Снимките, разпространени от китайската полиция, показват техни служители, държащи мъж и жена с белезници пред граничен пункт. Те току-що бяха предадени от Мианмар, последният от множеството арести свързани с… китайската мафия.

На снимката бяха хванати Минг Гуопинг и Минг Женжен. Син и внучка на един от могъщите военачалници, които управляваха град Лаукаинг през последните 14 години.

Внезапна ескалация на конфликта в Мианмар означава края на китайската мафия – „четирите семейства“ в стил Кръстникът – в този известен с беззаконието граничен град

Горе-долу по същото време, когато китайската полиция публикува снимките на двойката с белезници, официалните военни новини на Мианмар публикуваха снимка на привидна аутопсия, извършена в задната част на ван на тялото на 69-годишен мъж.

Става дума за военачалник на име Мин Сюечан. Според военните той е посегнал на живота си, след като е бил заловен. Това обяснение обаче бе посрещнато със скептицизъм от мнозина.

Това беше позорен край на една необикновена история, която започна в дните на война и революция. Но се превърна в история на наркотици, хазарт, алчност и макиавелистско съперничество.

Четирите семейства

Минг Сюечан е бил привърженик на Бай Суочен, който оглавява едно от семействата.

Благодарение на тях отдалечената, бедна затънтеност на Лаукаинг се превърна в шумен център, пълен с казина.  Издигнаха се пищни високи кули и долнопробни квартали с червени фенери. Макар и могъщи, Минг не бяха част от този заветен списък от четири – другите три семейства бяха оглавявани от Уей Чаорен, Лиу Гуокси и Лиу Джънсян.

Първоначално разработени, за да се възползват от желанието за хазарнти игри у китайците, в чиято родина това е незаконно, казината в Лаукаинг се превърнаха в доходоносен фронт за пране на пари, трафик и по-специално за десетки центрове за измами.

Смята се, че повече от 100 000 чуждестранни граждани, много от които китайци, са били привлечени в тези центрове за измами

Там те са били на практика затворени и принудени да работят дълги часове, провеждайки сложни операции за онлайн измами. Жертвите им пък били хора от целия свят.

Минг Сюечанг управлява един от най-известните центрове за измами, наречен Crouching Tiger Villa. Съобщава се също така, че е управлявал местните полицейски сили. Те, макар да са носили обикновената униформа на националната полиция на Мианмар, са действали като малко повече от частна милиция. Една от няколкото, които налагат управлението на четирите семейства в Лаукаинг.

През септември, когато Китай засили натиска върху всички групи, управляващи центрове за измами. Те положиха усилия да ги затворят и да спасят работещите там. Семейство Минг обаче се съпротивлява.

Според някои оценки казината на всяко семейство обработват няколко милиарда долара всяка година.

Беше огромен бизнес, за да се откажат от него.

Семействата са имали тесни връзки с армията на Мианма Минг може да са вярвали, че са защитени дори от исканията на Китай, който отдавна има мощно влияние в този граничен регион.

Пекинският фактор

В ранните часове на сутринта на 20 октомври група измамници напуснаха Crouching Tiger Villa. Вероятно в очакване на действие срещу центъра за измама от страна на китайската полиция.

Няколко работници, за които се съобщава, че са между 50 и 100, се опитаха да избягат. Охраната на центъра за измами откри огън, убивайки няколко от тях.

Според някои сведения сред загиналите е имало китайски полицаи под прикритие

Това предизвика силно формулирано писмо от местната правителствена служба в съседната китайска провинция. След това дойде и обявяването на заповеди за арест от китайската полиция за четирима от семейство Минг.

Видимото разочарование на Китай от нежеланието или неспособността на управляващата хунта в Мианмар да овладее своите съюзници в Лаукаинг беше това, което насърчи три бунтовнически армии, наричащи себе си Братския съюз, да започнат своите атаки срещу военните в края на октомври.

В миналото Китай винаги е настоявал за сдържаност, за да запази мира по границата си

Но необходимостта му да отсее добре финансираните и добре въоръжени семейства в Лаукаинг изглежда е променила приоритетите му

Бунтовникът НТС казват, че тяхната цел е да премахнат центровете за измама. И не само – те искат да подкрепят по-широката опозиционна кампания за сваляне на военния режим. Той завзе властта през 2021 г.

Но в Лаукаинг конфликтът е по-скоро като отплата. Вендета, която датира от дните на Студената война.

Кръстникът(ците) на Лаукаинг

Четирите фамилии дължаха контрола си над Лаукаинг не на друг, а на Мин Анг Hlaing, военният командир, който ръководи преврата през 2021 г. и все още оглавява хунтата.

Още през 2009 г. той ръководи военна операция за отстраняване на тогавашния доминиращ военачалник в Лаукаинг. Ветеран боец на име Пенг Джиашенг.

Той искаше да назначи съюзници, които да отговарят на нуждите на тогавашното военно правителство. По това време то оказваше натиск върху всички етнически бунтовнически групи в Мианмар да се трансформират в проправителствени така наречени сили за гранична охрана.

Повечето отказаха, включително Пенг, въпреки че военните бяха обещали в замяна, че ще им бъде позволено да продължат да правят пари от незаконен бизнес като наркотици.

Пенг беше част от поколение военачалници в щата Шан, които се появиха в хаоса на годините след независимостта в Мианмар

Тогава властта на централното правителство не се разпростираше в повечето гранични региони.

Отчайващо бедна, отдалечена и неплодородна, единствената реална икономика на държавата Шан беше отглеждането на опиум. Тя стана най-големият производител в света и финансира различни бунтовнически групи.

Пенг започна като командир в подкрепяната от Китай Бирманска комунистическа партия. Ала през 1989 г. се разбунтува. Тогава китайската подкрепа спря, разбивайки Бирманската комунистическа партия на няколко въоръжени бунтовнически групи.

Това беше време, когато военното правителство на Мианмар се чувстваше уязвимо. То току-що беше смазало народно въстание през 1988 г. с голяма бруталност. Въстанието, в което Аун Сан Су Чи за първи път се появи като опозиционен лидер.

Притеснени от възможен съюз между установените етнически бунтовнически групи и опозиционното движение,

генералите предприеха бързи действия, за да сключат мир с бунтовниците, давайки им свобода да управляват феодалните си владения както пожелаят

Пенг започва да развива Лаукаинг като център за хазарт, след като е подложен на натиск да намали бизнеса с наркотици, който финансира дейността му.

Но когато през 2009 г. той отхвърли искането на военните да превърне силите си в сили за гранична охрана, Мин Аун Хлаинг убеди Бай Суочен, заместник-командир на Пенг по това време, да се разбунтува срещу него.

Пън беше изгонен в Китай.

Казината бяха осеяни с дупки от куршуми, въпреки че отдадените комарджии продължаваха да залагат във време на битката

Бай и другите три семейства поеха икономиката на казиното.

С тесните си връзки с военните те развиха широки бизнес мрежи в Мианмар, с дялове в минно дело, енергетика, инфраструктура и казина в други страни като Камбоджа. Те са установили връзки с организирани престъпни мрежи в Макао и Югоизточен Китай.

Лаукаинг придоби характера на бум на дивия запад. Там всичко бе разрешено и всичко можеше да се купи и продаде.

От време на време имаше престрелки между съперничещи центрове за измами и могъщи хора отглеждаха лъвове и тигри като домашни любимци

Но голяма част от бунтовническата армия на Пън, MNDAA, остана лоялна към него. През 2015 г. той се опита, но не успя да си върне Лаукаинг от четирите семейства.

След това MNDAA формира съюз с други въоръжени групировки на Шан. Когато Пенг почина миналата година на 91-годишна възраст, той получи пищно погребение. Достойно за мафиотски дон. На него присъстваха повечето от лидерите на бунтовниците и военачалниците в региона.

Дори Мин Аунг Хлаинг изпрати старши военения командир да отдаде почитта си на стария си противник. Децата на Пън поеха командването на MNDAA, чакайки възможността да изгонят Бай, в техните очи узурпатора.

С войските на MNDAA, които сега контролират главния граничен пункт и всички пътища към Лаукаинг, те са готови да превземат отново столицата на казиното, машинното отделение на „измамната измама“, както беше наречена от ООН.

Какво ще направят с него е само предположение. Но след като са обещали на Китай да сложат край на измамите, те ще трябва да намерят друг начин да финансират своя бунт.

Тяхната изразена цел да помогнат за свалянето на военната хунта беше приветствана от по-широкото опозиционно движение

През последния месец милиони в Мианмар бяха пленени от триумфалните сцени на етнически бунтовници, парадиращи с пленени войници и оборудване, докато драмата на края на мафията се разиграва в Лаукаинг.

След като издържа почти три години жестока военна диктатура, хунтата изглежда уязвима и хората около нея смеян да мечтая, че тя може да падне.

Но като се има предвид историята на змийските смени на лоялността в този беззаконен регион, обявените цели на MNDAA трябва да се разглеждат предпазливо.

Към момента на писане местонахождението на Бай е неизвестно. Също така не е ясно къде се намират в момента двама от другите военачалници – Уей Чаорен и Лиу Джънсян. Четвъртият почина през 2020 г.

Но много членове на техните семейства сега са в китайски арест

Някои са направили разкайващи се самопризнания. Хиляди от работещите в центровете за измами вече са предадени на китайската полиция. Правителствата в региона се опитват да изведат стотици други, все още в капан в Лаукаинг, на безопасно място.

Измамата в североизточен Мианмар вече може да е приключила, макар и може би само за да се премести в друго беззаконно кътче на земното кълбо.

Източник: BBC

 Още новини четете в категорията Свят.