Кисти на яйчниците е може би една от най- често срещаните диагнози в гинекологията. Те обикновенно се развиват под действието на физиологичните промени в хормоналния баланс. Срещат при жени от всяка възрастова група и е интересно, че повечето се появяват в детеродната възраст при дамите. Статистиките сочат че около 10 от 100 жени се е сблъсквала с този проблем.
За щастие повечето кисти на яйчниците са безвредни и причиняват малък или никакъв дискомфорт. Те изчезват без лечение в рамките на няколко месеца, но има ситуации, в които могат да станат и опасни. Спукване на по- голяма киста например може да причини остра, внезапна болка в долната част на корема или гърба. Също така може да причини силно вагинално кървене, подуване на корема, тежко гадене или повръщане, треска, отпадналост, усещане за тежест или натиск в тазовата област, болка по време на полов акт.
За да разберем повече за кистите на яйчниците, как се диагностицират, как се лекуват и не на последно място какви са симптомите, при които е необходима спешна консултация с гинеколог, екипът на SafeNews разговаря с д-р Тоня Станкова от Медицински комплекс „Доверие“.
Цялото интервю със специалиста гледайте във видеото на SafeNews:
Какво представляват кистите на яйчниците и колко вида има
Кисти на яйчниците наподобяват малки мехурчета, но са пълни с течност, които се развиват по яйчниците на жената. Има няколко вида кисти функционални, дерматоидни, цистаденомни и ендометриоми.
Функционалните кисти са най-често срещаният тип кисти на яйчниците и в повечето случаи, се развиват като нормална част от менструалния цикъл.
Дермоидните кисти се образуват от зрели клетки, които имат потенциал да се развият в различни видове тъкани. Те често се развиват в яйчниците, но могат да се появят и на други места в тялото, включително главата, гръдния кош и кожата.
Цистаденомите са кисти, които се образуват от външната повърхност на яйчника. Те се развиват от клетки на повърхността на яйчника и често са пълни с водниста течност.
Ендометриомите се образуват в резултат на ендометриоза. Това е състояние, при което тъканта, покриваща вътрешния слой на матката (ендометриума), расте извън нея. Ендометриомите могат да бъдат пълни със стара кръв и често се наричат „шоколадови кисти“.
Симптоми при кисти на яйчниците
Докато много кисти на яйчниците са асимптоматични и остават незабелязани, то други могат да причинят симптоми като болка и дискомфорт в таза. Тази болка може да варира от тъпа до внезапна и остра болка.
Някои жени пък може да изпитат усещане за тежест или спазми в долната част на корема.
Възможни са също промени в менструацията, като нередовна менструация, зацапване между менструацията или промени в продължителността или обилността на менструалния поток.
Някои жени може да изпитват болка или дискомфорт по време на полов акт.
Други е възможно да имат проблеми с уринирането или червата. Тъй като големите кисти могат да окажат натиск върху пикочния мехур или ректума, в следствие на което се наблюдава повишена честота на уриниране, затруднено пълно изпразване на пикочния мехур или констипация.
Диагностициране и лечение
Диагностицирането на кисти на яйчниците обикновено включва комбинация от преглед на таза, образни тестове (като ултразвук или ЯМР) и кръвни тестове за измерване на хормоналните нива. Лечението зависи от няколко фактора, включително размера и вида на кистата, наличието на симптоми, възрастта и репродуктивния статус на жената.
На първо място ако кистата е малка, асимптоматична и изглежда като функционална киста, е препоръчително да се наблюдава. Това се случва с периодични ултразвукови прегледи, за да се види дали ще изчезне от само себе си.
Ако пациентката има болки в таза се изписват лекарства за облекчаване на болките.
Понякога се изписват и противозачатъчни средства, чиято цел е регулиране на менструалния цикъл и предотвратяване на образуването на нови кисти.
Ако кистата е голяма, упорита, причинява тежки симптоми или изглежда подозрителна за рак, може да се наложи операция за отстраняването й. Това може да стане чрез лапароскопска (минимално инвазивна) безкръвна хирургия. Има случаи, обаче при които отворената операция е не само препоръчителна, но и задължителна.