Смъртоносна гъба, която може да ви „изяде отвътре навън“, бързо се разпространява по света… Нещо повече – тя вече е в Европа.

Представете си, че вдишвате стотици невидими спори всеки ден. Повечето от тях навлизат и излизат от дихателните ни пътища, без да оставят следи. Но някои от тези спори принадлежат на плесени, които не се съобразяват с границите.

Няма да я видите. Тя се носи във въздуха, безшумна, безтегловна, навсякъде. Аспергилус не е нещо ново, но влиза в по-смъртоносна роля.

Тази гъба се крие в компоста, почвата, понякога дори във вентилационните отвори над главата ви. Повечето хора я вдишват и продължават. За други това е началото на нещо много по-сериозно.

И не всеки го преодолява. Хората, които се възстановяват след трансплантация, тези, които са на химиотерапия, или всички с отслабена имунна система – те са тези, които обръщат внимание. При тях това, което изглежда като незначителна инфекция, може да се превърне в спирала. Трудно е да се забележи, по-трудно е да се лекува, а понякога е невъзможно да се спре.

Много видове гъбички едновременно инфектират белите дробове, развалят реколтата и нарушават екосистемите. Накратко, те могат да нанесат огромен хаос и да оставят смърт след себе си.

Повечето плесени и гъбички са полезни, но някои от тях преминават от болничните отделения до пчелните кошери, а границата между полезния рециклиращ и вредния нашественик става все по-неясна с всяка изминала година.

В повечето случаи здравата имунна система отблъсква опасните спори и се бори с инфекцията. Проблемите възникват, когато отслабената защита, повишаващите се температури и интензивната употреба на фунгициди наклонят везните. Изведнъж същите гъбички, които спокойно разлагат падналите листа в двора ви, могат да предизвикат безмилостна кашлица, да повредят царевичните силози и да се отърват от лекарствата, които някога са ги държали под контрол.

Гъбите Aspergillus лесно се приспособяват

След като в продължение на години изучават заплахите, свързани с гъбичките, д-р Норман ван Рейн и колегите му от Университета в Манчестър картографират как три прочути вида Aspergillus – A. flavus, A. fumigatus и A. niger – могат да се разпространят до края на века.

Те въведоха сценарии за изменение на климата в глобални модели и наблюдаваха как виртуалните спори се разпръскват. Един от сценариите (SSP585), който предполага бъдеще, зависимо от изкопаемите горива, създава тревожна картина: местообитанията в цяла Европа стават значително по-благоприятни за тези патогени.

Гъбата Aspergillus процъфтява, защото нейният геном лесно се поддава на нов натиск. Тя живее върху почва, зърно, животински пера и дори скелети на корали. В дивата природа тя рециклира хранителните вещества, но във фермите и клиниките ситуацията се променя.

Фермерите разпръскват азолови фунгициди, за да предпазят пшеницата и фъстъците; лекарите използват почти идентични азолови лекарства, за да спасят пациенти с белодробни инфекции. Това припокриване подтиква Aspergillus към лекарствена резистентност – подобно на бактериите, които еволюират срещу антибиотици.

Климатът променя глобалната карта на плесените

Температурата, влажността и екстремните метеорологични явления определят местата, където се заселват спорите.

„Промените във факторите на околната среда, като влажност и екстремни метеорологични явления, ще променят местообитанията и ще стимулират адаптацията и разпространението на гъбичките“, казва д-р ван Рейн. „Вече станахме свидетели на появата на гъбичката Candida auris вследствие на повишаването на температурите, но досега имахме малко информация за това как други гъбички биха могли да реагират на тази промяна в околната среда.“

При варианта с високи емисии ареалът на A. flavus в Европа може да се увеличи с около 16%, което потенциално ще изложи на риск от заразяване още един милион души.

A. fumigatus – главният виновник за инвазивната аспергилоза – би могъл да разшири своя европейски ареал със 77,5 %, заплашвайки още до 9 милиона жители.

В Африка, парадоксално, части от континента могат да станат твърде горещи, за да оцелеят някои гъбички, което подсказва за сложни регионални компромиси.

Прогнозиране на разпространението на гъбите Aspergillus

Прогнозирането на патогените за десетилетия напред може да звучи спекулативно, но то се основава на по-ранни предупреждения. Болниците вече се сблъскват с епидемии от гъбички Aspergillus след ремонти на сгради или силни прашни бури. Междувременно отделенията за интензивни грижи съобщават за упорити случаи при пациенти, възстановяващи се от грип или COVID-19.

Нарастващото количество спори на открито може да доведе до повече хоспитализации и по-скъпо лечение, особено защото диагностиката на гъбичните инфекции изостава значително от тази на бактериите и вирусите.

Замърсяването с микотоксини добавя още едно ниво. Една-единствена година на силен растеж на Aspergillus може да доведе до загуби, надхвърлящи 1 милиард долара, за царевичната индустрия.

Сегашните лекарства не действат

Резистентността към азоли се увеличава непрекъснато в Европа и Азия. Пациентите с резистентни инфекции, причинени от гъбичте Aspergillus, са изправени пред смъртност, надхвърляща 50 %, отчасти защото алтернативните лекарства могат да увредят бъбреците или черния дроб.

Всеки хектар, третиран със селскостопански азоли, увеличава вероятността спорите от околната среда да пренесат гени за резистентност в болниците.

Агенциите за обществено здраве вече проследяват тези гени в почвата и компостните купчини с надеждата да открият проблема, преди той да достигне до интензивното отделение.

Ферми, храни и нарастващи сметки

Аспергилусът не е единственият, който променя формата си. Фузариумът, който опустошава полетата с пшеница и овес, и криптококусът, опортюнистичен патоген при пациенти със СПИН, също реагират на затоплянето на климата.

„Гъбичните патогени представляват сериозна заплаха за човешкото здраве, като причиняват инфекции и нарушават хранителните системи. Изменението на климата ще влоши тези рискове“, обяснява Вив Гусенс от Wellcome. „За да се справим с тези предизвикателства, трябва да запълним важни празнини в научните изследвания. Като използваме модели и карти за проследяване на разпространението на гъбичките, можем да насочим по-добре ресурсите и да се подготвим за бъдещето.“

Гъбите Aspergillus и човешкото здраве

Гъбите са приблизително 1,5 до 3,8 милиона вида, но по-малко от 10 % от тях имат официални описания, а само част от тях имат секвенирани геноми. Недостигът на основни данни възпрепятства разработването на ваксини и забавя търсенето на по-безопасни цели за лекарства.

Признавайки това „сляпо петно“, през 2022 г. Световната здравна организация добави гъбите Aspergillus и Candida към своя приоритетен списък с нововъзникващи заплахи. Сега изследователите призовават за координиран мониторинг, съчетаващ сензори за качеството на въздуха, вземане на проби от селското стопанство и болнично наблюдение, за да се проследи движението на спорите в почти реално време.

Такива усилия биха могли да сигнализират за горещи точки, да насочат регулациите за фунгициди и да предизвикат инвестиции в бърза диагностика. Без тях днешната лесна за справяне плесен може да се превърне в утрешната тиха пандемия.

Нито едно решение няма да заличи риска.

Намаляването на емисиите на парникови газове ограничава промените в околната среда, които благоприятстват развитието на гъбичките Aspergillus.

По-разумни политики за фунгициди забавят резистентността във фермите. По-добрата вентилация в сградите намалява броя на спорите в помещенията, а новите класове противогъбични средства разширяват набора от инструменти на лекарите. Парче по парче тези стъпки могат да попречат на древния разлагащ се организъм да се превърне в огромна заплаха в един затоплящ се свят.

Гъбата вече е в Европа

Това не е COVID, това дори не е грип, това е инвазивна аспергилоза, която може да убие четирима от петима заразени, особено ако диагнозата дойде твърде късно, а това често се случва. Част от това, което прави Aspergillus опасна, е, че може да имитира други инфекции, може да избегне откриване и е все по-устойчива на противогъбични лекарства.
През 2022 г. Световната здравна организация публикува първия в историята си списък с гъбични заплахи, които попадат в най-високото критично ниво, защото са станали достатъчно мощни, за да бъдат забелязани.

Според проучване на Манчестърския университет от 2024 г. Aspergillus fumigatus може да разшири обхвата си в Европа със 77,5% до 2100 г. при сценарий с високи емисии. Това би означавало, че още над 9 милиона души ще живеят в зони, където тази гъба вирее.

Съществува и A. flavus – близък роднина, но с различна цел. Не белите ви дробове, а храната ви. Тя вече навлиза в целия континент, като се очаква да се разпространи с още 16%. И носи със себе си афлатоксини – невидими токсини, които полепват по културите и се изплъзват от реколтата.

Промяната в околната среда в Европа променя микробния живот. Това е невидимата част от изменението на климата – и тя вече е в ход.

Здравните системи не са готови.

Гъбичките не се появяват на първите страници на вестниците; те не сриват икономиките. Те предпочитат да убиват пациентите бавно, тихо и точно поради тази причина са пренебрегвани. В цяла Европа тези гъбични инфекции всъщност не се проследяват рутинно, както обикновено се проследяват вирусите или бактериите. Няма общоевропейска система за наблюдение и много болници все още ги третират като крайни случаи, въпреки че рисковете продължават да нарастват. Освен това резистентността към противогъбични препарати нараства, което се дължи на дългогодишната им прекомерна употреба в селското стопанство и здравеопазването. Новите лекарства се разработват бавно. Финансирането е ограничено.

Култури, климат и замърсяване

Не, не старите гъбични заплахи живеят в гърдите ви – някои от тях всъщност растат върху храната ви. Докато A. fumigatus атакува тялото, нейният братовчед Aspergillus flavus прониква в културите, особено в маята, фъстъците и шамфъстъка. Той произвежда афлатоксини – токсични съединения, които могат да причинят увреждане на черния дроб и са класифицирани като канцерогенни.

Южна Европа вече е уязвима от засилването на работните места и повишаването на температурата на почвата, което може да създаде благоприятни условия за развитието на A. flavus. Това означава по-чести провали на реколтата, въпреки проверките на ЕС за безопасност на храните и натиска върху земеделските производители. Изоставените чувствителни към горещините реколти не са достатъчни, за да намалят този риск.

Въпреки че повечето хора все още разглеждат гъбичките като болничен проблем, те се превръщат във все по-голяма заплаха за климата, храните и икономиката.

Невидимата заплаха, растяща в сянка

През последното десетилетие Европа се подготвяше за горещини, пожари и наводнения, които са видими и непосредствени. Следващата сериозна заплаха за общественото здраве няма да дойде от сирените или дима; тя ще дойде от въздуха, чакайки някой, чиято защита вече е отслабнала.

Гъбичките не се разпространяват като вирусите. Те не преследват гостоприемници и не прескачат от човек на човек. Просто чакат подходящата комбинация от топлина, влага и гниене. И точно сега Европа им дава точно това, което им харесва.

Науката съществува, инструментите са налице. Това, което липсва в момента в Европа, е спешността и вниманието, защото докато горещите вълни през това лято на 2025 г. идват и си отиват, Aspergillus няма да си тръгне – ще се засели, ще се адаптира и ако не действаме, ще се разраства и ще ни убива…

Автор: Таня Благоева по материали на Earth.com и Euro Weekly/Превод:SafeNews