Опасенията от по-широк регионален конфликт се засилват след ударите на САЩ и Израел срещу Иран. Пакистан обаче се очерта като неочакван посредник, предлагайки да помогне за привличането на Вашингтон и Техеран на масата за преговори.

Исламабад не е често призоваван да действа като посредник в дипломацията с високи залози, но този път пое тази роля по редица причини. Пакистан има сравнително добри връзки както с Вашингтон, така и с Техеран. Освен това е и силно заинтересован от разрешаването на войната.

Пакистански правителствени служители заявиха, че усилията им за обществен мир са следствие на седмици на тиха дипломация, въпреки че предоставиха малко подробности. Те също така заявиха, че Исламабад е готов да бъде домакин на разговори между представители на САЩ и Иран.

Пакистан помогна на САЩ да предадат на Иран 15-точков план

Ролята на Пакистан в преговорите между Иран и САЩ излезе наяве само преди няколко дни след съобщения в медиите. По-късно официални лица в Исламабад потвърдиха, че предложение на САЩ е било предадено на Иран.

Остава неясно кой е бил лице за контакт с Иран в непреките преговори. Техеран твърди, че не е провеждал такива разговори и е отхвърлил предложението на САЩ, но призна, че е отговорил със собствени предложения.

Според пакистански официални лица, съобщенията на САЩ се предават на Иран, а иранските отговори се предават на Вашингтон, въпреки че не е уточнено как се управлява процесът или кой с кого комуникира. Министърът на външните работи на Пакистан Ишак Дар заяви, че Турция и Египет също работят зад кулисите, за да доведат страните до масата за преговори.

Абдула Хан, управляващ директор на Пакистанския институт за изследване на конфликтите и сигурността, заяви, че посредническите усилия на Исламабад може би допринасят за относителна сдържаност в конфликта. Той отбеляза, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е отложил заплахите си за мащабни атаки срещу енергийната инфраструктура на Иран, позовавайки се на дипломатически напредък. Иранските отговори на американските интереси в Персийския залив също са премерени в това, което може да е опит за запазване на пространство за дипломация.

Връзките със САЩ и Иран подготвят Пакистан за нова роля

Предишните преговори между САЩ и Иран бяха улеснени главно от страни в Близкия изток, включително Оман и Катар, но тъй като те бяха под ирански обстрел по време на войната, Пакистан пое тази роля.

Анализатори казват, че географската близост на Пакистан до Иран, съчетана с дългогодишните му връзки със САЩ, му дава уникална позиция във време, когато пряката комуникация между двете страни остава ограничена.

Исламабад има добри работни отношения и със САЩ, и с Иран. Той има тесни стратегически връзки с държавите от Персийския залив, включително Саудитска Арабия, с която миналата година подписа споразумение за сътрудничество в областта на отбраната. Пакистан обаче няма дипломатически отношения с Израел поради продължаващия въпрос за палестинската държавност.

Отношенията между Съединените щати и Пакистан се подобриха миналата година, с повишено дипломатическо сътрудничество и разширяване на икономическите връзки. Пакистан също се присъедини към Съвета за мир на Тръмп, който има за цел да осигури мир в Газа, въпреки противопоставянето на ислямистите у дома.

През миналия уикенд Тръмп разговаря с началника на пакистанската армия фелдмаршал Асим Мунир, когото американският президент публично определи като свой „любим фелдмаршал“. Анализатори казват, че той е играч, който се радва на добри връзки както с иранските, така и с американските военни.

Голям залог в преговорите за прекратяване на огъня

Конфликтът представлява едни от най-големите предизвикателства за икономическата и енергийната сигурност в историята на Пакистан, смята анализаторът по сигурността, базиран в Исламабад, Сайед Мохамад Али.

Страната получава по-голямата част от петрола и газа от Близкия изток. А петте милиона пакистанци, работещи в арабския свят, изпращат у дома всяка година парични преводи, приблизително равни на общите приходи от износ на страната.

Нарастващото напрежение вече допринесе за по-високите световни цени на петрола, принуждавайки Пакистан да увеличи цените на горивата с около 20% и оказвайки натиск върху правителството на премиера Шехбаз Шариф.

Войната също така допринася за вътрешните сътресения, въпреки че Пакистан се бори от месеци със собствения си конфликт със съседен Афганистан. Исламабад обвини талибанското правителство, че толерира войнствени групировки, които стоят зад атаките в Пакистан.

По-рано този месец в цялата страна избухнаха протести след ударите на САЩ срещу Иран, като демонстранти се сблъскаха със силите за сигурност в няколко града.

Ден след като Съединените щати и Израел нападнаха Иран, убивайки върховния лидер аятолах Али Хаменей, избухнаха сблъсъци в Карачи и в части от северната част на Пакистан. Загинаха най-малко 22 души, а над 120 бяха ранени.

Най-малко 12 души бяха убити в и около американското консулство в Карачи, след като тълпа нахлу в комплекса и се опита да го подпали.

Али Хаменей беше централна религиозна и политическа фигура за шиитите по целия свят, включително в Пакистан.

Пакистан има репутация като медиатор

Въпреки че Пакистан рядко служи като медиатор, неговата репутация включва участие в някои много важни разговори.

Президентът генерал Яхя Хан улесни осъществяването на контакти, довели до историческото посещение на президента на САЩ Ричард Никсън в Китай през 1972 г. Това проправи пътя за установяването на дипломатически отношения между Вашингтон и Пекин през 1979 г.

Оттогава Пакистан играе роля в няколко други сложни регионални конфликта, най-вече по време на Женевските споразумения от 1988 г., които проправиха пътя за изтеглянето на съветските войски от Афганистан. Действайки като фронтова държава и ключов събеседник, Исламабад участва в преговори, посредничени от ООН, като същевременно работи в тясно сътрудничество със Съединените щати и други заинтересовани страни и спомогна за засилване на натиска върху Москва да изтегли силите си.

Съвсем наскоро Пакистан улесни контактите между афганистанските талибани и Вашингтон, които доведоха до преговори в Доха. Тези преговори завършиха със споразумение от 2020 г. и подготвиха почвата за изтеглянето на водените от САЩ войски на НАТО и завръщането на талибаните на власт през 2021 г.

AP/превод: SafeNews