Как са се миели хората преди изобретяването на сапуна? Историята зад това е много интересна и дълга.
Нищо не може да се сравни с удовлетворението от почистването на мръсотията, потта и замърсяванията от дългия ден. Малко сапун и пяна ни помагат да сме чисти.
Но как хората са се миели преди изобретяването на съвременния сапун?
Сапунът има доста проста формула и дълга история. Но в продължение на векове водата е била основното средство за къпане. Например в цивилизацията на долината на Инд – култура, процъфтявала в части от днешните Пакистан, Индия и Афганистан от 2600 до 1900 г. пр.н.е. – Голямата баня в Мохенджо-даро се смята за една от най-ранните обществени бани за къпане с пара.
Преди сапунът да стане основна част от личната хигиена, „е имало много хора, които са миришели наистина лошо“, казва пред Live Science Джудит Риднър, историк от Държавния университет в Мисисипи, която пише за материалната култура.
Въпреки че съвременните формули на сапуна съдържат много допълнителни съставки, основният сапун е доста проста отвара.
Той е сол на мастна киселина, т.е. комбинация от алкал – водоразтворимо съединение – и мазнина, казва пред Live Science Кристин Конкол, химик от Щатския университет в Олбъни. Като химично съединение молекулата на сапуна има водолюбива глава и обичаща мазнините и маслата опашка на въглеродната верига, която обгражда и повдига молекулите на мръсотията, обяснява Конкол. Тази основна формула е била ключова за доскорошните сапуни в древните цивилизации. Растенията, животинската жлъчка, маслата и ексфолиантите, като пясък и дървесна пепел, са били основни съставки на тези ранни почистващи препарати.
Древните форми на сапун са трудни за проследяване от историците поради една основна пречка: „Сапунът се разгражда“,
казва Сет Расмусен, историк-химик в Държавния университет на Северна Дакота.
„Можем да използваме химическо датиране и археология, но това изисква пробите да са оцелели от времето, когато са били произведени за първи път, до сега.“
Най-ранните писмени сведения за подобни на сапун вещества датират от около 2500 г. пр.н.е. в Месопотамия.
Глинени плочки сочат, че шумерите са използвали вода и натриев карбонат – прахообразна сол, например от растителна пепел – за да се почистват, както и бира и гореща вода за почистване на рани. Няколкостотин години по-късно Акадската империя в района на Месопотамия използва смес от растения, като финикова палма, борова шишарка и храстовидно растение, наречено тамариск. Такава смес съответства на основните съставки на съвременния сапун: алкално вещество, като тамариск; масло, като финикова палма; и абразивно вещество, като борова шишарка, обясняват Конкол и Расмусен в статията си за сапуна в древността.
Всъщност няма толкова голяма разлика между съвременния сапун и древния сапун, казва Риднер.
Как е възможно това, след като в древността съвременната наука не е съществувала?
Хората вероятно са създавали сапуна без да искат, казва Конкол. Почистването на мазен тиган с растителна пепел при висока температура би довело до получаването на сапун, например, както и варенето на животински мазнини с дървесна пепел. Историците са проследили тези методи до Вавилон и Древен Египет.
Натрон (вид сол), глина и сапунен камък на основата на талк са други съставки, които са документирани в египетски останки, вероятно като част от рутинните процедури за къпане – или, което е по-мрачно, като химически резултат от разлагането на телата, казва Расмусен.
Различен подход
Древните гърци и римляни са имали малко по-различен подход към къпането. След като са се изплаквали с вода, те са се намазвали с ароматни зехтини. След това с помощта на огънат инструмент, наречен стригил, изстъргват останалата мръсотия. Но това може да е било не толкова почистваща, колкото маскираща техника, казва Расмусен.
„Често в маслата има растителни екстракти, които са ароматни“, казва той. „Така че в тези периоди маслата са били използвани като парфюми.“
Повечето от тези сапунени смеси са били използвани за почистване на текстил, а не на човешки тела.
„Това наистина е било по-скоро индустриален процес, отколкото въпрос на чистота“, казва Расмусен.
Историците не са съвсем сигурни кога къпането със сапун е станало по-рутинно, но в западния свят това е станало едва много по-късно – вероятно в началото или средата на XIX в., смята Риднер.
„Това е цяла съвкупност от фактори, които го предизвикват“, казва тя.
От една страна, евтините мазнини са станали по-широко достъпни, казва Риднер. След това индустриалната революция премества производството на сапун от домакинствата във фабриките. Градските инженери и реформатори също се насочват към „изчистване“ на имигрантските общности, което също улеснява тази промяна. Освен това Гражданската и Кримската война поставят по-голям акцент върху стерилизацията в болниците и здравеопазването.
„Всички тези фактори се събират, за да създадат масов пазар за сапун, от който започват да се възползват компании като Procter & Gamble в САЩ“, казва Риднер в заключение.
