Кои са по-евтини избирателите – или депутатите? Медицината е безсилна, хапчетата не помагат, лекарският пропускателен контрол липсва или глупостта е заразна и стига до пандемични размери. Това са обясненията за случилото се на последните извънредни парламентарни избори.

Лакмусът за общото здравословно състояние на нацията и на пълнолетното й население с право да гласува бяха резултатите на така наречените неща „Меч“ и „Величие“. Нещо като обществен тъпомер.

Слава богу, „Величие“ на Ивелин Михайлов остава пред вратата.

Иначе да гласуваш за „Меч“ и Радостин Василев, по-известен като Руди Гела, си е особен вид психопатия. Цялата говорилня срещу купения вот е излишна, при положение че в българския парламент влиза едно момче, което е подсъдимо по дело за принуда на народен представител. Помните ли, че същият този г-н Гела се опита да купи депутати от тогавашната си партия ИТН и да ги поднесе на новите си господари от „Продължаваме промяната“, за да подкрепят правителство на Кирил Петков.

Впрочем не е ясно кое се купува по-лесно и евтино – избирател или депутат.
Днес г-н Гела, който се провали и като спортен министър, шумно ни се натрапва като борец срещу корупцията. Искал да оглави МВР и да раздава справедливост. 4-процентово нахалство. Нормално за държавата на натрапниците…

Самовлюбени нищожества.

След изборите Асен Василев персонално благодари на избирателите от Хасково и Пловдив, че го били подкрепили. Безпристрастните цифри обаче говорят, че и това момче нещо се е объркало. В Хасковска област като водач неговата коалиция „Продължаваме промяната“ получи 6667 гласа или 7,61% от гласовете. За сравнение победителите от ГЕРБ/СДС, с водач Делян Добрев, спечелиха близо 30 хиляди гласа, които са над 33%, „ДПС – Ново начало“ събра близо 20 000 гласа, които са над 19% от гласовете, „Възраждане“ е с над 10 хиляди гласа и близо 12%. В Пловдив пък, където челно се сблъска с Бойко Борисов, Асен Василев получи 20% подкрепа, докато лидерът на ГЕРБ и неговата листа са с близо 32 хиляди гласа и го оставиха на повече от 10 пункта зад себе си. Показвам тези цифри в името на истината и за да се види в какъв паралелен свят живеят някои от така наречените лидери на партиите.

Великият ни артист Иван Вукадинов, който преди малко повече от месец се пресели в отвъдното, обичаше да казва, че за да прави истинско изкуство, един художник трябва да го прави с главата и с душата си. Казано по-просто – с ум и любов. Първото се развива, а второто или го имаш, или го нямаш. Винаги съм се опитвал да си обясня защо не ми пасват „творческите търсения“ на Теодор Ушев (6), или да си го кажа направо – защо го смятам за слаб художник. След последния му пост в социалните мрежи, с който коментира изборите, вече имам обяснение. Мисленето на този човек е сбъркано. Няма как това да не се види в така наречените му произведения.

Но нека завърша с едно намигване и малко добро настроение.

След изборите Кирил Петков отишъл в родопското село Петково и се спрял пред старците на площада.
– Благодаря ви, че гласувахте за мен, за Асен и за демократичния път на България. Кажете сега какво мога да направя за вас?
– Имаме три проблема. Първият е, че пътят към селото е разбит и трябва да се асфалтира, вторият е, че нямаме доктор – започнали да се оплакват селяните.
– Чакайте, чакайте – отвърнал Кирил Петков и набрал някакъв номер на мобилния си телефон: – Ало, Асене, искам в понеделник да започне ремонт на пътя за Петково и се разпореди да изпратят лекар в селото…
В този момент един от старците го прекъснал:
– Г-н Петков, не чухте какъв е третият ни проблем…
– Какъв е?
– Ами в нашето село нито един мобилен оператор няма обхват.

Автор: Иво Димитров

Източник: Filternews