От бързането за промени в Закона за защита от домашно насилие депутатите са изпаднали в нелепа ситуация. За да не кажем, че президентът Румен Радев е отбелязал гол с ветото и връщането на Закона за съдебната власт, без никакъв коментар народните представители внесоха предложение за промени в законопроекта. Но проблемите пак са от бързане.

Това заяви преподавателят по конституционно право доцент Наталия Киселова, коментирайки двете най-актуални теми, свързани с текущи опити за законодателни промени.

Тя акцентира, че поставеният срок е най-големият проблем на направеното предложение в Закона за защита от домашно насилие.

„Хубаво е да се каже, че има разлика между домашно насилие – дадохте примери за случаи между съжителстващи като съпрузи, но не е изключено насилие от страна на родители спрямо деца и на деца спрямо възрастни родители.

Тоест – тук не трябва да търсим насилие само въз основа на половия контакт, образно казано.

Предложението, направено от народните представители, беше да се разшири кръгът при друг вид свързаност – хора, които не са съжителстващи заедно, за да може законът за защита от домашно насилие и респективно законът да обхване и това.

За съжаление, депутатите изпаднаха в неудобна ситуация. Когато бързаш и не си огледал всички възможни страни на предложението си, може да изпаднеш не просто в смешна, а в нелепа ситуация“, заяви доц. Киселова в „Тази сутрин“ по бТВ.

„Дефиницията, която дадоха, има няколко недостатъка. Тъй като обикновено законодателният процес върви през две четения – а в другите държави са даже три, за да може да се обмисли още. Слагането на срок е проблемът. Дали отношенията са трайни, дали има проява на интимност – това със свидетели и с други доказателства сигурно ще може да се докаже. Проблемът е в срокът. Защото хем е трайна, хем е над определен брой дни. В основата на голяма част от тези деяния стои агресия, провокирана от ревност или проблеми с пари. Трябва да си дадем сметка, че ревността не е по отношение на всяка жена или на всеки мъж. Един човек по отношение на друг мисли по различен от останалите хора начин. И затова всъщност в другите си социални отношения хората са образно казано с обичайно държание, а хората са с добро мнение за тях и т.н. Това всъщност е генезисът, от който трябва да се тръгва, когато законодателят реши да разширява кръга на дефиницията, респективно – на приложното поле на закона“, продължи преподавателят по конституционно право.

Тя коментира и дефиницията „между две физически лица от мъжки и женски пол“.

„Това създаваше известен проблем. В съзнанието на мнозинството от народните представители беше, че трябва да се ограничи само до лица от различен пол, които са във връзка. Аз не изключвам обаче да има усилия – от страна и на адвокати, да пробват да създадат противоречива практика, която да предизвика и възможност за искане на защита на лица от един и същи пол“, каза доц. Киселова.

„Предполагам, че президентът няма да се бави със закона. Няма да е лицеприятно да се бави точно по този въпрос, като има толкова хора на улицата. И вече да видим наистина каква дефиниция са дали – журналистите посочвате как изглежда тя, но ние от Народното събрание не сме видели текст“, продължи специалистът.

„Хубаво е законодателят да види два проблема. Единият е да не се стига до тези деяния, при които вече се прилага Наказателният кодекс. Да се опита да предотврати най-тежките наранявания. Сигурно ще кажете за спора между лека и средна телесна повреда. Това вече зависи от факта колко бързо може да бяга жертвата, ако успее да излезе, или колко агресивен може да бъде насилникът. Проблемът е зависимостта. Тя може да бъде финансова, може дори и да е свързана с въпроса за жилището. Как може да се прекъсне тази зависимост? Това трябва да помислят законодателите, а не да увеличават размера на наказанието, когато вече белята е станала“, каза още Наталия Киселова.

Тя коментира и промените в Закона за съдебната власт и механизмите за разследване на главния прокурор.

„Ето ви още един пример, в който бързането доведе до недостатък на разпоредбите. Президентът наложи вето. Ветото можеше да се използва да се реализира. Ден, след като ветото е преодоляно, се внася. За да не кажем, че президентът е отбелязал точка или гол, няма нито една реплика или изказване в рамките на Комисията по правните въпроси, в народното събрание от мнозинството, приело Наредбата, не се изказват. И след това внасят предложение за допълнение. Това няма да се случи в рамките на следващите дни, ще минат седмици. Да приемем, че ще добавят. Тогава – прокурорската колегия, тъй като са много изобретателни в този Висш съдебен съвет, ако решат да бързат или да бавят, ще кажат – ама ние не сме изправени пред „заместник главен прокурор“, ние сме изправени пред „изпълняващ функциите“, а тук той не е посочен. Дано не се окажа права. В този смисъл – нямаше стиковка между правилата, по които се прави разследването, с основанията, които са предпоставка за съдебната власт. И това е, защото се бърза“, коментира доц. Киселова.