Европейската комисия подготвя нови мерки за подкрепа на химическата индустрия на ЕС, тъй като вълна от евтин китайски внос тласка сектора към ръба. На срещата на върха на 18 и 19 юни лидерите на ЕС ще обсъдят усилията на Комисията за ограничаване на свръхпредлагането от Китай. Но брюкселският механизъм се движи бавно и изготвянето на мерки може да отнеме месеци или дори години – време, с което европейските производители на химикали твърдят, че нямат.

„Цялата химическа индустрия кърви. Това е индустриално убийство“, каза Руди Милър, вицепрезидент на белгийския химически бизнес Vynova.

Vynova беше вторият по големина производител на поливинилхлорид или PVC в Европа – универсална пластмаса, използвана във водопроводни инсталации, подови плочки, изолация на кабели и медицински изделия.

Вече не. Vynova казва, че е подбита от конкуренцията от Китай – нетен вносител на PVC до 2019 г.

Vynova е затворила производството си в един холандски обект, докато три други фабрики са в процес на правно преструктуриране. Компанията е подала антидъмпингова жалба срещу китайските си конкуренти, въпреки че все още не е започнато разследване.

Лобито на химикалите Cefic изчислява, че европейската индустрия е загубила близо 10% от капацитета си и 20 000 работни места през последните три години.

Междувременно зависимостта на Европа от вносни химикали нараства. Доставчиците извън ЕС са доставили 31% от химикалите, използвани в блока през 2023 г., в сравнение с 22% през 2013 г. Китай, най-големият доставчик, е удвоил дела си във вноса до 18% през последното десетилетие.

Изпълнителният орган на ЕС сега разглежда редица варианти за спасяване на компании като Vynova. Те варират от секторни квоти и ограничения за внос – подход, който компанията е въвела за първи път със стоманата – до по-агресивни целенасочени тарифи за китайските производители.

Но тъй като дебатът за по-строги мерки за търговска защита срещу Китай едва започва, Милър се притеснява, че Vynova може вече да е фалирала, когато те влязат в сила.

Разпадащ се бизнес

Химикалите може да нямат блясъка на изкуствения интелект и биотехнологиите, но те са основни суровини във всичко – от боеприпаси до батерии и автомобили. Политиците се притесняват, че нарастващата зависимост на ЕС от Китай може да постави Блока в затруднено положение, ако тези доставки някога бъдат спрени.

Производството на нефтохимикали в Китай се е удвоило приблизително от 2010 до 2024 г., обясни Едсе Дантума, старши икономист в холандската банка ING. Междувременно капацитетът на Европа е намалял с 14%. Съдейки по инвестициите в заводи, които все още не са пуснати в експлоатация, китайското производство само ще се увеличава.

„Ефектът, разбира се, е спад за европейската химическа индустрия“, каза Дантума.

Германският канцлер Фридрих Мерц, председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен и други лидери на ЕС обсъдиха кризата в индустрията с бизнес лидери през февруари.

По време на събитието белгийският премиер Барт де Вевер описа сценария, очертан от Cefic, като „екзистенциална криза“.

„Не можем да стоим безучастно, докато други страни като Китай масово изхвърлят стоки на нашия пазар“, каза той.

Китайски бум

Заводът на Vynova използва толкова електроенергия, колкото целият град Антверпен. А цените на електроенергията за промишлеността в ЕС са двойно по-високи от тези, плащани от американските и китайските конкуренти.

Европейският химически сектор, подобно на други енергоемки индустрии, също е обект на една от най-високите цени на въглеродните емисии в света, съгласно системата за търговия с емисии на ЕС – понастоящем около 75 евро на тон CO2. Промишлеността се оплаква, че това добавя допълнителни разходи, с които китайските конкуренти не се сблъскват.

За Милър, който е и ръководител на бизнеса с PVC, Китай остава най-значителната средносрочна заплаха за индустрията.

Пекин направи огромни инвестиции в производството на PVC, за да осигури безпрецедентен бум на жилищното строителство, който започна в началото на 2000-те години. Балонът на недвижимите имоти се спука през 2021 г., но фабриките продължиха да произвеждат много повече, отколкото вътрешният пазар можеше да поеме.

Заплахата за европейските производители се простира далеч отвъд PVC. Пазарното проникване на Китай е най-голямо в най-основната част на химическата индустрия – така наречения сегмент „upstream“.

Нефтохимикалите „upstream“ представляват близо половината от скорошните затваряния на европейски производствени мощности, докато основните и неорганичните химикали съставляват приблизително една трета. Полимерите и другите специализирани химически продукти представляват 15%, докато специалните химикали представляват само 5%.

От приказки към действия

В момента Комисията разчита на антидъмпингови и антисубсидийни разследвания, за да се опита да се справи с това, което смята за нелоялна китайска конкуренция. Но те отнемат време, насочени са към производителите поотделно и са ограничени от липсата на следователи в търговския отдел на Berlaymont.

„Настоящата политика на Брюксел за търговска защита е „частичен, продукт по продукт“ подход, който не е съобразен с макроикономическите изкривявания на Китай“, каза Сандер Тордоар, главен икономист в Центъра за европейска реформа.

Едно по-всеобхватно решение, което се обсъжда, би се помогнало да се спре вълната от китайски внос и да позволи на местните производители да повишат цените до устойчиви нива. ЕС вече е създал прецедент, като е наложил предпазни мерки за стоманата.

Производството на стомана в ЕС достигна исторически дъна, тъй като излишъкът от евтина стомана – отчасти от Китай, заля единния пазар. Комисията отговори с квоти за внос, облекчавайки натиска върху местните производители.

Едно от предимствата на предпазните мерки е, че те не са специфични за всяка държава, което ги привежда в съответствие с правилата на Световната търговска организация. ЕС може да определи квота, без да посочва Китай, а след това да договори какъв достъп до пазара получава всеки търговски партньор.

Но за разлика от стоманата, която има само около 30 продуктови категории, химикалите са по-сложни, с хиляди продукти. Предпазните мерки за химикалите нагоре по веригата биха направили производството на по-специализирани по-скъпо. Определянето на квотите, от друга страна, би породило политическо напрежение.

Berlaymont също така разглежда възможността за „инструмент за свръхкапацитет“, който би бил насочен към износа на Китай в по-широк смисъл.

Сандер Тордоар, заедно с колегата си Брад Сетсер, призова за по-широк подход, подобен на американския, към китайската търговска дискриминация.

„Европа трябва спешно да формулира отговор“, каза той.

Някои европейски производители на химикали обаче предпочитат да избягват пряка конфронтация с Китай.

Германският производител на химикали BASF поддържа 29 обекта в Китай и наскоро инвестира близо 9 милиарда евро в изграждането на нов химически комплекс в Джандзян.

Даниела Рехенбергер, представител на BASF, заяви, че свръхкапацитетът е по-широк глобален проблем и не се ограничава само до Китай.

„Компанията подкрепя свободната търговия и се противопоставя на общите търговски бариери, които биха изолирали Европа. Но е необходимо да се борим с нелоялните търговски практики“, коментира Рехенбергер.

Досега не е направено никакво съобщение за защитни мерки. А инструментът за свръхкапацитет би отнел години, за да премине от законодателно предложение до действие.

Това, с което почти всички са съгласни е, че статуквото не може да продължи. Компаниите са притеснени, че след няколко месеца вече ще е късно – бизнесът ще е мъртъв.

Politico/превод: SafeNews