показва някои доста притеснителни тенденции, свързани с размера на дефицита, който е рекорден за последните 10 години.“

Според него има сериозни неясноти относно извършените плащания по инвестиционните програми и състоянието на фискалния резерв.

Дисбаланс между приходи и разходи

Особено притеснителен според него е дисбалансът между приходи и разходи:

„Притеснява ни това, че има изпреварващ ръст на разходите спрямо приходите, въпреки че приходите нарастват с двуцифрени темпове.“

Той подчерта, че въпреки увеличените постъпления, страната отчита рекорден дефицит, което поставя под въпрос ефективността на разходната политика.

„Много е важно – за да поставим ясната диагноза и е хубаво да получим пълната картина на финансовото състояние в страната“, заяви Проданов.

В същото време той беше категоричен:

„Ние сме поели ангажимент – няма да пипаме данъчно-осигурителната тежест.“

Основният проблем – разходването на ресурса

Според него проблемът не е липсата на средства, а начинът, по който те се използват:

„Държавата има достатъчно ресурс, ако той се разходва правилно, ефективно и се използва преди всичко за инвестиции за повишаване на конкурентоспособността на икономиката.“

Той призна, че темата за административната реформа дълго време е била пренебрегвана:

„Напълно съм съгласен – всички говорят, но никой не го прави.“

Дигитализация и оптимизация на администрацията

Проданов очерта като ключов проблем модела на разходване:

„Много по-лесно е да се продължава по същия начин, който чрез раздаване на пари купува народната любов, без това да е свързано с повишена производителност.“

Решението според него включва дигитализация:

„Електронизацията на публичните услуги и въвеждането на дигитални технологии ще направят администрацията както по-евтина, така и по-ефективна.“

Той потвърди, че се работи по сливане на ведомства с цел оптимизация:

„Ще има определена оптимизация от гледна точка на сливане на ведомства, но кои точно и по какъв начин, ще разберете съвсем скоро.“

Причини за инфлацията

Проданов направи разграничение между различните фактори, влияещи върху инфлацията. За последните месеци той посочи външни причини:

„Това са причини извън нас – шок по линия на предлагането, върху който нямаме възможност да влияем.“

Според него основното е да се гарантират доставките на петрол и газ и да не се възпрепятства работата на пазарите:

„Единствено, което може да се направи, е да се гарантира доставките на петрол и газ у нас и няма административен пясък върху колелата на пазарните механизми.“

За по-ранния период той открои психологически фактор:

„Когато прекалено много хора вярват в дадено нещо, те започват да се държат така, че то да се превърне в реалност – самосбъдваща се прогноза.“

Антиинфлационни мерки

Проданов очерта три типа антиинфлационни мерки:

1. Социални мерки
„Те трябва да бъдат по-големи по размер, много по-таргетирани и временни.“

2. Подкрепа за бизнеса
„Да се помогне на най-енергоемките предприятия, които губят конкурентоспособност.“

В дългосрочен план:

„Ще търсим съмишленици в рамките на Европейския съюз за преразглеждане и дерогация на квотите за търговия с въглеродни емисии.“

3. Макроикономически мерки

„Тази крайно разюздана фискална политика трябва да спре.“

Той настоя за реформи в разходната част и преминаване към програмно бюджетиране.

Критика към дълговата политика и заплатите

Проданов критикува начина на финансиране чрез дълг:

„В последните години се теглят заеми за текущо потребление, а не за инвестиции.“

Той подчерта и структурен дисбаланс:

„Не може производителността да расте с 1–2%, а възнагражденията – с двуцифрени темпове.“

По отношение на минималната заплата:

„Ние сме като куче, което гони опашката си.“

Категорично заяви:

„Няма да слагаме тавани на цените.“

Механизъм за прозрачност на цените

Вместо директен контрол се предлага механизъм за прозрачност:

„Ще събираме ценова информация ежедневно от големите търговски вериги и ще изчисляваме справедлива цена.“

Обобщението според него е: цена на едро плюс справедлива надценка.

„Това ще бъде инструмент, който да вдига червен флаг при прекалено големи разлики.“

Енергийни договори и дипломация

В края на разговора Проданов засегна и темата за енергийните договори:

„Този договор може да бъде изгоден за България.“

Той посочи пропуснати възможности:

„Имаше меморандуми с унгарската газова компания и със Сърбия, но те не бяха реализирани.“

И подчерта значението на активната дипломация:

„Всичко е въпрос на преговори и дипломация, което за съжаление преди не беше правено.“