Кърт Волкър, бившият специален пратеник на САЩ за Украйна, обсъди в интервюто с Натали Пашева какви са перспективите за мир в Украйна и как администрацията на Тръмп се е отнесла към международните отношения по време на първия мандат на президента. Волкър е известен със своите познания за руската политика и динамиката между САЩ, Русия и Украйна, което му дава уникална перспектива по тези въпроси.

Кремъл не показва готовност за компромис

Волкър не вижда реален шанс за мирни преговори, докато Русия не демонстрира желание за компромис. Според него, Кремъл ясно показва намерението си да продължи военните действия и да изисква повече територии от Украйна. Той посочва, че „Президентът на Русия Путин ясно даде да се разбере, че възнамерява да продължи войната. Той изисква все повече украинска територия.“

Териториални отстъпки не са вариант

Волкър твърдо заема позицията, че не трябва да се признават като руска територия части от Украйна, които са завзети чрез военни действия. Според него, всяко отстъпление в тази посока би било опасно и би утвърдило руската агресия. Той отбелязва:

„Първо — не трябва да признаваме като руска територия никакви части от Украйна, които са завзети със сила.“

Въпреки това, Волкър не отхвърля напълно възможността за дългосрочна дефакто окупация, сравнявайки ситуацията с разделената Германия след Втората световна война. „Това е възможен сценарий, но международната общност не трябва да легитимира това положение като окончателно.“

Русия поставя условия, които ограничават суверенитета на Украйна

Русия не се ограничава само до териториалните искания, но поставя и допълнителни условия, като неутралитет на Украйна, ограничаване на военната й мощ и отказ от чуждестранни военни гаранции. Волкър подчертава, че тези изисквания значително ограничават суверенитета на Украйна и че Киев няма да се съгласи с тях.

„Това са изисквания, които реално ограничават суверенитета на Украйна — и Киев никога няма да се съгласи напълно с тях,“ заявява той.

Украйна настоява за дългосрочни гаранции за сигурност — поне 20 години — преди да се подпише каквото и да било мирно споразумение.

Прекратяване на огъня — реалистичен сценарий

Според Волкър, по-реалистичният сценарий в краткосрочен план е прекратяване на огъня, което ще спре активните бойни действия. Това обаче ще изисква силен натиск върху Русия, включително чрез вторични санкции и намаляване на приходите от петрол и газ.

„Всичко това ми звучи като дълга война,“ казва той, подчертавайки, че времевата рамка може да бъде съкратена, ако Русия бъде подложена на достатъчно силен натиск.

Волкър също посочва, че военно обучение и осигуряване на техника и муниции за Украйна, както и стабилни европейски гаранции за сигурност, ще бъдат ключови елементи за поддържането на стабилност в региона.

Ролята на САЩ и Европа

Въпреки трудностите, Волкър отбелязва, че съвместният план на САЩ, Украйна и европейските партньори е стъпка към сближаване на позициите, но подчертава, че за постигането на мир ще бъде необходимо силно политическо покритие от САЩ и коалиционни сили. Според него, най-реалистичният подход е прекратяване на огъня, като се осигурят условия за по-дългосрочна стабилност.

Той обаче предупреждава, че стратегическите решения в крайна сметка ще бъдат взимани от президента Тръмп.

„В крайна сметка всичко зависи от това какво иска да направи президентът Тръмп — ден след ден,“ казва той.

Напрежение със съседите: Иран

Волкър също така разглежда напрежението между САЩ и Иран, посочвайки, че основният проблем е бруталността на иранския режим и репресиите срещу собственото му население. Според него, администрацията на Тръмп не се е стремяла към смяна на режима в Иран, а по-скоро е оказвала натиск, за да спре иранската ядрена програма.

„Оказва се натиск върху Иран и се предупреждава, че ядрената програма е червена линия,“ заявява Волкър.

Той също така допуска, че този натиск може да не доведе до незабавна смяна на режима, но да предизвика нови преговори и потенциално ядрено споразумение.

Критика към „Съвета за мир“

По отношение на предложението за разширяване мандата на „Съвета за мир“, Волкър е скептичен. Той посочва, че диктатурите в състава на този съвет биха ограничили неговата легитимност и ефективност.

„Не виждам легитимност в това. Организация, която включва диктатури като част от водещия орган, не може да бъде глобален съвет на мира,“ заявява той.

Според Волкър, подобна структура няма да бъде ефективна, ако не включва ясни демократични принципи и споделен мандат между участниците.