Новата 2024 г. се явява естествено продължение на макроикономическите и глобални процеси, които се зародиха с избухването и разпространението на пандемията от COVID-19. От 2020 г. насам сме изправени пред уникалната за световната икономика ситуация. В която динамизмът на събитията се предопределя от поредица от шокови събития. Като пряк резултат от пандемията, провокирана от COVID-19, се създадоха условия за монетарна и фискална релаксация. Те доведоха до инфлация, съизмерима с времената на петролните шокове от 70-те години на миналия век.

В началото на 2022 г. със започването на военните действия в Украйна кумулирането на икономическите шокове се засили.

Задълбочиха се проблемите с веригите на доставки в световната икономика. И се създадоха предпоставки за развитието на енергийна и продоволствена криза. А с последните развития в Близкия Изток тези предпоставки имат потенциала да се изострят. И да прераснат в една по-всеобхватна хуманитарна криза по своя характер.

Насочвайки се към националните специфики в България, посрещаме 2024 г. изправени пред вече посочените външни предизвикателства.

Няма ясен и последователен фискален консерватизъм. Погледнато през призмата на бъдещото ни приемане в еврозоната, се задава една приоритетност на фискалната доминация. Позицията на БНБ относно фиска винаги е била в посока на умерен консерватизъм.

Точно поради тази причина от съществена важност е координация на фискалната и монетарната политика. Банковата система е добре капитализирана и ликвидна. В тази насока тенденцията за увеличаване на разполагаемия доход ще повлияе позитивно на възможностите за обслужване на кредитите. Което на свой ред допринася за стабилността и възможностите пред банковата система.

В европейски план по прогнозни данни от Евростат годишната инфлация (ХИПЦ) в еврозоната се очаква да бъде 2.4% през ноември 2023 г.

Като спада от нивото 2.9 % през октомври 2023 г. По отношение на основните компоненти на инфлацията в еврозоната храните, алкохолът и тютюневите изделия регистрират най-висок годишен темп през ноември (6.9 %, в сравнение със 7.4 % през октомври). Следвани от услугите (4.0 %, в сравнение с 4.6 % през октомври ), неенергийни промишлени стоки (2.9 %, в сравнение с 3.5 % през октомври) и енергия (-11.5 %, в сравнение с -11.2 % през октомври). От данните изглежда, че периодите на висока, „необуздана“, инфлация на пръв поглед отминават. В резултат на посочената динамика се очаква покачването на основните лихвени проценти от страна на ЕЦБ да се преустанови през 2024 г.

Основният въпрос, на който следва да се отговори, е по отношение на възможните генератори за растеж през 2024 г.

На първо място тук следва да се отбележи значението и ролята на инвестициите в инфраструктура. От една страна, дигиталната инфраструктура следва да осигури едно израстване, чрез което да може да се противостои по-ефективно на киберзаплахите. През 2024 г. се очаква финансовият сектор да е все по-зависим от цифровите и дигиталните технологии.

От друга страна, през 2024 г. се очаква в българското законодателство да се транспонират изискванията на Digital Operational Resilience Act (DORA). Регламентът DORA вече е приет на европейско ниво ще стане задължителен за прилагане, считано от 17 януари 2025 г.

В обхвата на DORA, респективно и в съответното национално законодателство, ще попадат всички компании, предоставящи финансови услуги.

Това са банки, доставчици на платежни услуги, издатели на електронни пари, инвестиционни посредници. Както и доставчици на услуги за криптоактиви, критични доставчици на ИКТ услуги, действащи като аутсорсинг дружества за регулираните участници на финансовите пазари.

С транспонирането на DORA в българското законодателство ще се създаде регулаторна рамка за оперативна устойчивост на цифровите технологии. Българската народна банка участва активно като партньор на Министерство на финансите по отношение на транспонирането на DORA.

БНБ работи с европейските надзорни органи по сближаване на надзора.

През следващата година значение за БНБ и банковата общност ще имат темите, свързани с определени дейности. Те са от екологичен, социален и управленски характер (Environmental, Social and Governance, ESG).

През настоящата година можем да отчетем значителен напредък по отношение на проектите в областта на плащанията, свързани с подготовката за влизането на страната в еврозоната. Ефектите от това ще се усетят изцяло през 2024 г.

Чрез услугата Blink на „БОРИКА“ АД на практика 100% от клиентските банкови сметки в страната са достижими за незабавни плащания в левове. Те се изпълняват в рамките на 10 секунди, 24 часа в денонощието, 365 дни в годината.

Както вече казах, през следващата година се очакват редица предизвикателства на различни фронтове. , Посочените проекти са съществени за финансовата инфраструктура на страната, особено по отношение на процесите за дигитализация и киберустойчивост.

Пожелавам ви успех през новата, изпълнена с предизвикателства, 2024 година, както и плодотворни дискусии в дух на партньорство и сътрудничество.

Изказване на г-н Петър Чобанов, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“, при откриването на конференцията „Банките и бизнесът“.

Още новини четете в секция Бизнес.