Как ще се отрази ограничаването на възнагражденията на директорите на държавните болници и ще доведе ли мярката до реални икономии? Темата коментираха здравните икономисти Петя Георгиева от Института за пазарна икономика и Аркади Шарков.

Според тях очакваното спестяване е сравнително малко, а по-сериозният въпрос е как да бъдат запазени стимулите за ефективно управление на лечебните заведения.

Според Георгиева мярката е резултат от силния обществен интерес към доходите на директорите на болници.

Тя уточни, че промените ще засегнат основните им заплати, но не непременно общия размер на доходите им.

„Това ще има сравнително ограничен ефект според мен. Ще има ефект върху основната заплата, но не и върху общия доход на голяма част от директорите на големите болници“, заяви Георгиева.

По думите ѝ няма причина да се поставят под съмнение изчисленията за спестяване на около 2,2 млн. евро годишно. Тя обаче определи сумата като малка на фона на общите разходи за здравеопазване.

„Те ще се върнат обратно в болниците, но това в крайна сметка общо взето е капка в морето“, коментира Георгиева.

Аркади Шарков също определи очакваното спестяване като незначително. Според него е важно да се разграничават доходите, които директорите получават за управлението на лечебното заведение, от възнагражденията им за медицинска, преподавателска или друга дейност.

По думите му възнагражденията на ръководителите на държавни лечебни заведения са в пъти по-ниски от тези в частни болници със сходен обем на дейност и сходни рискове.

„И като премахнем всичките стимули на директора под една или друга форма, остава все по-непривлекателно да управляваш добре едно лечебно заведение“, заяви Шарков.

Според него при определянето на възнагражденията трябва да се отчитат конкретни показатели за управлението – например дали лечебното заведение се разплаща навреме и каква е ефективността на лечението.

Георгиева уточни, че системата за определяне на възнагражденията не е нова. При нея се отчитат финансовите резултати, размерът на дружеството, активите, броят на служителите и задълженията.

„От 34 държавни болници 12 имат просрочия. Останалите нямат“, посочи тя.

Според Георгиева промените ще намалят максималния размер на основните възнаграждения, но финансовият ефект ще остане ограничен. По-същественият въпрос е как да бъдат създадени достатъчно добри стимули за директорите, така че управлението им да води до по-висока ефективност на лечебните заведения.

SafeNews припомня, че бившият здравен министър д-р Мирослав Ненков изрази надежда новият министър на здравеопазването Катя Ивкова да има силата и политическата подкрепа да подреди системата.

Ненков коментира изнесените данни, че шефове на държавни болници с големи дългове са взимали по-високи заплати от тези на президента и премиера.

Провал или система? Директори на затъващи болници взимат космически заплати (ВИДЕО)

Източник: БНР