„Тия двамата пък сякаш падат от Марс – имам предвид кметовете на столичните райони „Младост“ и „Люлин“, които тия дни едновременно избягаха от Тайфата на Кирчо, все още нахално накичена с името „Продължаваме Промяната“. Причината: натискали ги да уредят някакви сделки от скритата програма с далавери, с която всяка тукашна партия се издържа. Горките – на Марс такива неща не се случвали…“ Този коментар направи във фейсбук легендарният журналист Кеворк Кеворкян, който винаги прави точни и обективни анализи и коментари за случващото се у нас и по света. Този път отново в десетката журналистът направи политическа „дисекция“ на „Продължаваме промяната“ и скандалите около партията на Кирил Петков и Асен Василев.

SafeNews публикува целия текст на Кеворк Кеворкян без редакторска намеса.

МАРСИАНЦИ

Тия двамата пък сякаш падат от Марс – имам предвид кметовете на столичните райони „Младост“ и „Люлин“, които тия дни едновременно избягаха от Тайфата на Кирчо, все още нахално накичена с името „Продължаваме Промяната“. Причината: натискали ги да уредят някакви сделки от скритата програма с далавери, с която всяка тукашна партия се издържа. Горките – на Марс такива неща не се случвали…

Мнозина обаче ще се запитат, щом са толкова девствени в тия работи, защо двамата марсианци са се хванали с Кирчовци и изобщо с тукашната политика?

Те изглежда не следят и медиите – иначе щяха да са научили за една тайно записана преди време спявка на елита на ПП, която недвусмислено доказа, че дори една занемарена септична яма е по-чисто място в сравнение с българската политика.
А и Кирчо отдавна е ясен и за уличните кучета – и също толкова отдавна е получил опрощение за всичките си грехове, дори и за тия, с които тепърва ще ни радва.
Нещо повече: той се е превърнал в обяснението и дори в оправданието за Всеобщата Греховност, в която сме затънали и в която ще си останем.

Кирчо наднича отвсякъде: всяка документна измама ще напомня за него и ще бъде оправдавана пак с него; всеки даже най-смътен еротичен намек ще събуди с нова сила любопитството към парапетното му приключение, след което публичното бъркане под нечия женска пола вече не е осъдително, остава само това да бъде обявено с решение на Конституционния съд.

Впрочем, не е справедливо да си острим моливите по изстрадалите глави на конституционните съдии, защото никой съд не е в състояние да се справи с дяволиите на Кирчо, дори самият Дявол отдавна щеше да се е отказал да се пазари с него.

Факт е, че Кирчо надигра общественото мнение, то се оказа безсилно да го вразуми дори в нищожна степен. Временният им наставник Радев направо нарече него и сиамският му близнак Асенчо „шарлатани“, но противно на очакванията на наивниците те носят и тази оценка като някакво ценно отличие от президентската канцелария.

Кирчо и ортаците му промениха изцяло и завинаги тукашната политика: и до тяхното появяване тя никога не е била дейност, достойна за някакво уважение, но те я окаляха до невъзможност – достатъчно е да си спомним дори само аферата с двойното гражданство на Кирчо.

Тъй или иначе, измамата – понякога дори умишлено демонстрирана – и нейните първенци вече хвърлят мазно/вонливо петно върху цялото политическо съсловие. То пък няма сили да се защити – а е и съмнително дали изобщо иска това. Сякаш няма желание и да се дистанцира от кирчовци – и оставя впечатлението, че едва ли не се възхищава от тях.

Кирчовите „шарлатанства“ бяха повече от арогантни, те сякаш нарочно предизвикваха здравия разум на обществото, доколкото той все още съществува – дори само споменатата афера за неговото гражданство му осигурява челното място в една класация на най-бруталните измами. След тази афера вече всичко беше възможно в българската политика.

Политическото съсловие се прикри в кирчовщината, прие я охотно като едно удобство, като услуга за собствената си немощ.

И вече изобщо не се притеснява, че демонстративно е презирано от Народа – той категорично изостави политиците си.
Остави ги, например, да харчат част от парите, отклонени от него, в някакво срамно подобие на избори, които всъщност отдавна са се превърнали в полесражение на купения вот в различните му разновидности.

Но Народът не е достатъчно опитен в тия сметки и допусна Сектата да постигне – и да затвърди през изборите – едно равновесие, което й осигурява възможността безметежно да властва в мерзостта на различни сглобки, които, като по правило, са дълбоко аморални.
Станахме свидетели на завършената Свинщина в политиката.
Абе, тия кметове наистина ли падат от Марс?

Безспорно е обаче и друго. Политическото съсловие успява да оцелее, поне в някаква степен, като почти винаги в решаващите моменти оттласква и пренасочва общественото внимание от важното към маловажното, от смисленото към незначителното.

Така се случи и с направо непоносимите разкрития за старческите домове и изобщо с позора, който винаги ще съпровожда отношението ни към нашите предци.

Няма лесно да се отървем от срама, че сме дива държава, която е успяла до такава степен да оскоти населението си, че то е загубило представа за святостта на задължението да се грижи, дори със сетни силици, за родителите си – и дори е забравило за този си дълг. Който би трябвало да е неотменим при всякакви обстоятелства – даже и когато сме изоставени/подвластни на някоя Гнусна Сглобка.

Статистиката ни поразява със своята жестокост. Трябваше да станат известни издевателствата в Ягода, за да се наканят да преброят старческите домове – едва 5 хиляди и 600 за цялата страна, домовете за хора с увреждания пък са още по-малко – 4 хиляди и триста – и това при едно фатално застаряващо население, също и порядъчно болнаво. Едва ли някой се съмнява, че всичко ще приключи с въпросното преброяване. Неизбежно е.

Сякаш сме попаднали във вихъра на някакъв опустошителен смерч.Всички се усещат изоставени – и още по-лошото е, че сякаш не проумяват на какво се дължи това.

Държавата е изоставила населението си – само завършен идиот не би се съгласил с това. Младите са изоставили Старите – те пък отдавна вече не намират утеха в младите, да се надяваме, че поне не са ги проклели. А всички вкупом са изоставили Държавата, тя сякаш не съществува.

Изчезна и вече не съществува спонтанния колективен вопъл, толкова популярен до преди няколко години: „Няма държава!“ Това е повече от ясен знак: тя не съществува, няма я, самозаличила се е, дано да не са я заплюли за изпроводяк. Макар че, ще бъде напълно заслужено да й се окаже тази чест.
А Властниците все така фатално закъсняват във всичките си начинания. Трябваше медиите да се натъкнат на няколко миниконцлагера, по-жестоки от нацистките и по-изобретателни в смазването на човешкото достойнство, за да се сетят да изцедят от себе си няколко капки състрадание.
Те не са в състояние да направят нищо повече.
***
Бел.: Книгата „Великият Случайник“ бе издадена през 2022 година.

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews

SafeNews припомня, че в „Продължаваме промяната анти-корупцията е част от ДНК-то на партията. Във всяка партия може да проникнат предатели и корупционери, въпросът е каква е реакцията на организацията, като ги открие.“

Това написа във фейсбук Кирил Петков, който поясни, че няма да се кандидатира за нови ръководни позиции на Общото събрание на „Продължаваме промяната“ през септември.

„Познавам Асен Василев от много години. Аз вярвам в лидерството му и знам, че той е уникално умен и честен човек с визия“, категоричен бе Петков.

Кики ГОРД: С моята оставка сложих нов стандарт в българската политика