Китай обяви нов корабен маршрут през Северния ледовит океан, който би могъл да улесни световната търговия на фона на кризата в Близкия изток. Напрежението парализира критични водни пътища, включително пролива Баб ал-Мандеб на брега на Червено море. През последните години корабните компании проявяват все по-голям интерес към алтернативни търговски маршрути през Арктика, тъй като конфликти, като войната на САЩ срещу Иран, ограничават жизненоважни маршрути като Червено море и Персийския залив.
Един от отговорите може да е новият „Път на ледената коприна“ на Китай, който започва от Нингбо на източното крайбрежие на Китай, пресича Северния полярен кръг, като минава по Северния морски път на Русия, и след това се насочва на юг в Северно море, завършвайки във Феликстоу в Източна Англия.
През последните седмици протокът Баб ал-Мандеб, ключовата транзитна точка към Червено море край бреговете на Йемен, се превърна в забранен маршрут за много кораби, заради подкрепяните от Иран хуси, които атакуват кораби, свързани със Саудитска Арабия. Това наруши трафика към и от Суецкия канал – жизненоважния воден път, свързващ Западна Азия с Европа.
Къде е новият китайски морски път през Арктика?
Китайската компания за контейнерни превози Sea Legend, специализирана в международната търговия със Северна Африка и Турция, официално обяви новия маршрут, наречен „Леден път на коприната“ на името на историческия маршрут на Китай от Пътя на коприната с Европа.
Компанията е извършила тестово пътуване по маршрута миналия октомври. Според репортаж на китайската информационна агенция Синхуа, пътуването е отнело 20 дни, което предлага предимство пред други маршрути през Суецкия канал, които отнемат около 40 дни; или около нос Добра надежда в Южна Африка, който отнема около 50 дни.
След тестовото пускане, Ли Сяобин, главен оперативен директор на Sea Legend, заяви, че новият маршрут е особено подходящ за чувствителни към топлина и критични във времето товари, като литиево-йонни батерии и фотоволтаични продукти (които преобразуват светлината в електричество с помощта на полупроводници), поради ниските температури и относително краткото разстояние.
Може ли този маршрут да предложи алтернатива на Суецкия канал?
Климатичните промени вече са причинили значително топене на ледовете в Арктика. Въпреки че представляват нови заплахи по света, като наводнения и природни бедствия, те са открили и нови потенциални корабни маршрути.
Според проучване от юли, публикувано от изследователи от университета в Саутхемптън във Великобритания, между 2024 и 2025 г. „площта на арктическия морски лед по време на пиковата зимна фаза, от февруари до март, е намаляла с 5,8%“, което е „най-големият“ спад в историята.
Въпреки това, съществуват редица пречки пред установяването на нови свободно достъпни маршрути за корабоплаване там.
Зимен непроходим лед
Въпреки че новият арктически морски маршрут на Пекин може да съкрати наполовина времето за пътуване от Китай до Европа, той все още е достъпен само през по-топлите летни месеци в Северното полукълбо, когато има по-малко лед.
Маршрутът работи като сезонно допълнение към други ключови корабни маршрути, каза Дилън Лох, доцент в програмата „Публична политика и глобални въпроси“ в Технологичния университет Наньянг в Сингапур.
„Маршрутът зависи от това кога се топи ледът, което добавя несигурност“, каза той.
Корабните маршрути през Арктика също са все по-критикувани от зелени активисти като допринасящи за по-нататъшното топене на леда там.
Геополитически рискове и ограничен достъп
Анализаторите посочват и геополитически проблеми, които вероятно ще повлияят на маршрута. Новият „Път на ледената коприна“ на Китай пресича Северния морски път на Русия, който е ключов играч в търговското корабоплаване в региона повече от десетилетие.
Разрешенията за плаване оттам се издават от Администрацията на Северния морски път – агенция, действаща под егидата на руската държавна ядрена компания „Росатом“.
През 2017 г., борейки се за увеличаване на търговията през Арктика, китайският президент Си Дзинпин заяви на тогавашния руски премиер Дмитрий Медведев, че Китай трябва съвместно да разработва и използва Северния морски път. Но едва след началото на войната на Русия срещу Украйна през 2022 г. Пекин получи по-голям достъп до руските търговски пътища.
Уилям Янг, старши анализатор за Североизточна Азия в Международната кризисна група, заяви:
„Тъй като Русия контролира корабоплаването през Североизточния морски път, Китайзасега е единствената страна, която може реално да използва маршрута като алтернатива на Ормузкия проток или Суецкия канал. Като се има предвид, че почти всички кораби, които са използвали маршрута, са руски сянка на флотилиите, изправени пред тежки международни санкции, плаването оттам може да представлява политически риск за други страни“, каза той.
Как би могъл новият маршрут да бъде от полза за Китай?
Ян посочи, че ако Китай успее да превърне Северния морски път в ефективна алтернатива на Червено море и Суецкия канал, това би могло да създаде уникално икономическо предимство за Пекин и китайските корабни компании по време на продължаващите смущения в глобалното корабоплаване в Близкия изток.
Китай би могъл да използва и засилената си търговска дейност чрез Северния морски път, за да разшири присъствието си в Арктическия регион – стратегическа цел, която преследва от десетилетия.
В действителност перспективата този морски път да се превърне в универсална международна алтернатива на Суецкия канал, остава ограничена. Възможността обаче Китай да го използва, за да задълбочи присъствието си в Арктическия регион със сигурност нараства.
Защо се отварят арктически търговски пътища?
Със затоплянето на планетата поради изменението на климата, огромните неизползвани ресурси на Арктика стават все по-достъпни, както и корабните канали.
Държави като САЩ, Канада, Китай и Русия не само се интересуват от ресурсите му, но и от търговските му пътища.
Миналата година президентът на САЩ Доналд Тръмп направи сериозен ход за придобиването на Гренландия, за която се смята, че притежава огромни, неизползвани ресурси от редкоземни метали, както и че е стратегически разположена между Северна Америка и Европа.
Докато Русия се надява да увеличи търговията през Северния морски път, като работи с Китай, за да търгува повече с Азия, отколкото с Европа, новообявеният маршрут на Пекин би могъл да намали зависимостта му от Малакския проток и търговските пътища в Северна Африка и Западна Азия.
Освен търговските пътища на Китай и Русия, Северозападният проход, който пресича канадската Арктика, се очаква да бъде използван по-редовно в близко бъдеще, за да се намали времето за корабоплаване от Източна Азия до Западна Европа.
Защо са необходими алтернативни търговски пътища?
Войната на САЩ и Израел срещу Иран, която започна на 28 февруари, накара Техеран ефективно да затвори Ормузкия проток за почти всички танкери, с изключение на няколко, считани от Иран за „приятелски“.
Проливът, преминаващ през териториалните води както на Иран, така и на Оман, е един от най-важните корабни канали в света, тъй като е единственият път към открито море за производителите на петрол и газ в Персийския залив. Освен енергия, се извозват и жизненоважни торове и фармацевтични продукти, което се отразява на секторите на здравеопазването и селското стопанство по целия свят.
Под заплаха е и протокът Баб ал-Мандеб, който свързва Червено море с Аденския залив и през който се превозват над 10% от световната търговия с петрол.
През последните седмици, съюзените с Иран хути в Йемен нанасят удари по свързани със Саудитска Арабия кораби, влизащи или напускащи Червено море. Баб ал-Мандеб е южната входна точка към Червено море, която го свързва със Суецкия канал.
С нарушеното функциониране на тези два жизненоважни пролива, световната търговия и енергийните пазари са в криза, като световните лидери се борят да намерят решения.
Може ли новият маршрут на Китай да промени динамиката на световната търговска сила?
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио изрази идеята за трайна геополитическа промяна извън Ормузкия проток.
Той твърди, че държавите в региона вече разбират, че Иран, който настоява, че няма да се откаже от контрола над стратегически жизненоважния воден път, е активна заплаха, което налага мащабно пренареждане на начина, по който енергийните стоки се движат към пазарите по целия свят.
Но сингапурският анализатор Лох заяви, че макар страни като Китай да търсят алтернативни маршрути за насочване на потока от стоки, е малко вероятно те да доведат до промяна в глобалната динамика на силите в международната търговия.
„Китайският маршрут представлява предпазен механизъм, а не пълна промяна или истинска алтернатива засега, тъй като не притежава предвидимостта, която имат традиционните морски пътища. Това е алтернатива, но ще ни е нужно повече време, за да видим колко е осъществима от екологична, финансова и надеждна гледна точка, преди да можем да направим заключение. Само това развитие няма да промени внезапно глобалната енергийна динамика“, добави той.
Алехандро Рейес, доцент в катедрата по политика и публична администрация в Университета на Хонконг, обаче твърди, че геополитическото въздействие на маршрута може да бъде много по-голямо.
„Китай е наблюдател в Арктическия съвет от 2013 г., така че интересът му към региона е дългогодишен. Редовното корабоплаване придава на това присъствие по-практично икономическо измерение“, каза той.
Това също така въвлича Арктика по-директно в конкуренцията между велики сили.
Арктическият съвет е междуправителствен форум, който насърчава сътрудничеството, координацията и взаимодействието между държави, граничещи с Арктика или намиращи се в нея. Неговите пълноправни членове са Канада, Дания, Финландия, Исландия, Норвегия, Русия, Швеция и САЩ.
Рейес отбеляза, че с утвърждаването на администрацията на Тръмп за върховенството на САЩ в Западното полукълбо, се очаква разширяващият се коридор между Китай и Русия през Арктика да привлече вниманието на Вашингтон.
Съществува и европейско и натовско измерение. Седем от осемте държави от Арктическия съвет са членове на НАТО. През февруари 2026 г. НАТО стартира военна мисия, наречена „Арктически страж“, насочена към ограничаване на предполагаемите заплахи в региона от Русия и Китай. Европа би могла да се възползва от по-кратък маршрут до Азия, като същевременно стане по-зависима от корабоплавателен коридор, контролиран от Русия.
Но Рейес не очаква Арктика да замени Суецкия океан.
„Това се превръща само в още един маршрут, свързващ Азия и Европа и в още една арена в съревнованието между Китай и Русия, както и САЩ и техните съюзници и партньори“, посочи той.
Al Jazeera/превод: SafeNews
