В една малка скрита стая, намираща де в подножието на тесни стъпала във Флоренция, стените са покрити със скици, нарисувани въглен. Сред тях е една на мускулест гол мъж.
„Той е нарисуван бързо, което го прави много въздействащо. За мен краката са тези, които подсказват, че е дело на Микеланджело“, казва Паола Д’Агостино пред The Times, любувайки се на произведението. „Когато вляза в тази стая, изпитвам страхопочитание и удивление.“
Сгушена под параклиси, пълни с гробници на ренесансовото семейство Медичи, така наречената Тайна стая е забравена от векове. Преоткрита е чак през 1975 г.
Твърди се, че скиците са нарисувани от Микеланджело през двата месеца, които той прекарва, криейки се от Медичите през 1530 г.
Сега обществеността ще има възможност да ги види със собствените си очи. Пространството най-накрая е отворено за редовни посещения от 15 ноември.
„Това действие е закъсняло. Още повече мнения щях да са добре дошли.“, казва Д’Агостино, директор на музея Барджело, който управлява параклисите на Медичите.
Около нея стените представляват суматоха от изображения — някои привидно полузавършени — на фигури, крака, стъпала, задни части, ръце и лица. Те дават на посетителя усещането, че се намира в машинното отделение на легендарното творчество на Микеланджело.
„Все едно си в 3D рисунка – уникално е“, казва Д’Агостино.
След като завършва своята статуя на Давид през 1504 г., Микеланджело е на върха на силите си във Флоренция до 1527 г., когато подкрепя народно въстание срещу управляващото в града семейство Медичи.
Решението му почти се оказва фатално, когато Медичите си връщат града през 1530 г.
Папа Климент VII, самият той Медичи, се заема да накаже художника, принуждавайки го да се укрива два месеца, докато не му бъде простено
През 1975 г. ръководителят на параклисите на Медичите каза, че е открил къде е било убежището на Микеланджело. Той е открил капак под гардероб зад сакристия, който скрива стъпалата към стаята. Използван е за съхранение на въглища до 1955 г., когато е запечатан и забравен.
„Когато стаята беше открита, два слоя мазилка бяха отстранени от стените и се появиха тези необикновени скици“, обяснява Д’Агостино.
Не всички експерти са съгласни, че са от Микеланджело, но тези, които са на това мнение, казват, че някои от изображенията напомнят произведения, които той е завършил преди 1530 г.. Те включват легнало женско тяло, което прилича на Ева, нарисувана от него на тавана на Сикстинската капела. Има и измъчено лице с къдрава брада, която прилича на древната статуя на Лаокоон, троянски свещеник, която е изложена във Ватикана през 1506 г.
„Микеланджело отиде да види скулптурата и беше шокиран от нея“, казва Д’Агостино.
Броят на скицираните прасци и стъпала предполага, че Микеланджело вероятно е искал да подобри техниката си. А коленете на мъж, леко разтворени, докато седи, може да са били подготовка за следващата му работа. След като сключва мир с Медичите, той завършва работата по гробниците на двама мъже от династията. Върху тях има техни скулптури, седнали с леко разтворени колене.
От страх, че твърде много посетители и твърде много светлина ще накарат крехките скици с въглен да избледнеят, музеят ще пуска по четирима души наведнъж само за 15 минути
Светлините ще ъдат изключвани когато е възможно. Защитни екрани обаче няма да бъдат сложени.
„Решаващото нещо, казва Д’Агостино, е да се позволи на публиката да се изправи лице в лице с изображенията.“
През 1530 г. Микеланджело се страхува за живота си
Папа Климент VII е наредил смъртта на художника като отмъщение за участие във въстанието, в което Медичите са били изгонени от Флоренция, пише Майкъл Проджър за The Times.
Когато семейството, на което папата беше член, се завърна в града три години по-късно, те искаха отмъщение. А в случая с Микеланджело това беше лично: скулпторът беше израснал с Медичите и е работил за тях през цялата си кариера. Неговото бръщането на гръб към тях се смяташе за акт на предателство.
Скривалището на Микеланджело за два месеца беше малко пространство под параклиса на Медичите в базиликата Сан Лоренцо във Флоренция.
Това, което го прави още по-забележително, е, че Микеланджело е преминал изпитанието, като е рисувал по стените. Там има скици на антични скулптури и други, които показват фигури, подобни на неговата скулптура на Давид и рисунките му на тавана на Сикстинската капела.
Микеланджело в крайна сметка беше помилван. Скритото му убежище по-късно беше използвано за съхранение на чували с въглища. Съществуването на рисунките е открито едва през 1975 г. Тези, които сега могат да посетят, ще бъдат в непосредствена близост до произведения, направени in extremis от един от най-големите творчески умове в изкуството.
Всяка рисунка можеше да бъде последната му.
Майкъл Проджър е арт критик за New Statesman
Още новини четете в категорията Живот.