Любослав Костов от КНСБ определи увеличението на максималния осигурителен доход като най-смислената част от Бюджет 2026, макар и според него то да е направено твърде предпазливо.

В ефира на „Говори сега“ главният икономист на синдиката подчерта, че този ход е важен, защото засяга пряко не само размера на осигуровките, но и бъдещите права на хората при майчинство, безработица и други социални плащания. По думите му държавата е могла да бъде далеч по-смела и да вдигне прага с поне още 100 евро, тъй като това не са „изгубени“ пари, а средства, които под формата на обезщетения и осигурителни права се връщат обратно към хората.

Костов оспори и начина, по който се представя дефицитът в Бюджет 2026.

Според изчисленията на КНСБ той няма да достигне 5,4%, а по-скоро ще остане в рамките на 3,5–3,6%. Икономистът изрази сериозно съмнение в способността на държавата да реализира заложените мащабни разходи и капиталови плащания само в рамките на няколко месеца. Той постави под въпрос и логиката, по която се смята, че за пет месеца могат да бъдат направени близо 9 млрд. лева разходи, при положение че досега подобни темпове не са били постигани.

Според Костов реалната опасност не идва толкова от разходите за пенсии и текуща издръжка, колкото от капиталовата програма и от това дали финансовият разчет на кабинета е направен реалистично.

Той предупреди, че ако в края на годината се окаже, че дефицитът не е бил изчислен правилно, тогава ще стане ясно, че фокусът е бил насочен в грешната посока. В аргументите си Костов се позова и на официалните данни за инфлацията, която по думите му вече се движи близо до 8%, а до края на годината вероятно ще продължи да расте.

„Дори да съберете всички плащания за ПВУ и капиталови проекти, сметката не излиза. Какво ни дава основание да твърдим, че за 5 месеца ще направим 9 млрд.? По официални данни на НСИ инфлацията вече е близо 8%. Края на годината ще стане и повече. Дефицитът ще бъде около 3,5–3,6%. Най-лошото, което може да се случи, е Гълъб Донев да не е уцелил дефицита. И накрая ще се види, че проблемът не е в разходите за пенсии и издръжка, а в капиталовата програма.“

Сериозна критика той отправи и към идеята за бързо съкращаване на държавната администрация

От КНСБ не отричат, че реформи в администрацията са нужни, включително оптимизация на щата и преглед на хората в пенсионна възраст, които продължават да работят в системата. Според Костов обаче подобни решения не могат да бъдат взети набързо и без сериозен анализ.

Той постави въпроса как в рамките на едва 40 дни е било направено заключение за необходимостта от такива съкращения и настоя, че по-разумният подход е остатъкът от 2026 г. да се използва именно за функционален анализ, а реалните мерки да влязат в сила от 1 януари следващата година.

Икономистът оспори и тезата, че именно държавният сектор е двигател на инфлацията

По думите му цялата държавна администрация е около 136 000 души и няма как точно тя да „помпа“ цените в икономика с над 3,5 млн. заети. Според него причините за инфлационния натиск са другаде – във външните шокове, международната обстановка, поскъпването на суровините, ефекта от войната в Иран, движението около еврото и търговските надценки в магазините. Той подчерта, че подобни изводи не идват само от синдикатите, а се потвърждават и от официални институции.

„Ние не казваме, че няма нужда от реформи, съкращения и хора в пенсионна възраст, но за 40 дни как се направи този анализ? Казваме нещо простичко – да го направим от 1 януари 2026 г., а бюджета за 2026 г., който е за 5 месеца, да го използваме за анализ. Целият държавен сектор е 136 000 души. Как 136 000 души помпат инфлацията на 3,5 млн. заети? Инфлацията е заради войната в Иран, еврото и вероятно външно влияние. Външни шокове на предлагането, надценките в магазините — и това го казват официалните институции.“

Източник: БНТ