Европа не може да си позволи да няма независима система за спътникова навигация“, заяви висш служител на Европейската космическа агенция (ЕКА) преди 26 години, през 2000 г. Малко след това разработването на собствена европейска система за спътникова навигация (сатнав) получи зелена светлина и беше наречена „Галилео“ на името на известния италиански астроном Галилео Галилей.
Цитатът все още е актуален и днес
Миналата година Урсула фон дер Лайен преживя от първа ръка колко е важно да има надеждна сателитна навигационна система. Докато лети до България, навигацията на самолета ѝ е била нарушена точно преди кацане, което е принудило пилотите да използват алтернативна навигация. Докато Комисията твърди за руска намеса, България има съмнения. Без пълно разследване не знаем със сигурност.
Стратегическата автономност в технологиите е основен приоритет за Европа – най-вече предвид зависимостта ѝ от САЩ и Китай, както и заплахите от Русия.
Днес милиарди хора по света разчитат на „Галилео“. Неговите публични сигнали са достъпни по целия свят, а системата превъзхожда американските, китайските и руските алтернативи. „Галилео“ може да определя местоположение с точност до 20 см , докато американският GPS е с точност до около метър. Сигналите му са и по-устойчиви на естествени смущения и умишлена интерференция.
„Галилео“ стартира през 2016 г., когато 18 спътника бяха изстреляни в средна околоземна орбита, на повече от 20 000 км над Земята. Оттогава смартфони, автомобили и други устройства могат да навигират не само с помощта на GPS сигнали, но и тези на „Галилео“.
„В световен мащаб вече има четири милиарда смартфона, оборудвани с „Галилео“, каза Йорг Хан от отдела за сателитна навигация на ЕКА. Съзвездието „Галилео“ нарасна до над 30 спътника.
Европейската авиация, от друга страна, остава зависима от GPS поради необходимостта от обработка от Egnos, система, която проверява надеждността на сигналите в реално време, което позволява надеждна навигация. Системата Egnos не работи със сигнали на Galileo, което е слабост в настоящата геополитическа ситуация – въпреки че актуализациите на системата би трябвало да се променят до 2028 г.
Има възможност за подобрение и за самата система „Галилео“.
В Кипър вашият смартфон може внезапно да твърди, че сте на 200 км разстояние в Ливан. Това е резултат от чужда намеса.
Израел често манипулира сигналите от сателитната навигация, за да отклони курса на вражеските ракети, като предоставя фалшиви координати на приемниците. Това така наречено „подправяне“ може да достигне далеч отвъд зоните на конфликт.
Русия също го използва, заедно с по-основната техника за заглушаване, която прекъсва сигналите, без да ги имитира. В Източна Европа тези практики редовно причиняват проблеми. Многобройни пътнически полети са засегнати , най-вече в Балтийските страни.
В момента „Галилео“ се обновява, за да се предпази от заплахи като заглушаване и подправяне. Един от подходите е даването на цифров отпечатък на сателитните сигнали, за да се провери тяхната автентичност.
Съзвездието ще бъде разширено и в ниска околоземна орбита, с обхват между 160 и 1000 км над Земята.
Навигационните спътници в ниска орбита изминават по-къси разстояния и техните сигнали са все още мощни, когато бъдат приети на Земята, което ги прави по-трудни за смущения.
Сателитната навигация от ниска околоземна орбита все още е нова концепция и Европа е водеща в това отношение. ESA наскоро изстреля партида тестови спътници като част от демонстрационната мисия Celeste – намигване към прякора на дъщерята на Галилео Галилей.
„Разширяването на „Галилео“ с нискоорбитални спътници е необходимо, за да запазим независимостта на нашата сателитна навигация“, каза Роберто Прието-Сердейра от ЕКА, ръководител на мисията „Селесте“.
Макар че е лесно да се намерят примери за изоставане на Европа по отношение на технологичните иновации, „Галилео“ е контрапример за това как Европа действа бързо като лидер в тази област.
Димитър Димитров/ SafeNews
Източник: europeancorrespondent
