С поделяте тревогите или тъгата си с приятел, а в отговор чувате: „О, хайде, всичко ще се оправи“, „Гледай от добрата страна“ или „На другите им е по-зле“. На пръв поглед събеседникът ви има добри намерения, но след подобен разговор се чувствате още по-зле.

Появява се чувство за вина заради „неправилните“ емоции. Психологът Наталия Малахова обяснява в интервю за WomanHit, че това са прояви на т.нар. токсична позитивност. От гледна точка на гещалт психологията това е специфичен защитен механизъм. Той включва потискане или отричане на негативните преживявания – както собствените, така и тези на околните – с единствената цел да се поддържа илюзията за вечно щастие.

„Това противоречи на фундаменталния принцип в гещалт подхода – холистичния характер на преживяването. Гещалт терапията не разделя емоциите на положителни и отрицателни. Те са индикатори за това дали дадена потребност е задоволена, или не. Всички те са необходими и важни“, пояснява експертът.

Как се разпознава токсичната позитивност?

Човекът с подобно поведение се идентифицира лесно по няколко типични признака. На първо място, той обезценява чувствата на другите. Вместо истинска подкрепа, използва клишета като „не се тревожи“, „всичко ще бъде наред“ или „просто се усмихни“. Съществува и негласно табу върху негативизма: тъгата, гневът или страхът се считат за слабост или дори за „токсичност“. Иронията е, че именно хората, изразяващи автентични емоции, биват етикетирани като токсични.

Често се срещат и манипулативни твърдения:

„Ако мислиш позитивно, проблемите ще се решат сами“ или „Привличаш лошите неща с мислите си“. Тези фрази прехвърлят отговорността за реалните трудности изцяло върху потърпевшия. Не на последно място, токсичният позитивизъм напълно игнорира контекста – привидно добронамерените съвети не зачитат преживяна травма, загуба, стрес или тежки обстоятелства.

Защо общуването с такива хора е вредно?

Психологът предупреждава, че взаимодействието с носители на токсичен позитивизъм подкопава емоционалното здраве поради няколко причини.

„Гещалт подходът учи, че здравословният растеж е възможен само чрез осъзнаване на текущите преживявания. Токсичната позитивност обаче ни кара да игнорираме реалните проблеми, което води до натрупване на сложни, необработени емоции“, казва Малахова.

В резултат на това човек губи връзка с реалността и собствените си нужди. Потиснатите чувства (тъга, гняв, страх) не изчезват – те се трупат, докато в даден момент не предизвикат емоционален взрив, опустошителен както за индивида, така и за околните. Партньорите на такива „вечно позитивни“ личности често започват да вярват, че нещо с тях не е наред, и също започват да крият истинските си чувства.

Освен това неизразените емоции остават като „незавършени гещалти“. Те продължават да влияят на психиката, блокират намирането на решения и в крайна сметка избиват в най-неподходящата форма. Страдат и взаимоотношенията. Когато вместо емпатия чуеш „не бъди тъжен“, се чувстваш самотен и виновен. Появява се нужда от преструвки, за да бъдеш приет.

Потискането на емоциите намалява емоционалната интелигентност и способността за развиване на емпатия. Нагласата, че „щастието е норма“, ражда фалшиви очаквания, разочарование и избягване на трудни, но важни разговори.

До какво водят дългосрочните последици?

Малахова подчертава, че постоянното игнориране на емоциите крие сериозни рискове както за носителя на токсичния позитивизъм, така и за неговото обкръжение.

„Това може да доведе до емоционално прегаряне, депресия вследствие на т.нар. „емоционален дълг“ и дори до сериозни психосоматични разстройства“, отбелязва експертът.

Как да се защитите?

Ако разпознаете тези черти в себе си или в близък човек, ето как да реагирате:

• Дистанцирайте се: Ако е възможно, ограничете контакта и потвърдете правото си на всякакъв вид емоции. Напомнете си, че тъгата, гневът и страхът не са врагове, а сигнали за вашите нужди.
• Практикувайте осъзнатост: Запитайте се какво чувствате в момента, каква нужда стои зад тази емоция и дали не се опитвате да маскирате дискомфорта с фалшива усмивка.
• Поставете граници: Твърдо отхвърляйте фрази като „не се тревожи“. Бъдете директни: „За мен е важно да изживея това чувство, а не да го игнорирам“ или „В момента имам нужда от подкрепа, а не от съвет да бъда позитивен“.
• Търсете емпатична среда: Обградете се с хора, които се свързват с емоциите ви, не се плашат от трудните състояния и умеят да слушат без осъждане.
• Помнете ключовия принцип: Да бъдеш автентичен е много по-важно от това да изглеждаш щастлив. Токсичният позитивизъм не е просто навик, а механизъм, който руши психиката. Имате право да чувствате всичко. Това не ви прави слаби – прави ви живи.