На 25 години човек още търси пътя си, колебае се, греши, учи се да живее. А Тодор Каблешков на 25 години не търси. Той решава. Решава съдбата си, решава съдбата на едно въстание и оставя на България писмо, написано не с мастило, а с кръв и безвъзвратно мъжество.
„Кървавото писмо“ не е просто документ
То е вик, разкъсващ тишината на робството. В него няма дипломация, няма заобикаляне, няма страх. Има яснота. Има действие. Има онази рядка честност, която не пита дали ще оцелее, а дали ще бъде вярна на себе си. В Копривщица пушките гърмят, камбаните не зоват за служба, а за съдба, а младите мъже се целуват не от радост, а от осъзнатост, че може би се виждат за последно.
Каблешков не доживява свободата, за която пише. Но именно това прави думите му толкова тежки. Те не са написани от победител, а от човек, който знае цената. Знае, че пътят минава през конака, през затвора, чак до смъртта. И въпреки това върви. Без поза. Без патос. Само с дълг.
Днес, 175 години от рождението му, често произнасяме името му тържествено, но рядко си задаваме въпроса дали бихме имали смелостта на 25 години да напишем такова писмо. Да не отложим. Да не се оправдаем. Да не чакаме по-добър момент, да не обявяваме „когато най-малко очаквате“.
Каблешков не чака. Той разбира, че историята не идва по график. Тя идва, когато някой се осмели да я повика.
Поклон пред паметта на Тодор Каблешков
Поклон пред младостта, която избра свободата вместо живота
Кървавото писмо на Тодор Каблешков
„Братя!
Вчера пристигна въ село Неджебъ ага, изъ Пловдивъ, който поиска да затвори нѣколко души заедно съ мене. Като бѣхъ известенъ за вашето решение, станало въ Оборищкото събрание, повикахъ нѣколко души юнаци и слѣдъ като се въорѫжихме, отправихме се къмъ конака, който нападнахме и убихме мюдюра, съ нѣколко заптиета…
Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развѣва прѣдъ конака, пушкитѣ гърмятъ, придружени отъ ека на черковнитѣ камбани, и юнацитѣ се цѣлуватъ единъ други по улицитѣ!… Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то послѣдвайте нашия примѣръ и въ Панагюрище…
Копривщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешковъ.
Бѣхъ очевидецъ, когато се извърши всичко гореказано въ писмото на Тодора. Тръгвамъ за Клисура, за да направя сѫщото“.
Димитър Димитров/ SafeNews
