За голям проблем с минималната пенсия алармираха синдикатите.
Има риск за увеличението на минималната пенсия от 1 юли
Необходимо е парламентът да гласува удължаване на удължителния бюджет, защото в действащия сега закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. увеличението на пенсиите не е включено, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от „Труд news“.
В действащия в момента удължителен бюджет е записано, че до приемане на редовен бюджет за държавното обществено осигуряване за 2026 г. приходите се събират и разходите се извършват съгласно действащите към 31 декември 2025 г. размери и механизми, свързани с осигурителните вноски и пенсиите
Това означава, че минималният размер на пенсията за стаж и възраст ще остане в сегашния размер от 322,37 евро (630,50 лв.) до гласуване на друга минимална пенсия от парламента. Но не е добре да бъде чакано след предстоящите избори да бъдат съставени правителство и парламент, който да приеме бюджет за 2026 г., защото няма гаранции, че това ще стане до края на юни.
„С действащия в момента удължителен бюджет правителството може да поема държавен дълг само за рефинансиране на падежиращ стар дълг“, обясни Пламен Димитров.
Според Кодекса за социално осигуряване (КСО) ежегодно от 1 юли пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% от инфлацията за предходната година. Това означава, че пенсиите би трябвало да бъдат увеличени от 1 юли и без специално решение на парламента.
Оттук идва и проблемът с минималната пенсия
В КСО е записано, че минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
В проекта на бюджет за 2026 г., който не беше приет, беше предвидено минималната пенсия за стаж и възраст да стане 346,87 евро от 1 юли.
Но в проекта на бюджет за 2026 г. е включено поемането и на дългове за инвестиционни проекти, което в момента не може да стане. Тези проекти може да бъдат реализирани с приемането на удължаване на удължителния бюджет, с което взимането на заемите да бъде одобрено от парламента.
„Например, за създаване на смесено дружество между ВМЗ-Сопот и германския оръжеен гигант “Райнметал” беше предвидено взимането на целеви заем в размер между 600 млн. и 700 млн. евро за увеличение на капитала на ВМЗ-Сопот“, обясни Пламен Димитров.
Беше предвидено взимането и на целеви заем в размер 130 млн. евро за Български енергиен холдинг (БЕХ), който да рефинансира отпуснат заем за “Мини Марица-изток
Този заем е за изплащане на заплати. В момента има голямо потребление на електроенергия, ТЕЦ-овете работят на максимална мощност, но от месец март това няма да е така и без финансиране от БЕХ няма да има заплати за хората в “Мини Марица-изток”.
Призив за бързо приемане на бюджета
С такъв излязоха от КНСБ.
„С примане на бюджета трябва да бъдат увеличени разходите за бюджетни заплати поне с 10% спрямо миналата година. Така ще се ограничи растящото социално напрежение и ще се постигне сходство с ръста на заплатите в частния сектор“, коментира Пламен Димитров.
С удължителния бюджет заплатите в администрацията бяха увеличени с 5 на сто, колкото е инфлацията за миналата година. За период от четири години (третото тримесечие на 2025 г. спрямо същия период на 2021 г.) увеличението на заплатите в обществения сектор е с 21,1%, а в частния с 22,7%.
„Пълна глупост е твърдението на някои икономисти, че вдигането на заплатите в бюджетната сфера води до повишаване на инфлацията“, категоричен е той.
Според него след като през 2022 г. заплатите в частния сектор са нараснали повече от тези в обществения, през 2023 г. заплатите в обществения сектор нарастват повече, за да догонят тези в частния. Същото се случва и през 2024-2025 г.
Тоест увеличението на заплатите в обществения сектор догонва повишението в частния и за период от четири години увеличението на заплатите в тези два сектора е почти еднакво.
Източник – Труд
