Три мащабни одита на Сметната палата предлага управляващото мнозинство като част от по-широк преглед на състоянието на публичните финанси в страната. Идеята е да бъдат анализирани ключови бюджетни процеси и ефектите от политиките, провеждани през последните години, обявиха Константин Проданов и Стефан Белчев от „Програсивна България“.
По думите им, вместо временни парламентарни комисии с ограничен ефект, управляващите предлагат независима проверка от Сметната палата.
„В петък внесохме в деловодството на Народното събрание три проекта за решения за възлагане на одити на Сметната палата. Целта е да заложим на институционален, професионален и оперативен подход, а не на временни комисии. Проверките трябва да станат отправна точка за бъдещи анализи и решения“, заяви Проданов.
Предложенията обхващат три ключови направления – консолидираната фискална програма, бюджета на държавното обществено осигуряване и финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Първият одит ще анализира влиянието на нормативните промени върху приходите, разходите и бюджетното салдо в периода от 2020 г. до средата на 2026 г.
Ще бъдат проверени разходите за персонал, автоматичните механизми за индексация, капиталовите програми, разширяването на администрацията и причините приходите да не успяват да компенсират растящите разходи.
Вторият одит е насочен към държавното обществено осигуряване. Проверката ще обхване разходите на Националния осигурителен институт за пенсии, както и социалните плащания, изплащани чрез Министерството на труда и социалната политика. Анализирани ще бъдат увеличенията на пенсиите по швейцарското правило, промените в пенсионната формула, ръстът на минималната пенсия, извънредните преизчисления, както и разходите за майчинство, болнични и обезщетения за безработица.
Според вносителите целта не е намаляване на пенсии или социални плащания, а оценка на финансовата устойчивост на системата и степента, в която тя се финансира от осигурителни вноски или от държавния бюджет.
Като пример за натрупаните промени беше посочено, че минималната пенсия е нараснала от 219,43 лв. в началото на 2020 г. до 630,50 лв. в момента, а от 1 юли 2026 г. ще достигне близо 680 лв., като част от увеличенията са били извършени извън механизма на швейцарското правило.
Третият одит ще бъде насочен към Агенция „Пътна инфраструктура“. Проверката трябва да установи дали има неотчетени задължения и извършени, но неосчетоводени строителни и ремонтни дейности, както и дали разходи са били прехвърляни към следващи бюджетни години, което би изкривило реалното финансово състояние на агенцията.
От управляващото мнозинство определят трите проверки като част от по-широка „фискална инвентаризация“ на държавата. Според тях анализът трябва да покаже как решенията, вземани след 2020 г. – в условията на пандемия, енергийна и инфлационна криза – са повлияли върху публичните финанси.
Константин Проданов подчерта, че одитът на пенсионната система не представлява „лов на вещици“, а търси причините за натрупаните дисбаланси между приходи и разходи. По думите му през последните години в осигурителната система са били включени плащания със социален характер, което е довело до изкривявания и неравнопоставеност между пенсионерите.
Като пример той посочи включването на ковид добавките в пенсионната формула, което според него е отслабило връзката между осигурителния принос и размера на получаваната пенсия.
Проданов допълни, че трите одита трябва да се разглеждат като взаимно свързани, тъй като целта им е да установят причините за нарастващите структурни дефицити и разминаването между приходите и разходите на държавата.
Той посочи още, че съществуват индикации за проблеми при управлението на публичните средства, включително съмнения за извършени, но неразплатени и неосчетоводени дейности в Агенция „Пътна инфраструктура“. Именно затова, според управляващите, независимата проверка на Сметната палата е най-подходящият инструмент за обективна оценка на финансовото състояние на държавата.
