Президентът Владимир Путин заяви на пресконференция след разговорите си с китайския президент Си Дзинпин, че Русия ще бъде принудена да реагира на доставките на снаряди с обеднен уран за Украйна, тъй като Западът започва да използва оръжия с ядрен компонент, предаде ТАСС.

По-рано днес външният министър Сергей Лавров заяви, че Русия е готова за евентуално предаване на снаряди с обеднен уран на Украйна. Според него тези действия неминуемо ще доведат до негативни последици.

„Не бих се изненадал от подобно развитие на нещата, ако тази доставка действително се осъществи, но няма съмнение, че тя ще завърши зле за тях“, заяви руският външен министър в Телеграм.

По-рано днес британският министър на отбраната Анабел Голди заяви, че страната е готова да достави на Украйна снаряди с обеднен уран. Тя заяви, че доставките ще бъдат осъществени заедно с танкове „Challenger 2“. Според нея снарядите с обеднен уран са способни „ефективно да поразяват съвременни танкове и бронирани машини“.

Руският президент заяви още след разговорите с китайския президент, че доставките на руски втечнен природен газ (LNG) за Китай ще бъдат разширени.

„Сътрудничеството в областта на енергетиката се разширява. Русия е стратегически доставчик за КНР на петрол, природен газ, включително втечнен природен газ, и сътрудничеството ще се разширява. Изграждането на ядрени енергийни мощности върви по график“, заяви Путин по време на подписването на документи за сътрудничество между Москва и Пекин.

Руският президент също така добави, че китайските мирни предложения могат да бъдат използвани като основа за прекратяване на конфликта срещу Украйна, „когато Киев и западните съюзници са готови“.

„Смятаме, че много точки от китайския план за мир корелират с гледната точка на Руската федерация и много от тези точки могат да бъдат приети от Запада и в Киев“, подчерта Путин.

Ето основните изявления на Владимир Путин по време на разговорите със Си Дзинпин в Кремъл, подбрани от „Комерсант“.

Русия се застъпва за използването на китайския юан в разплащанията със страните от Азия, Африка и Латинска Америка.

През 2022 г. руско-китайската търговия е достигнала исторически рекорд от 185 млрд. долара – увеличение от 116% за 10 години

Москва разчита на ръст на износа на руски храни за китайския пазар.

Руският бизнес е в състояние да задоволи нарастващото търсене на енергия в Китай.

До 2030 г. доставките на руски газ за Китай ще достигнат най-малко 98 милиарда кубически метра, плюс 100 милиона тона втечнен природен газ.

Търговията със селскостопански продукти между Русия и Китай нараства с изпреварващи темпове.

Китай се превърна във водещ партньор на Русия в икономическото развитие на Далечния изток.

Русия и Китай са готови да създадат съвместен работен орган за развитие на Северния морски път.

Русия и Китай са съгласни с почти всички параметри на споразумението за газопровода „Силата на Сибир 2“.

Русия подкрепя работата по създаването на спортна асоциация в рамките на ШОС.

Москва и Пекин могат да станат световни лидери в областта на информационните технологии, мрежовата сигурност и изкуствения интелект.

Русия е готова да подкрепи китайски предприятия, които да заменят напусналите Русия предприятия.

Руската федерация очаква студентският обмен с Китай да нарасне многократно след премахването на Ковид ограниченията.